Защо не се получава електронното управление?

1. Електронно управление -
не “как”, а “какво”

2. Как?
● реинженеринг и оптимизация на бизнес-
процеси
● законова рамка
● междурегистрова комуникация
● point-to-point комуникация
● електронна идентификация
● отворени данни

3. ...но каква е целта?

4. Какво?
“The employment of the Internet and the world-
wide-web for delivering government information
and services to the citizens”
United Nations

5. “Ама сега дефиниции ли
ще си четем?”

6. Визия
● повече електронни услуги
● по-ефективна администрация
● по-малко излишно участие на гражданите
● “хартия да се ползва само в тоалетната”
Индрек Вимберг
● Citizen dashboard (модерен и удобен)

7. Визията не е мотивираща
картинка...

8. Без да знаем “какво”, получаваме:
● системи за милиони, които са
неизползваеми
● хардуер за милиони, без нищо да върви
на него
● процеси “за милиони”, които са
наполовина хартиени

9. Примери
● онлайн подаване на данъчна декларация
- преписваме хартиени служебни бележки
● портал egov.bg - списък с услуги
● деловодни системи, неинтегрирани с
нищо
● “замърсени” регистри, защото никой не
знае защо събира тези данни

10. Ама то е по-сложно...
● да, сложно е
● да, завареното положение усложнява
задачата
● да, нужни са закони, стандартни протоколи
за комуникация, архитектура, реинженеринг.
● да, грешките дотук са и заради неадекватни
технически решения

11. Но какво би станало сега?
● “епизоди от живота”, за използването на които се
минава през тъмно мазе с надпис: “внимание,
леопард!” (по Д. Адамс)
● “е-идентичност”, за която ще има “инструкция за
ползване” от 9 стр. Но никой няма да я поддържа.
● “интегрирани услуги”, чиято интеграция ще е
толкова чуплива, че ще работят в ⅓ от времето.
● “е-здравеопазване” с UX от началото на века

12. “Как” е важно.
Но без “какво” не
отиваме никъде.