3. Из “ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА”
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърце ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
Иван Вазов

4. ИЗ “НЕРАЗДЕЛНИ”
Стройна се Калина вие над
брегът усамотени, кичест Явор
клони сплита в нейни вейчици
зелени.
Уморен, под тях на сянка аз
отбих се да починаи така ми
тайната си повери сама Калина
:
“А погребаха ни тука, на
брегът край таз долина... Той
израстна кичест Явор, а до него
аз Калина.
Той ме е прегърнал с клони, аз
съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и
смъртта не е раздяла..."
Пенчо Славейков

5. Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на
дете.
Пейо Яворов

6. Прощално
Понякога ще идвам във
съня ти
като нечакан и неискан
гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на
пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко
ще приседна,
ще вперя поглед в мрака
да те видя.
Когато се наситя да те
гледам –ще те целуна и ще
си отида.
Никола Вапцаров

7. Есенни листа
Унесена в мечти, самата ти мечта,
очакваш ме сега на дървената пейка,
край тебе ронят се посърнали листа,
над тебе сякаш бди надвисналата вейка.
В очите ти блести лъчът на ведър ден,
по устни като рубин потрепва звучна
песен,
от погледа ти син - опит и запленен,
ще спра при тебе аз в безумен блян
унесен.
С възторжени очи и с трепетни ръце
аз ще пристъпя тихо, бавно и свенливо
тях - белите цветя на своето сърце -
пред твоите крака ще сложа мълчаливо.
Христо Смирненски

8. Погледни, в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни, в тая бяла гора
моя жив, моя пролетен сън си ти.
Аз те гледам отблизо така:
на снега си пленително хубава!
Аз ти галя косите с ръка
и говоря смутено и влюбено.
От гората вали светлина -
ни мечта, нито пролетен сън си
ти,
а за мене си ти под слънцето
просто земна, любима жена.
Младен Исаев

9. Превърнах в облак твоите коси
вятъра ги вдигна на високо;
превърнах аз очите ти в звезди
и те изгряха толкова високо;
превърнах аз ръцете ти в криле
и с птиците излитнаха високо;
превърнах те над себе си в небе
и ти сега си толкова високо!
Загубвам бавно твоите черти,
лицето ти, ръцете ти, очите
и повече не знам къде си ти –
при жълтите светулки на
звездите,
при скритите зад облаци лъчи
или отвъд пространството –
далече?
Нагоре своите лъчи съм взрял,
ръцете ми нагоре са прострени
и викам: “Приземи се! Приземи!
Стани отново земна и гореща
и с пътищата свои ме вземи.
Аз искам да те виждам и усещам.”
Евтим Евтимов

10. Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.
Пристигна и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис
и дявол знае откъде.
А ние - зли, недоверчиви -
със нея тримата вървим
и питаме се мълчаливи
къде ли ще я подслоним.
И спираме. И хлопват в мрака
две независими врати.
Но тя стои пред тях, тя чака
и като кученце скимти.
И ето - тръгва с крачки леки
нанякъде пак любовта.
А ние виждаме, но всеки
стои зад своята врата.
Недялко Йорданов

11. Заклинание
Не тъгувай, моя обич първа и
последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам,
не знам.
Не умирай ,моя мъко, мъко
ненагледна
Няма да те дам, няма да те дам.
Тихо стъпвай , моя обич, тихо влез
при нея.
Превърни денят във вечер и нощта
във ден.
Дай й снежен мраз през юли,
януарска жега,
Както правиш с мен, както правиш с
мен.
Миряна Башева

12. Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката - ленива като котка, Да си жена, мой принце, значи -
която толкова мъже приспива. без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен
Да си жена, мой принце, значи вярност за смелостта , наричана Любов...
към някой, който може би не струва, Безспорно.
по десетте Му божи предписания. Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
Мариана Дончева
дори останалата - непризната.

13. Из “Лунната соната”
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай — долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
Дамян Дамянов

14. Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
Христо Фотев

15. Магия
Не можем с теб един без друг, не можем.
Усещам как душата ти тревожна
отчаяно в гърдите ти се блъска
и свойта свобода напразно търси.
И моята веднъж ли си помисли,
че свобода, ах, свобода й липсва...
А всъщност никой никого не спира
самичък своя път да си избира.
Свободни сме, съвсем свободни ние.
И в туй е скрита страшната магия -
със свободата дето сме си дали,
с тебе неразривно сме се оковали.
Надежда Захариева

16. Поглед
По миглите ти слънцето се стича,
докосва ме със лъч от твоя поглед,
а той с финес ме разсъблича
и тръпнещо душата ми разголва.
Разпада ме
събира ме,
гори ме
под търсещите пръсти на безкрая.
Допускам те във мене.
Тихо е...
Пренесъл си ме в ъгълче от рая...
Надежда Маринова

17. Из “Сватбено пътуване”
Светът е в нас, защото с теб
живота си ще извървиме
с парче от вечното небе,
събрало ни в едничко име.
Недей забравя оня ден
на светлоликата надежда.
светът е в тебе и във мен,
светът в децата се оглржда.
Те пътя ни ще продължат,
ще отвоюват свойто време....
такъв е винаги светът
събира, дава, за да вземе.
Слав Караславов