Пазителката Райли Дженсън: Съблазнително зло – Кери Артър (Книга 3 )

Глава първа
Превод: amelya_
Редакция: Vampire Lady
Тренировките бяха гадни.
Особено след като главната цел е да направя нещо, което се бях заклела, че няма
да бъда—пазител на Управлението на Другите раси.
Да стана пазител може и да е неизбежно, и трябваше да се съглася за някои
неща, но това не означаваше, че ми харесва.
Пазителите са много повече от ченгета, както вярват повечето хора—те са
съдията, журито и екзекутора. Нищо което човешките ченгета трябва да правят.
Разбира се, повечето, които застават пред метафоричния куршум на пазителите
обикновено са неконтролируеми психопати, които определено заслужават да умрат, но
да ги преследвам през ноща, за да сложа края на немъртвия им живота не беше в листа
ми за неща за правене.
Въпреки че вълкът в мен желаеше да ловува по-често отколкото ми се иска да
призная.
Но ако имаше нещо по-лошо от това да се тренирам за пазител, това беше да
тренирам с брат ми. Не можех да се бия срещу него. Не можех да флиртувам или да му
покажа малко плът, за да го накарам да забрави мислите си. Не можех да изстена, че
вече ми е достатъчно и не мога повече, защото той не ми беше само брат, а близнак.
Той знаеше точно какво можех и не можех да правя, защото той можеше да го
почувства. Може да не споделяме телепатична връзка, но знаем кога другия преследва
нещо или е в беда.
И точно сега Роан знаеше, че се опитвам да се измъкна. И знаеше защо.
Имах секси среща с още по-секси върколак.
В близо един час.
Ако се махнех сега, можех да се оправя преди Келън—секси срещата във
въпроса—да дойде да ме вземе. Ако беше по-късно, той щеше да ме види пребита,
както бях в тези дни.
-Лиандър не ти ли готви пиле днес?-казах аз, леко подмятайки дървената палка,
която ми беше дадена, но не бях използвала. Главно защото не исках да ударя брат си.
Той, от друга страна, нямаше такива проблеми, и синините по тялото ми го
доказваха.
Но все пак, той не искаше да правя това. Не ме искаше на мисията, която
приближаваше.
-Да.-Той продължи да ме обикаля, походката му обикновена както винаги. Не
бях заблудена. Не можех, когато усещах напрежението в тялото му сякаш беше моето.-
Но той не мисли да го слага да се пече, докато не му се обадя и му кажа, че тръгвам към
тях.
-Днес е рождения му ден. Трябва да си с него и да празнувате вместо да ме
слагаш през пресата за изцеждане.
Пазителката Райли Дженсън Книга трета: Съблазнително зло
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com

Той се раздвижи внезапно, стъпи напред, палката бе бледо движение, докато той
се протегна към мен. Игнорирах стъпката и удара, и застанах мирно, докато бриза от
минаващата палка погали пръстите на лявата ми ръка. Той само си играеше и двамата
го знаехме.
Дори не бих видяла истинското му движение.
Той се ухили.
-Ще бъда там когато това свърши. И той те покани.
-И да разваля личното ви планирано парти?-гласът ми беше суховат.-Не мисля.
Освен това, аз предпочитам да съм на партито си с Келън.
-Което означава ли, че Куин е извън картинката все още?
-Не изцяло.-завъртях се, наблюдавайки го, докато той продължаваше да ме
обикаля. Зелените матраци, които покриваха арената за тренировки изпукаха под
босите ми крака.
-Потта ти прави това.-коментира той.-Но и без това няма достатъчно от нея.
-Исусе, Роан, прояви разбиране. Не съм виждала Келън от почти седмица. Искам
да си играя с него, не с теб.
Той повдигна вежда с дяволит пламък в очите.
-Когато ме проснеш на този матрак, ще те пусна.
-Не искам теб на матрака!
-Ако не се биеш с мен, ще те накарат да се биеш с Готие. И не мисля, че някой от
нас иска това.
-И ако се бия с теб, и те победя, те пак ще ме накарат да се бия с него.
Което беше отвратително. Не бях фенка на вампирите, но някои от тях—като
Куин, който бе в Синди въртейки бизнеса си със самолети, и Джак, шефът ми, и мъжът
на чело на цялото отделение на пазителите—бяха свестни хора. Готие беше просто
убиваща откачалка. Може и да беше пазител, и може да не беше направил нещо лошо
все още, но той беше един от лошите. Беше и клонинг направен със специална цел—да
завладее Управлението. Все още не бе направил движението си, но имах странното
чувство, че това ще стане скоро.
Роан направи още една преструвка. Този път палката мина през кокалчетата ми,
удряйки, но не проби кожата. Потиснах импулса да разтърся ръката си, за да премахна
болката, и промених позицията си, готова за истинската атака.
-Е, какво става между теб и Куин?
Нищо не беше станало и това беше целия проблем. След като се беше оплаквал,
че не спазвам моята част от сделката, която направихме, последните месеци си играеше
на отсъстващ любовник. Издишах ядосано въздух, махайки потните си кичури от
челото си.
-Не може ли да говорим за това след като си поиграя с Келън?
-Не.-каза той, и се раздвижи толкова бързо, че буквално изчезна от поглед. И
докато можех да засека температурата на тялото му с инфрачервеното си вампирско
зрение, нямаше нужда да го правя, защото слуха и носа ми бяха остри като на вълк. Не

само можех да чуя стъпките му на виниловите матраци, докато ме обикаляше, но
можех да последвам бриза на ароматната му, кожна миризма.
И двете идваха отзад.
Махнах се от пътя, въртейки се дори когато паднах на матрака и подложих крака
си. Ударът падна силно и ниско в крака му и той изсумтя, формата му изчезвайки,
докато се опитваше да остане прав.
Станах и се втурнах към него. Не бях достатъчно бърза дори на половина. Той се
измъкна и поклати глава.
-Не приемаш това сериозно, Райли.
-Приемам го.-Просто не толкова сериозно колкото той искаше. Поне не тази
вечер.
-Толкова ли си отчаяна да се биеш с Готие?
-Не, но съм отчаяна да се видя с Келън.-Сексуалното незадоволение не беше
хубаво за никого, но беше още по-зле за върколак. Сексът е вродена част от културата
ни—нуждаем се от него както вампирите от кръв. И тези проклети тренировки вземат
толкова много от времето ми, че нямам време да отида до „Синята луна” за малко
действие.
Изпуснах въздух и опитах да мисля спокойно. Колкото и да не ми се искаше да
нараня брат ми, ако това беше единствения начин да се махна от тук, можех да го
направя.
Но ако можех да го преборя, тогава Джак би си помислил, че съм готова за
голямата битка. И част от мен се страхуваше от това—страхувах се, че без значение
какво кажеше Джак, брат ми беше прав когато казваше, че не трябва да правя това. Че
никога няма да бъда готова, колкото и да тренирах.
Че ще прецакам всичко и ще изложа всички на опасност.
Не че Роан ми беше казвал това последното. Но докато мисията за вмъкването в
системата на престъпления на Дешън Стар приближаваше, мислех все повече и повече
за това.
-Това е глупаво правило и го знаеш.-казах накрая.-Да се бия с Готие не доказва
нищо.
-Той е най-добрият в това, което прави. Да се биеш с него те прави готова за
това, което е навън.
-Разликата е, че не искам да съм пазител през цялото време.
-Вече нямаш избор, Райли.
Знаех това, но това не означаваше, че не мога да се противя, дори ако протестите
ми бяха празни думи. Мамка му, дори ако Джак дойдеше при мен и ми предложеше
шанс да не стана пазител, нямаше да го направя, защото нямаше начин да не накарам
Дешън Стар да си плати. Не само за това, което ми беше причинил, но каквото бе
причинил на Миша и на партньора на Кейд, и всички тези мъже и жени, които бяха
затворени в клетки някъде.
Да не споменавам всички неща направени в лабораториите му—неща, които
природата не би създала, създания направени само с две цел. Да убиват когато им се
нареди и да умрат когато им се нареди.

Тръпка мина по кожата ми. Срещала съм само няколко от тези създания, но
имаш лошото чувство, че преди да мине месеца, щях да видя много повече отколкото
ми се искаше.
Облизах устните си и се опитах да се съсредоточа върху Роан. Ако трябваше да
го просна на матрака, за да се махна от тук, щях да го направя. Исках, нуждаех се, да
вдишам малко от нормалния живот преди да се върна в тази глупост отново.
Защото идваше. Можех да го почувствам.
Сянка мина през един от прозорците наредени от дясната страна на Роан. Като
се има предвид, че е почти шест, сигурно беше пазител приготвящ се за нощното
ловуване. Тази арена беше на подниво пет, точно до спалните помещения на
пазителите. Които, забавно, наистина имаха ковчези. Някои вампири направо
обожаваха да живеят както хората си мислят, дори ако не е наложително.
Не че много хора идваха тук долу. Ще е сякаш да заведеш агне в група от гладни
лъвове. Да кажа, че ще стане грозно много бързо би било омаловажаване. На
пазителите може да се плаща да защитават хората, но те определено биха си взели
някой.
Сянката мина и през другия прозорец и този път погледа на Роан отиде в тази
посока. Само за малко, но тази половин секунда ми даде идея.
Преместих се, завъртайки се и пуснах босия си крак. Петата ми се забоде в
корема му, бутайки го назад. Палката му заобиколи, удара му едва изпускайки кожата
ми, след това той проследи движението, така че да се завърти и да удари в едно
движение. Петата му мина на сантиметри от носа ми и сигурно щеше да се забие, ако не
се бях отдръпнала.
Той кимна одобрително.
-Така е по-добре.
Изсумтях, местейки стойката си като преместих и палката от едната ръка в
другата. Ударът на дърво върху кожа изехтя в тишината около нас и напрежение мина
през раменете му. Задържах погледа му, след това хванах палката с лявата ръка и
започнах да удрям. Само, за да спра насред движението и да погледна зад него.
-Здрасти, Джак.
Роан се обърна и в този момент аз паднах и изритах краката му от под него. Той
удари матрака с звучно тупване, изненаданото му изражение бързо се превърна в лай от
смях.
-Това беше най-стария трик и аз се хванах.
Ухилих се.
-Старите трикове понякога са полезни.
-И предполагам, че това означава, че си свободна.-той протегна ръка.-Помогни
ми да стана.
-Не съм глупава, братко.
Веселие заблестя в сребърните му очи, докато ставаше на крака.
-Струваше си да опитам.
-Може ли да вървя?

-Това беше сделката.-Той стана и отиде от едната страна на арената където беше
оставил хавлията си.-Но утре идваш в шест.
Изстенах.
-Това просто е жестоко.
Той мина с хавлията през заострената си червена коса и въпреки че не можех да
видя изражението му, знаех, че се усмихва. Понякога брат ми може да е истински трън
в задника.
-Може би следващия път ще размислиш за маменето.
-Не мамя, ако работи.
Въпреки че усмивката му остана, остана малко веселие в очите му. Той беше
разтревожен, наистина разтревожен, за моята част от мисията, на която щяхме да
тръгнем скоро. Той не ме искаше там толкова колкото аз не исках да стана пазител. Но
както ми беше казвал през всички тези години, посоките на живота трябва да се
приемат каквито са.
-Ти си тук, за да научих как да се защитаваш и да нападаш.-каза той.-Нелепите
трикове няма да спасят живота ти.
-Ако са го спасили веднъж, значи си струва да опитам.
Той поклати глава.
-Виждам, че няма да мога да ти налея ум в главата, докато не свършиш
сексфеста.
-Радвам се, че най-накрая схвана за какво ти говоря от един час.-ухилих се.-И
хей, гледай от добрата страна: Лиандър ще се зарадва да те види в приличен час за
разнообразие.
Той изсумтя.
-Ако не беше такава лепка, можеше да ме вижда рано по-често.
Повдигнах вежди на раздразнителността в гласа му.
-Той ти дава да бъдеш с когото поискаш. Едва ли бих го нарекла лепка.
-Знам, но...-той спря и вдигна рамене.-Не знам дали мога да му дам каквото той
иска. Не знам дали някога ще мога.
Което беше почти същото нещо, което казах на Куин преди два месеца. Беше
невероятно как любовните ни животи бяха почти еднакви—въпреки че причините да
кажа тези думи на Куин бяха различни от твърдението на брат ми. Роан обичаше
Лиандър. Аз не можех да кажа същото за Куин. Мамка му, ние едва се познавахме като
изключим секса.
Поне Лиандър е останал с Роан, през добро и лошо. Куин пак избяга, въпреки че
каза, че няма да ме пусне, докато не сме проучили нещата между нас.
Как искаше това да стане от Синди, никой не знаеше. Може би просто е решил,
че съм твърде голяма беда и си е тръгнал. Въпреки че като се има предвид, че сме
делели няколко еротични сънища, се съмнявах, че тръгването е опция за някой от
двамата.
Докоснах ръката на брат си и я стиснах леко.

-Лиандър те обича. И ще те чака.
Погледа на Роан срещна моя.
-Не мисля, че заслужавам такава преданост.
Повдигнах вежди.
-Аз съм толкова предана.
Той докосна бузата му леко.
-Да, но ти си ми близначка и партньор в глутницата. Трябва да си предана.
-Вярно е.-изучавах го за момент, след това казах меко.-Само защото глутницата
ни не ни обича, не означава, че не заслужаваме да бъдем обичани.
Колко пъти ми беше казвал това през годините? И все пак сега, когато ставаше
дума за него, той не беше готов да го повярва.
Усмивката му беше мила, но тъжна.
-Разликата между нас двамата, е че ти искаш да имаш сериозна връзка. Въобще.
Искам да бъда свободен да съм с когото искам, когато искам.
-Който искаш?-прекъснах аз, с повече от раздразнение в гласа си.-Не ми казвай,
че все още се виждаш с Даверн?
Роан имаше благоприличието да изглежда неудобно.
-Само когато е в града и това не се случва често.
-Но не каза ли на Лиандър, че вече не сте заедно?
-Е, ние не сме. Само понякога сме любовници.
-Разлика, която Лиандър няма да хареса.
Той вдигна рамене.
-Виж, може би неспособността ми да се обвържа е част от мен.
Знаех, че има предвид сексуално, а не за това, че е пазител или полу-род. И това
ме ядоса.
-Лиандър е точно като теб и той иска да има сериозна връзка. Не си създавай
извинения само защото се страхуваш.
Той вдигна вежди, но имаше острота в очите му, която подсказваше, че съм на
правилния път.
-Страхувам се?
-Да. Да се обвържеш означава да си предан. И ти не искаш да си предан на
никого заради това, което правиш, а не защото си такъв. Ти трябва да приемеш това—
както и той—ако не друго.
-Той заслужава повече от партньор на половин време.
-Може би е така.-съгласих се аз, получавайки изненадано изражение от Роан.-Но
нито аз, нито ти имаме правото да решаваме това вместо него. Това е негов избор,
неговия живот.
Той се засмя меко, след това се наведе и ме целуна по челото.

-Ти си много умна за момиче. И се надявам да вземеш този съвет и за твоя
живот.
-Аз? Да взимам съвет? Ще вали на Коледа преди това да се случи.-И като се има
предвид, че декември е първия от летните сезони тук в Мелборн, нещо много
катастрофално ще стане с климата преди това да се случи. Въпреки че като се има
предвид странните неща в живота ми в скоро време, да вали на Коледа не би било
толкова невъзможно.
Нито път аз да послушам собствения си съвет.
Подадох му палката, след това го побутнах към изхода.
-Върви да го видиш и поговори с него.
-Не искаш ли да дойда с теб до съблекалните?
-Не, ще се оправя.-Арената беше пълна с охранителни монитори без значение
дали някой тренира, но не се съмнявах, че Джак е някъде наоколо. Той беше развил
интерес да ме запази в безопасност и цяла. Не само защото ме искаше на мисията, а
защото ме искаше като пълноправен пазител.-Ще те видя утре сутринта.
Той кимна, постави хавлията около голите си рамене и си тръгна подсвирквайки.
Очевидно, не бях единствената, която очакваше вечерта.
Усмихвайки се леко, тръгнах към другия край на арената къде ме чакаха
хавлията и бутилката ми. Взех хавлията и навих единия край около косата си, за да
изстискам потта преди да избърша лицето и врата си. Може би не се бях била както
трябва тази вечер, но все пак бяхме тренирали за няколко часа и не само че кожата ми
светеше, но светло синята ми блуза беше почти черна от пот. Щях да се изкъпя тук—с
моя лош късмет, Келън сигурно щеше да ме чака като се прибера. Колкото и да
предпочитат вълците натуралната миризма отколкото синтетичната, точно сега бях
твърде натурална.
Протегнах се да взема бутилката, след това замръзнах когато осезаемостта
нарасна, карайки кожата ми да се разгорещи. Роан си беше тръгнал, но вече не бях сама
на арената.
По-ранното ми чувство се беше оказало правилно—гадните неща идваха в
живота ми.
И дойдоха във формата на Готие.
Все още с хавлията в ръка се обърнах. Той стоеше до прозореца в края на
арената, дълъг, прав мъж, който миришеше толкова зле колкото и изглеждаше.
-Виждам, че все още не си се доредил за душа.-Сигурно не беше най-умния
коментар, който съм правила, но когато ставаше дума за Готие, не можех да си държа
устата затворена.
Това щеше да ме вкара в беда—ако не тази вечер, то в бъдещето.
Той кръстоса ръце и се усмихна. Нямаше нищо хубаво в тази усмивка. Нищо
разумно в острите му, кафяви очи.
-Виждам, че все още първо говориш преди да помислиш, дори ненормален би
помислил първо.
-То си е моя грешка.-Лениво започнах да мятам хавлията и се чудех колко време
ще отнеме на охраната да реагира. Ако Джак им дадеше да реагират.

-Забелязал съм.
Винаги е бил труден, даже когато устата ми не е казала нещо обидно за него.
-Какво правиш тук, Готие? Нямаш ли лоши да убиваш?
-Имам.
-Тогава защо не седиш отвън, като добрия психопат какъвто си?
Усмивката му като на акула изпрати трепет по гръбнака ми и в този момент
осъзнах, че той е на лов.
За мен.
Мамка му.
Което не описваше в каква беда се намирам, но точно тогава, само за тази дума
се сетих. И тя се премяташе отново и отново в главата ми.
Заедно с мисълта, че са ми сложили капан. Това е искал Джак през целия този
тренировъчен сезон.
Роан не е знаел. Той никога не би се съгласил на това. Никога.
-Значи, си тук, за да ме съпроводиш през крачките ми, а?
Веселието му мина през мен, толкова мазно колкото боклуци от езеро.
-Схващаш бързо.
Не достатъчно бързо. Трябваше да знам, че Джак е намислил нещо. Беше твърде
добродушен цял ден—сигурен знак, че нещо гадно ще се случи и аз ще съм замесена.
Но защо ще ме сложи срещу Готие толкова скоро? Мамка му, тренирах само от
няколко месеца. Повечето от кандидатите за пазител имаха поне година преди да имат
удоволствието да се срещнат с Готие.
Може би нещо е станало. Нещо, което е накарало вампира да побърза.
Въпреки ситуацията през мен мина очакване. Исках това да свърши. Исках да си
върна нормалния живот—въпреки че вече бяха минали шест месеца от когато ми беше
инжектирано лекарство за плодовитост, нормалното може да е минало. Ако
лекарството променяше това, което съм—както с другите полу-родове—значи тези
промени щяха да си проличат скоро.
Готие започна да върви спокойно към мен. Продължавах да въртя хавлията, и го
гледах с присвити очи. Никога нямаше да го бия и двамата го знаехме, но определено
нямаше да се предам без бой.
Той спря в центъра на арената.
-Готова ли си?
Повдигнах вежда, симулирайки увереност, която не чувствах. Което беше
безсмислено, защото той беше вампир и щеше да чуе колко бързо бие сърцето ми. Ще
знае, че е страх, а не очакване.
Но страха и аз бяхме стари приятели. Не ме беше спирал преди и нямаше да ме
спре сега.
-На всичките ли мишени им даваш предупреждение?
-Да.

Пълното и крайно спокойствие от него ми напомни на змия, която се приготвя
да напада. И ме накара да се страхувам, както истинска змия никога не би могла.
-И защо го правиш?
-Защото да вкуся страха на плячката си е почти толкова хубаво колкото да вкуся
кръв.-той направи пауза, за да си поеме дъх. Екстаз се появи в очите му, и тръпки
побиха по гърба ми като вода.-Мога да вкуся страха ти, Райли, и е прекрасно.
-Ти си болен. Знаеш това, нали?
-Но аз съм много, много добър в това, което правя.
Обещанието за смърт беше в очите му. И знаех, че аз и той ще се бием, наистина
и до края, в скоро време. Не тук, не в управлението, но някъде на негова територия, на
негови условия.
Тръпки минаха по кожата ми, но аз потиснах импулса да потъркам ръцете си.
Ясновидството може да е скрита способност, която се съживява, но определено не
можех без нея.
Особено когато ми казваше неща като това.
Пръстите на Готие се раздвижиха, само един път, след това изчезна от поглед.
Стъпките му бяха като пера на матраците, малко повече от шепот на вятъра. Ще ми се
да можех да кажа същото за миризмата му. Беше плътно смърдяща на смърт, толкова
гадна, че ме накара да задържа дъха си и да изгубя концентрацията си.
Ако не се концентрирах, това щеше да стане много, много лошо.
Не че нямаше да стане и без това.
Премигах, превключвайки на инфрачервеното ми вампирско зрение, и гледах
как горещината му се приближава по-близо. И по-близо. В последния момент, хвърлих
хавлията напред, удряйки края върху леденото му изражение, след това започнах да
тичам.
Той не започна да ме гони, просто стоеше и вдигна ръка към лицето си. Въпреки
че бях целила за окото, хавлията бе минала през бузата му, достатъчно силно, за да го
разкървави. Сигурно не е най-умното нещо, което съм правила, но проклета да съм, ако
гледката на кръвта му не ме развесели малко. Можеше да ме пребие до безсъзнание, но
поне щях да направя това, което никой пазител не е успял—да разкървавя страхотния
Готие.
Но пък само няколко ненормални пазители биха се изправили пред Готие само с
хавлия.
Той прокара пръст през раната. Дори от където стоях можех да видя кръвта на
пръста му. Погледа му срещна моя и пак видях смъртта.
За няколко секунди се замислих дали да не побягна. Просто да се махна от
арената и от този психопат. Но ако го направех, нямаше да съм в мисията. И сега исках
повече отмъщение отколкото ме беше страх от Готие.
Готие засмука кръвта от пръста си, след това каза с глас равен и все пак
смъртоносен:
-Ще си платиш за това.

-Ау, страх ме е.-Което не бе повече от истината. Всеки, който е разумен никога
няма да си смени мястото с мен. Освен може би брат ми.
Намръщих се при мисълта. Роан трябва да знае какво става—поне ще усети
страха ми. Защо тогава не е тук, да гледа, ако не да прекъсне?
Готие ми даде усмивка, която котката дава на мишката преди да я изяде, след
това изчезна от поглед отново. Проследих го с инфрачервеното си зрение, чакайки
докато се приближи, след това го ударих с хавлията отново, дори след като паднах и се
претърколих, и се облегнах на един крак, опитвайки се да го поваля. Той избегна
хавлията и удара, след това юмрука му идваше към мен. Наклоних се и почувствах как
бриза му погалва бузата ми, след това се втурнах, удряйки го в коляното, поваляйки го.
Докато и двамата паднахме на матрака, го ударих с юмрук в бъбреците, преди да стана
на крака и да се отдръпна. Близка битка с Готие е нещо, което не исках да правя.
Трябваше да го ударя и да бягам, удрям и бягам, колкото можех.
Копелето дори не изсумтя от удара ми. Стана на крака, движенията му
преценени, спокойни. Но очите му бяха убийствени.
Изтрих потта от лицето си, след това раздвижих пръсти, опитвайки се да остана
спокойна. Той няма да ме убие, не тук. Трябваше да вярвам в това.
-Много добре.-каза Готие, неговия мазен, прекалено уверен глас изпрати още
тръпки по гърба ми.-Само няколко са успели да направят това.
Чудех се дали тези няколко са още живи, за да кажат за изживяването. Като
знаех Готие, сигурно не.
-Явно трябва да пробвам повече.-добави той.
О, мамка му.
Мисълта едва влезе в ума ми и той идваше към мен, вихрушка от сила и скорост,
и отвесна, кървава мощност. Измъквах се, отбягвах и блокирах колкото можех,
хвърляйки удари и ритници. Но никога нямаше да го бия и и двамата го знаехме. Той
може би не беше по-бърз, но беше по-силен и много по-опитен.
Накрая няколко удара минаха през защитата ми, оставяйки ме без въздух,
пребита, и доста насинена, но някакси още на крака. Продължих да блокирам,
продължих да се боря, след това още един удар дойде, удряйки брадичката ми,
накланяйки главата ми назад, пращайки ме да летя. Звезди танцуваха пред очите ми, и
черния покой на безсъзнанието флиртуваше пред мен. Поклатих глава, отказвайки зова,
и се завъртях във въздуха, така че да падна в котешка поза на четири крака. Видях, едва
осъзнавайки, брат ми, кокалчетата му бели от силата, с която държеше парапета. Видях
как четирима от охраната го държат. Видях как Джак гледаше всичко.
След това въздухът изкрещя с миризмата и силата на Готие. Ако ме заклещеше,
това щеше да е края. Претърколих се и намалих странично с петата си. Ударът го удари
ниско до глезена, и плътта и костите се поддадоха. Той изсумтя с ярост минаваща през
лицето, след това се завъртя и хвана крака ми, дори когато се опитах да го махна.
Вик мина през гърлото ми когато той ме привлече към него, но успях да го
потисна и излезе само ахване от страх. Завъртях се, игнорирайки болката в крака ми, и
го ударих със свободния си крак.
Той се засмя. Засмя се.

Не много умно нещо когато се разправяш с върколаци—дори ако нещата са на
твоя страна. Беше като да развееш червен килим на бик.
Гнева, който мина през мен веднага ме подсили. Извиках вълка си, и силата на
промяната мина през мен, около мен, сърбейки през вени и мускули и кости,
замъглявайки зрението ми, замъглявайки болката, яростта. Крайниците ми се скъсиха,
промениха се, прегрупираха се, докато това, което лежеше на матрака беше вълк, а не
човек. Не беше нещо, което Готие очакваше и, само за малко, той не реагира. Издърпах
крака си, след това станах на крака, хвърляйки се към него вместо да бягам. Оголените
ми зъби се забиха в ръката му разкъсвайки плътта толкова лесно колкото ножици през
хартия.
Кръвта му изпълни устата ми, смрадта по-зле и от миризмата му. Разкашлях се,
изплюх вкуса му, плътта му. След това юмрука му беше отстрани, забивайки се
дълбоко. Нещо се счупи отвътре и всичко стана червено, докато силата на удара ме
отдалечи от него. Промених формата си, докато летях през въздуха и ударих матрака
достатъчно силно, за да си изкарам въздуха. Или може би и без това нямаше, защото
дробовете ми горяха и не можех да си поема въздух колкото и да вдишвах. Всичко,
което чувствах беше болка и страх.
Всичко, което чувах беше приближаването на Готие.
-Спри.-командата на Джак прозвуча през арената.
Готие изглежда не го чу. Или може би не искаше да го чуе, защото изведнъж
беше до мен, юмрука му запълвайки гледката ми, докато се приближаваше към лицето
ми. Свих се на топка, защитавайки се колкото можах, знаейки, че никога няма да е
достатъчно.
-Казах, спри!
Ударът така и не падна. След няколко секунди отворих едното си око и видях
Готие замръзнал пред мен, юмрука му все така събран и толкова близо до лицето ми.
Ръката му потрепери, все едно се бореше с някаква сила, и имаше не само пот на
челото, но и страх в очите.
Джак беше спрял удара. И все още го държеше. Не физически, а психически.
Тук, в тази арена, с психически огради.
Което означаваше, че Джак е много по-силен и много по-смъртоносен,
отколкото си мислех.
-Отдръпни се, Готие. Отиди до медицинския център и прегледай раните си.
-Това не е свършило.-изсъска Готие, докато отстъпваше.-Но ще го довършим,
повярвай ми.
Не казах нищо, не можех да кажа нищо. Просто го гледах как се маха, докато се
опитвах да дишам.
Пикантна, кожна миризма се завъртя около мен, след това Роан беше до мен,
докосвайки лицето, врата ми с паникьосано изражение.
-Добре съм. Наистина.-успях да кажа.
Излезе дрезгаво и изглежда не убеди брат ми.
-Ще убия—
Докоснах с пръст устните му.

-Не.-Копелето беше мое, дори ако трябваше да го целя от далечно разстояние с
пушка.
Той хвана ръката ми и я задържа до сърцето си. Ударите му бяха бързи, пълни
със страх. Точно като моите.
-Той нямаше право—
-Обзалагам се, че е имал всички права. Сигурна съм, че скъпия ни шеф го е
планирал. Помогни ми да стана.
Помогна ми. Болка мина през тялото ми, червени смушквания на болка, която
беше на доста места. Изсъсках, и се задържах за брат си, докато стаята се въртеше.
-Ти не беше готова—
-Някой въобще готов ли да се бори с Готие?-Болка мина през челюстта ми,
докато говорех. Трепнах и вдигнах ръка, за да усетя поражението. Цялата ми лява
страна на лицето беше подута, и дори най-леките докосвания боляха. Може да съм вълк
и да се лекувам бързо, но не мога да направя много за синините. Щях да съм в черно и
синьо, докато се прибера до нас. Нощта с Келън няма да е толкова страхотна.
Стъпки отекнаха в тишината и нямаше нужда да помириша мускусната му
миризма, за да знам, че е Джак. Нито пък Роан. Напрежение мина през тялото му и
почти можех да усетя гнева му как се изостря. Преди да успея да отворя уста, за да
предупредя Джак, Роан се беше обърнал и го удари.
Джак хвана удара в ръката си. Хвана го и го задържа. Лесно. Сякаш цялата сила
и мощ на Роан не е нищо повече от дете, което създава проблеми.
-Имам си причини.-каза той, зелените му очи толкова напрегнати колкото бе мек
гласа му.-Вярвай ми, знам какво правя.
Роан отдръпна юмрука си.
-Готие почти я уби!
-Сигурен съм, че ще му хареса, но пропусна мисълта ми.
-Факта, че го спря, въпреки всички психически прегради тук?-Потърках
болежката отстрани и се зачудих дали съм си пукнала ребро или нещо такова.
Чувството беше такова. Промяната може да е излекувала счупването, но не спираше
болката или синините. И напълно бе разкъсала дрехите ми. Докато завързвах остатъка
от блузата ми, за да не ми изпаднат гърдите добавих.-Всичко това, за да знае Готие
колко си силен наистина.
Веселие докосна леко краищата на очите му.
-Да, но това е странична полза.
-Тогава за какво е всичко?-изплю Роан.-Да я пребие, за да докажеш, че не е
готова?
Джак вдигна една вежда.
-Колко напълно тренирани пазители са изкарали повече от десет минути с
Готие?
-Не много, но—
-Един.-прекъсна Джак.-Ти. И Райли успя да направи това, което дори ти не
можа. Маркира Готие, разкървави го.

-Което само го ядоса.-измърморих аз.-От сега нататък, ще трябва да си гледам
гърба.
-Дори той няма да смее да дойде след теб за няколко нощи и до тогава няма да
има значение защото няма да те има.-той се поколеба, понижавайки гласа си, когато
добави.-Времето на мисията е напреднало.
Значи бях права. Нещо потрепери през мен, нещо което би могло да е очакване
или страх, но може би е просто облекчение. Без значение в каква посока отива живота
ми, щеше да е хубаво да престана да се оглеждам през цялото време. Повдигнах вежда.
-Има ли пробив?
-Няколко.
-Райли не е готова за това.-Ярост все още вилнееше в гласа на Роан, ако не в
изражението му.
-Ще бъда ли някога готова, според теб?-докоснах лицето му с ръка и се
усмихнах.-И двамата знаем, че отговора е не.
-Не би трябвало да правиш това.
-Трябва да го направя. Може на сила да съм дошла тук, но със сигурност ще
продължа.
-Но—
-Не.-прекъснах аз.-Няма да променя мнението си и няма да се предам, без
значение какво или кой трябва да оправя. Тези копелета ще си платят за това, което ми
причиниха.
Погледа му изучаваше моя, след това той въздъхна и взе ръката ми от бузата си,
стискайки я леко.
-Ти наистина си инатлива кучка.
-Точно като брат ми.-казах суховато.
Роан се усмихна, но погледа му, когато се премести върху Джак, беше
смъртоносен.
-Ако тя е ранена или убита, ще дойда за теб.
-Както и тя, ако ти си наранен или убит.-Джак се поколеба и се огледа. Другите
хора на арената бяха четиримата от охраната до изхода, но тези дни Джак не вярваше
на никого. Особено когато не знаехме с кой от управлението работи Готие.-Доклад за
Женевив утре в девет.
Женевив е лаборатория, която е работила за създаването на клонинги от няколко
години—въпреки че не е лабораторията от която идва Готие. Беше наета от Тейлън-
един от братята клонинги на Готие, и мой бивш партньор—преди няколко години, за да
продължи клонирането си без Правителството да разбере. Ние спряхме операцията
както и кръстосването, но не сме намерили главната лаборатория. Имахме много малко
освен името й—Либраска.
И единствения човек, който знаеше къде се намира бе Дешън Стар. Или
превръщача, който е взел живота и личността на Стар.
-Мислех, че Женевив се продава от правителството?
-Да, но я използваме междувременно.

-Значи сме обратно в сбиването от утре?
-Да.-Джак погледна Роан.-Вече се обадих на Лиандър. Той ще дойде с пълния си
комплект.
Гивън Лиандър беше един от хората в страната, която правеха най-хубавите
филмови ефекти, което означаваше, че ще носим костюми—и ще се местим в
защитните ни животи—от утре.
-Което означава, че е по-добре да се наслаждавам на времето си тази вечер.-С
или без синини.
-По-добре-предупреди Джак.-Защото от утре няма да бъдеш в контакт, с който и
да е от сегашния ти живот.
Повдигнах вежди. Дори това заболя. Сексфеста ми изглежда нямаше да бъде
много хубав.
-Което означава, че Куин не е замесен?
-Не.
Страхотно. Което означаваше, че ще ме тормози още когато разбере, че става
нещо, а той не е включен.
Роан стисна ръката ми леко.
-Искаш ли да те придружа до съблекалните този път?
Кимнах. Нямаше смисъл да предизвиквам съдбата втори път.
Тръгнахме няколко етажа нагоре до съблекалните, където се възхищавах на
огромните, във всякакви цветове на дъгата синини по тялото ми след това стъпих по
душа, за да измия потта и кръвта и смръдливата миризма на Готие от кожата и косата, и
устата си.
За щастие бях си взела малко повече дрехи за след тренировките, защото
тениската и панталонките не бяха в състояние за носене публично.
Роан ме остави пред вкъщи и с облекчение видях, че бялото БМВ на Келън го
няма.
Може би щях да имам време да се оправя. Качих се по стълбите, но след часове
тренировки и след боя с Готие, направо ме довършиха. Отворих вратата с трепереща
ръка, и разбрах, че съдбата не е престанала да ме подхлъзва.
Келън стоеше на вратата ми.
Както и Куин.
И нито един от двамата не изглеждаше щастлив да види другия.

Глава втора
Превод: amelya_
Редакция: Vampire Lady
Поех дълбоко въздух и ми се прииска, само този път, да си отдъхна. Исках да
прекарам вечерта като пия вино, вечерям, да ми угаждат и да бъда пленена, може и не в
този ред.
Това, което не исках бе да си занимавам с чувствителността на двама алфа
мъжкари, които се мразят.
Въпреки че за алфи, не можеше да се намери по-добър образец. Нито един от
двамата не бе толкова висок—Келън бе може би един инч по-висок от моите пет фута и
седем инча, а Куин сигурно беше малко повече от него. Келън бе жилест и мускулест
кафяв вълк, въпреки че бе повече шоколадов отколкото повечето кално кафяви вълци
от кафявата глутница. Лицето му бе остро, но красиво, очите му най-красивата отсянка
на зелено с отблясъци на златно. И облечен в черен смокинг както в момента,
изглеждаше чудесно.
Куин бе също толкова атлетичен, но имаше повече грация и овладяна сила в
походката му. Тъмно синия му пуловер очертаваше линията на широките му рамене,
докато тесните му дънки хващаха окото като подчертаваха дългите му крака. Косата му
до раменете бе тъмна като ноща, и толкова плътна и буйна, че пръстите ми трепнаха от
внезапната нужда да прокарам ръка през нея. Кожата му не бе бледа като на повечето
вампири, а меко, топло злато, и то само защото седеше на слънчева светлина повече.
Очите му бяха големи кладенци на тъмнина, където ако не внимаваш може да се
изгубиш, и той изглеждаше така, че дори и ангелите биха му завиждали. Не че бе по
някакъв начин женствен—просто красив. Наистина красив.
Вратата се хлопна зад мен, оставяйки ме в полу-мрачния коридор. Имаше
толкова напрежение между двамата, че не ме бяха забелязали, докато не влязох.
-Какво по дяволите прави той тук?-казаха двамата в унисон, сочейки другия.
Игнорирах въпроса и тръгнах към вратата.
-Дръжте се добре, момчета. Не съм в настроение за глупава караница тази вечер.
-Тогава не трябваше да го каниш.-гласа на Келън бе леден.
-Не съм. Той просто се показва неканен когато поиска.-превъртях ключа в
ключалката и отворих вратата.-Всъщност вие как се познавате?
-Той и баща ми са бизнес съперници и стари врагове.
-Главно защото баща ти се опитва да ме разкара.
-Баща ми никога не би—
-Баща ти би го направил и вече го е правил.
Ако не бях толкова изморена, бих се засмяла. Двамата бяха като каращи се
тийнейджъри. Още по-смешното бе, че единия от тях бе на хиляда и двеста години, и
би трябвало да не се хваща.
-Господа,-прекъснах ги аз, вдигайки тона си, за да ме чуят над карането си.-
Може ли да говорим вътре?
Старата крава, която притежаваше сградата щеше да припадне, ако отриеше
вампир и върколак да се карат в коридора й. Колкото и да я мразех, и да не ми пукаше,

ако се влоши, нещо такова можеше да я накара да откачи и да ни изхвърли от
апартамента. И не само, че обичах апартамента в стил „склад” и големите прозорци,
които ти даваха илюзията за свобода, но и малкия заем.
Отворих вратата и ги вкарах вътре. Келън отиде до зеления диван, но не седна,
докато Куин се настани до стената близо до телевизора. И двамата бяха кръстосали
ръце. И двамата бяха настръхнали от напрежение и гняв.
До тук бях с вечерта с добро вино, добра храна и многото секс.
Затворих вратата, хвърлих чантата с оръжието си на другия диван и отидох до
кухнята за бира. Имах чувството, че ще ми трябва.
-И така,-казах когато се върнах.-на какво дължа честта от това малко посещение,
Куин?
Погледа, който ми хвърли можеше да се определи само като мрачен.
Не беше изненада, защото това очевидно бе любимото му изражение когато
говореше с мен.
-Имахме сделка.
-Сделка?-очите на Келън се стрелнаха към мен.-Каква сделка?
-Той може да се вижда с мен само когато е в града.-Проблема бе, че го бях
виждала само веднъж от когато бяхме направили сделката. Повече от контактите ни
бяха през сънища и, колкото и да бяха хубави, трябваше да приема, че не са
достатъчни.
-Значи все още го чукаш?-Раздразнението се задълбочи в изражението на
Келън.-А аз си мислех, че си проявил малко вкус след Сидни.
-Очевидно не.-Отпих от бирата и почувствах леда й да се плъзга надолу. Беше
хубаво, но определено не бях чакала за това цял ден.-Но кой чукам наистина не е твоя
работа.
Очите му се присвиха. Втвърдиха се.
-Аз и ти—
-Разглеждаме вариантите. Нищо повече.-посочих с пръст към Куин.-Ако той бе
някой друг вълк, щеше ли да бъде проблем?
-Да.
-Защо?
-Защото алфите не делят лесно нещо, което считат за свое.
Изсумтях.
-Изглежда имате нещо общо тогава, независимо в разликата между расите.
-Имахме среща тази вечер.-каза Келън, с глас от стомана.-И вече сме прекалено
закъснели.
Сякаш не знаех това.
-Ако искаш да отидеш тръгвай, ще се срещнем там.
Мрачния му поглед отиде към Куин и той поклати глава.
-Мога да чакам.

-Изглежда не ти вярва.-каза Куин.
Да, така беше. Което ме ядоса, обаче, не беше липсата на доверие от Келън, а
това че Куин го изтъкна.
-И това идва от мъжа, който мисли, че всички вълци са курви?
-Обясних ти—
Вдигнах ръка. Чувала съм тази песен преди и не й вярвах сега както и преди.
-Не е в това въпроса. След два месеца без да се покажеш, не можеш просто да
дойдеш в живота ми и да очакваш да оставя всичко.
-Има причини—
-Винаги има.-прекъснах го суховато.-Но това не обяснява лошите маниери.
-Опитах се да се обадя. Винаги беше заето.
-Оцеляването би направило това. Можеше да оставиш съобщение.
-Можех, но не го направих.-Той се поколеба, само за малко, безсилието му се
завъртя около мен, плътно и остро. Но това, което накара дъха ми да спре и душата ми
да потрепери бе самотата, която лежеше под завихрената емоция. Познавах тази
самота. Наскоро бях прекарвала много нощи с нея.
-Просто си помислих, че ще е хубаво да дойда и да те видя.-продължи той меко.
Част от мен искаше да се разтопи в ръцете му. Силната част от мен казваше, че
не мога да си го позволя. Не и докато не разбера защо наистина е тук.
-Което, разбира се, означава, че аз трябва да седя и да те чакам?
-Нямах това в предвид—
-Трудно ми е да разбера какво имаш предвид, когато дори не обясняваш.
-И кога си ми дала време?-отвърна той ядосано, гнева му обагряйки кожата ми.
Разтърках главата си, където започваше да се оформя главоболие, и изведнъж се
почувствах по-изтощена от когато и да е било. Защо това трябваше да става сега?
-Дължиш ми поне правото да ме изслушаш.
-Не ти дължи нищо.-прекъсна го Келън.-Не си вълк. Нямаш право—
Нещо в мен се пречупи.
-Знаете ли какво? Никой от вас няма права когато става въпрос за мен. Не съм
печалба, която се спечелва или губи.-Дори ако хормоните ми танцуваха при мисълта
двама страхотни мъже да се борят за вниманието ми.-Точно сега, не съм в настроение
да се занимавам с това. Защо и двамата не се разкарате?
Изражението на Келън стана толкова мрачно колкото и това на Куин.
-Но имаме билети—
-Не ми пука за шибаните билети, или премиерата, или каквото си планирал.
Имах шибан ден и изглежда става още по-лош.-погледнах към Куин.-Нито пък ме
интересува защо си тук. Просто се махай.
Куин ме изучаваше за момент, след това каза:
-Защо? Трябва да се разберем.

-Не, не трябва. Защото се срещам и с двама ви, край на историята. Ако нито един
от двамата не приема това, тогава си вървете. Не ми пука.-Което беше лъжа, но не
исках да го приема.-Разкарайте се. И двамата.
Куин ме изучаваше още малко, след това се обърна и си тръгна. Погледнах
Келън.
-И ти.
-Сериозно?
-Напълно.
Изражението му показваше, че не може да повярва. Не можех да го виня, и част
от мен се надяваше, че ще направи правилното нещо и ще остане просто да ме прегърне
и да ме подържи.
Но всичко, което каза бе:
-Ще ти се обадя.
-Добре.
Той се поколеба, поглеждайки ме за малко, след това последва Куин. Затворих
очи срещу паренето на сълзите. Не защото ноща, която исках да прекарам бе разбита на
парчета, а защото нито един от двамата не ме попита дали съм добре. Нито един от
двамата не забеляза, че съм изтощена и насинена. Бяха твърде заети да се карат и да
претендират, че съм тяхна, че дори не бяха забелязали очевидните синини на челюстта
и бузата ми.
И все пак и двамата твърдяха, че се интересуват от мен.
Бих се засмяла на иронията, ако не беше толкова тъжно.
Потърках очите си с ръка, след това се оттласнах то стената и тръгнах към
банята. Запалих свещ, докато ваната се напълваше, прибавих малко лимонени соли в
течащата вода, след това влязох и се отпуснах във ваната. След това просто се отпуснах
и се опитах да игнорирам крещящата ярост на хормоните си.
Не знам колко време мина преди да забележа, че не съм сама, но достатъчно
време, че водата бе станала хладна.
Отворих очи. Келън стоеше на вратата, с рамо подпряно на рамката,
изражението му бе изпълнено със силно желание и още по-силна решителност.
И държеше най-големия букет с рози, който бях виждала.
Нещо в мен омекна. Зарадва се.
-Наистина трябва да се научиш да заключваш вратата си когато влизаш в
банята.-каза той меко.
-Но ако го правя, мили мъже носещи рози, няма да се промъкват.
-Не само цветя.-каза той и извади малка тубичка от зад гърба си.-Но и масажно
масло. Помислих си, че всички тези синини означават, че си имала тежък ден в офиса.
-А аз мислех, че никой не е забелязал.
-Отне ми време.-Той остави розите и маслото на мивката, след това махна якето
си и нави ръкавите преди да седне да ръба на ваната.-Бях твърде зает да защитавам
територията си, че дори не забелязах, че територията ми е в лошо състояние.

-Аз не съм нечия територия.
Той се усмихна и пъхна ръка под водата, докосна крака ми и започна леко да
движи пръст нагоре-надолу по бедрото ми. Горещината се стегна надолу и се
разтрепери през мен силна като буря. Тялото ми може би бе изтощено и насинено, но
всичко друго си беше наред.
-Когато си с мен, си моя.-опроверга се той.-И ще се бия с всички, които дойдат
за това право.
Повдигнах вежда.
-Дори вампири със силен десен удар?
-Дори вампири. Въпреки че не мога да повярвам, че все още си с точно този
вампир.
-Харесвам го.
-Тогава трябва да го приема като конкуренция. Но не очаквай да му се радвам.
Усмихнах се.
-Това би било нечестно.
-Не.-Погледа му се вдигна към моя. Дълбоко в зелените дълбини гореше
желанието.-Желая те, Райли.
Името ми се завъртя на езика му сладко като целувка на любовник, и цялото ми
тяло сякаш оживя в отговор.
-Ако си нежен, може и да успеем за целувка или две.
Той се протегна между краката ми и махна запушалката на ваната, след това
пусна топлата вода.
-А докосване или две?
Стиснах устни, сякаш обмислях въпроса, на който имаше само един отговор. И
двамата го знаехме. Миризмата на възбудата ми бе толкова плътна колкото и неговата.
-Предполагам има няколко ненасинени места.
Погледа му се плъзна надолу, бавно разглеждане, което бе консумиращо.
Горещина погъделичка кожата ми и зърната ми се втвърдиха, сякаш искаха
докосването му. Може би бях изморена до костите, както и изтощена, но бях и вълчица,
която не бе правила секс почти цяла седмица. И тази болка побеждаваше всички други.
-Мога да видя една или две възможности.-измърмори той, като сложи отново
запушвалника и спря крана.-Както виждам това е голяма вана, може ли да се
присъединя към теб?
-Моля те.-Излезе дрезгаво, плътно с желание.
Той се усмихна и стана, след това бавно започна да сваля дрехите си.
Наслаждавах се на шоуто, на нежното разтриване на кожа и мускули. Танца на свещта
направи кожата му топло шоколадова, като осветяваше някои места, а други оставаше в
сянка на въображението.
Когато бе напълно гол, той влезе във ваната, но вместо да легне до мен както
очаквах, той се настани върху мен, използвайки лактите си, за да не ми тежи, въпреки
това тялото му покриваше моето като завивка.

-Хубаво е.-измърмори той, дъхът му докосвайки устните ми.
-Много.-Горещината му бе обля, и влажната, остра миризма на мускус и
желание накара сърцето ми да забие толкова бързо, че щеше да изскочи от гърдите ми.
Прокарах ръка по гърба му, поставяйки я на задника му, бутайки го леко. Плътната му
горещина се докосна в мен на правилните места, и аз въздъхнах.-Наистина е много
хубаво.
Думите едва бяха напуснали устата ми когато той я покри с неговата. Той бе
мъж, който знаеше както иска, какво аз искам, и си личеше в целувката му. Беше
настойчива, гладна, устата му грабваше, докато езиците ни се преплитаха, вкусваха,
закачаха се.
Господи, този мъж можеше да целува.
След сякаш часове, той изстена, почти изискващ звук, който завибрира до устата
ми. Звук, който разбирах перфектно. Защото, точно като него, аз исках повече от
устните му. Исках го в мен, надълбоко, тласкайки дълго и силно.
Преместих краката си, за да му дам достъп, след това вдигнах очите си към
неговите.
-Ако ме искаш толкова много, защо не ме вземеш?
-Защото се опитвам да съм внимателен с всичките тези синини.-Той постави
себе си между краката ми, плъзгайки пениса си напред-назад, дразнейки, но не
влизаше.
-Не искам внимание.-Но излезе само оплетен звук, когато върха му започна да
влиза в мен.
-Тогава какво искаш?-измърмори той, отдръпвайки се леко.-Това?-прибави той,
плъзгайки се вътре отново, по-силно и по-дълбоко този път.
Удоволствието ме заля и аз изстенах. Чувайки откликващия му смях.
-Ще приема това за да.
-Направи го.-изпъшках аз и почти свърших когато той се блъсна в мен дълбоко.
След това той започна да се движи, да се тласка, и аз затворих очи,
наслаждавайки се и събирайки усещанията, които минаваха през мен, докато
горещината му ме изпълваше и изстиващата вода се блъскаше още по-силно около нас.
Той не бързаше, тласкайки бавно, но дълбоко, докато ме лижеше, захапваше,
целуваше. Напрежението започна да се покачва долу в стомаха ми и се издуха през мен,
първо в упояващи вълни, след това по-бързо, докато не стана разтопяваща сила, която
ме остави трепереща, трепнеща и стенеща. Остави ме да искам повече, и все пак не
исках да свърши толкова бързо.
Дишането му стана бързо като моето, темпото му по-настойчиво. Водата се
изливаше от края на ваната, удряйки се в плочките, но точно тогава единственото
течение, което имаше значение бе това на надигащото се удоволствие между нас, и то
определено се надигаше. Потреперих, извивах се, докато стенанията ми не изпълниха
ноща и бе сякаш щях да се разкъсам от силата на насладата.
-Отпусни се.-прошепна той, докосвайки с пеперудени целувки носа, бузата, и
устните ми, докато се тласкаше силно и дълбоко в мен.-Искам да го чуя. Да го
почувствам.

Сякаш думите му бяха спусък, оргазмът ми ме удари, и изведнъж треперех,
въртях се, стенанията ми толкова силни, че сигурно се чуваха и в съседния апартамент.
След това той свършваше с мен, устните му взимайки моите, докато се стегнах
около него, целувката му толкова настойчива колкото тялото му тласкаше и тласкаше,
докато не остана нищо освен изморено, щастливо задоволение.
За няколко минути не помръднахме, просто изчакахме изстиващата вода да
охлади кожата ни и дишането ни да се нормализира. След това той се размърда и ме
дари със сладка, нежна целувка.
-Много по-добре от премиерата.-измърмори той.-Въпреки че трябва да приема,
че мислех да те взема по време на шоуто.
Ухилих се.
-Представи си заглавията „Син на милиардер изхвърлен от премиера, заради
безразборен секс”.
-О, нямаше да има нищо безразборно—имахме лично сепаре.
-Харесвам мъже, който мислят занапред.
-Повече от мъж, който мисли с главата си?
Веселия блясък в очите му ме накара да се засмея. Повдигнах бедра и се плъзнах
по пениса му. Той може точно сега да е свършил, но бе наполовина готов отново.
Определено имаше предимства в това да си върколак и оборотния секс
определено беше едно от тях.
-Да мислиш с долната си глава понякога си има предимствата.
-Хммм.-измърмори той, докосвайки устните ми в още една целувка.-Ще отидем
ли в леглото ти, за да дискутираме какви са тези предимства?
-Определено.
И така направихме. И „дискусията” ни бе много приятна.
Беше по-късно, когато лежах в топлия и пълен кръг на ръцете му, когато той
зададе въпроса, който очаквах цяла вечер.
-Е, как получи синините?
-Тренирайки.-прозях се, борейки се с умората и нуждата за сън, само защото
темата за синините ще доведе до факта, че няма да ме има за известно време.
-Като се има предвид големината на синините, бих казал, че е по-скоро
пребиване.
-Аз съм лиезон. Като се има предвид, че работим с пазителите, трябва да знаем
как да се защитаваме. Както виждаш може да стане грубо.
Пръстите му галеха ръката ми, не сексуално, а нежно, защитнически. Накара ме
да се почувствам топло и меко отвътре—което не бе нещо, което съм чувствала преди и
не знаех какво да правя с него. Не беше любов—била съм там преди, знам какво е
чувството и не беше това. Беше странно различно—по-безопасно, по-хубаво.
-Сега след като са те пребили напълно, предполагам, че тренировките са
свършили за годината?

-Страхувам се, че не.-погледнах го.-От утре съм на оцеляващо отстъпление.
Няма да мога да контактувам с никого.
Гняв и безсилие покрива дълбините на зелените му очи.
-Въобще?
-Страхувам се, че не.
-За колко дълго?
Вдигнах рамене.
-Зависи как се държа.-И колко бързо премахнем лошите.
Ръката му се плъзна отстрани и към задника ми, докато ме придърпваше близо.
-Тъкмо те намерих. Не съм щастлив, че трябва да те пусна отново.
Нито пък аз. Но ако трябваше да преобърна живота си за няколко месеца, за да
мога да го направя отново нормален, нямаше да се оплаквам.
-Погледни го от тази страна—ще съм разгонена вълчица когато се прибера, така
че събирането ни ще бъде хубаво.
Той се ухили.
-Това звучи по-добре.-той се премести леко, на една страна. Главата ми се
плъзна от гърдите му на ръката, но бе хубаво така.-Предполагам, че ще трябва да те
оставя да си починеш.
Плъзнах крака си върху него, настанявайки се, докато го приближавах по-близо.
Трепет на удоволствие мина през мен когато той влезе в мен.
-Предполагам, че трябва.
Така и направи. Но само след няколко часа любов.
Келън си тръгна към седем. Взех няколко дрехи след това отидох до банята за
бърз душ. Вече облечена, тръгнах към кухнята, за да си направя закуска. Само за да
намеря Куин да седи с кръстосани крака и елегантен във всекидневната ми.
Спрях бързо. Беше се преоблякъл през ноща, защото сега носеше само черно.
Изглеждаше повече от всякога като тъмен ангел—греховно секси тъмен ангел.
-Наистина ще трябва да си заключвам вратата.
-Няма да ме спре да вляза.
Вярно беше. Веднъж поканен в къщата ми, нямаше какво да направя, за да го
спра да идва когато си поиска, колкото често си поиска.
Кръстосах ръце и погледнах към красивото му, но безизразно лице.
-Какво искаш?
Той ме изучаваше за момент после каза:
-Искаш ли да закусваш с мен?
Изненада мина през мен. От всички въпроси, които очаквах, този не беше от тях.
-Защо?
Той повдигна вежда.

-Трябва да ядеш, нали?
-Да, но не това имам предвид.
-Ти ми каза преди два месеца, че трябва да те глезя, да бъда романтичен, за да
спечеля сърцето ти. Може би най-накрая съм разбрал, че е добър съвет.
-И може би утре прасетата ще започнат да летят. Каква е истинската причина да
си тук, Куин?
Той не реагира на закачката ми и бе почти плашещо. Може би наистина се
опитваше да ми покаже добрата си страна. И все пак инстинкта ми прошепваше, че не
бе това, което изглежда и аз никога не игнорирах инстинкта си. Беше спасявал задника
ми твърде много пъти.
-Тук съм просто да те видя и да закусваме. Нищо повече.
-И аз не съм в менюто? За бърза закуска?
Веселие заблестя за кратко в дълбините на очите му.
-Би било бонус, но не.-той се поколеба, и блясъка изчезна загубен от проблясък
на раздразнение.-Погрижил съм се за кръвните си нужди, точно както ти си се
погрижила за своите.
-Не съм извикала Келън. Той само се появи, носейки рози и извинение.-направих
пауза.-Забелязал ли си дори синините ми?
-Само слепец не би ги забелязал.
-И не мислеше да кажеш нещо—дори просто „леле, изглеждаш зле”?
-Ще се оправят ли, ако го бях направил?
Те не, но аз бих.
-Знаеш ли, за много стар вампир понякога си много тъп.
-Ще закусваме ли?
-Не.-Завъртях се и тръгнах към кухнята, за да сложа чайника.
-Защо не?
Въпреки че не бях чула никакво движение, изведнъж той стоеше на вратата с
кръстосани ръце, облягайки се на рамката. Присъствието му бе по-голямо от миризмата
на кухнята, по начин, по който дори по-голям мъж не би направил. Той бе опасна
енергия и опустошаваща мъжественост, скрита от външността на изтънченост и
изисканост. И аз бях привлечена колкото към силата толкова и към прекрасната
обвивка.
Просто не знаех какво да правя с целия пакет. Или че въобще мога да имам
някаква връзка с него. Преди два месеца бях открила, че за първи път в живота си, бях
плодородна. Защитена от бременност в момента, но все пак плодородна. Докторите
бяха сигурни, че няма да е за дълго, че вампирските ми гени ще се задействат и пак ще
стана върколак ставняван с муле, но бе разкритие, което бе променило цялата ми
перспектива относно Куин. Да, исках го. Силно. Но не трябваше и нямаше да бъда с
него. Не само защото това би означавало да пропусна вълка, който би бил сродната ми

Пазителката Райли Дженсън: Съблазнително зло – Кери Артър (Книга 3 )

Пазителката Райли Дженсън: Съблазнително зло – Кери Артър (Книга 3 )

Recommended

Recommended

More Related Content

What's hot

What's hot (20)

Similar to Пазителката Райли Дженсън: Съблазнително зло – Кери Артър (Книга 3 )

Similar to Пазителката Райли Дженсън: Съблазнително зло – Кери Артър (Книга 3 ) (20)

Пазителката Райли Дженсън: Съблазнително зло – Кери Артър (Книга 3 )