Successfully reported this slideshow.
We use your LinkedIn profile and activity data to personalize ads and to show you more relevant ads. You can change your ad preferences anytime.
Глава първа
Превод: Vampire Lady
Редакция: Vampire Lady
Единственият проблем от това да избягаш от всичко, бе всъщност бяг...
Това което имах нужда да направя бе да го забравя. Просто трябва да наредя
живота си и да спра да си спомням всяка част в ...
Още веднъж гласът се понесе из нощта, по-силен от преди, и мъжки от
резонанса.
Не беше глас който притежава някой от мъжет...
Само дето гласът не принадлежеше на моята алфа, мъжът ръководел глутницата
преди толкова време че никой вече не помни. Бих...
И дяволски се надявах това да е единственият обрат който наркотикът
причинява. Не искам да бъда като другите мелези които ...
грозният картоф на планетата, нямаше да има значение, защото усещането за аудитория
и сила, които строяха от сивите му очи...
- Правата на глутницата никога не се премахват без значение от
ситуацията. Веднъж член на глутницата, винаги такъв.
- Ти н...
- Имаш характер да правиш неочакването, Райли.
- Да, а аз имам белезите да докажа тази глупост.
Той се изсмя леко.
- Никог...
Развеселение премина за кратко през очите му.
- Имаме нужда от уменията ти като пазителка.
Отново, изненада премина през м...
- Ти го правиш ако има шаблон на изчезванията. И три други изчезнаха по
същият начин както Адриана, Райли.
Скръстих ръцете...
- За начало, всички са били на ваканция на Остров Монитор.
Затова ли се бе свързал с мен? Беше разследвал острова и бе нам...
Той кимна.
Е, ние върколаците сме склонни да се сближаваме – особено сега има закон в
който работодателите ни не могат да ...
- Нищо не можеш да ми направиш, Блейк. Повече не.
Знаех си че не трябва да изкушавам съдбата така. Наистина не трябваше.
-...
Глава втора
Превод: pearl
Редакция: Vampire Lady
Унижих се.
Как не бих могла. Може да не бях виждала майка си, откакто бях...
И сега дядо ми бе мъртъв, убит в битка за водачество. Затворих очи и се опитах
да се боря с кървавите картини в ума ми. Са...
Не беше гласът на Роан, а на Лиандър. Не беше погледнал екрана – за което би
трябвало да бъда доволна. Нито Лиандър нито Р...
-По добре започни да къпеш тези летящи прасета, брат, защото съм напълно
сериозна.
Той издиша.
-Каква помощ иска?
-Дъщерят...
-Ще ми изпрати снимка на Адриана, както и информацията, която има за другите
изчезнали момичета. Ще ти дам копие. Имам нуж...
Другите жени бяха забележително подобни на външен вид. Всички бяха високи
и атлетични – вида, който биха могли да пробягат...
Бутнах телефона в джоба си, дръпнах стола и тръгнах. Стъпките ми отекваха,
докато пресичах празното лоби, но портиерът все...
Добре, не, защото бях разчитала на доклада на Блейк и кой знае колко беше
верен? Натиснах бутон на телефона си и изтеглих ...
петна, ако някой преднамерено беше замъглил някои спомени, но може и да беше
причинено също от алкохола. Резултатите предп...
В десет тръгнах и прекосих до малката будка, където продаваха входни билети
за изследователския център. Повечето от услуги...
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)
You’ve finished this document.
Download and read it offline.
Upcoming SlideShare
Кери Артър Пазителката Райли Дженсън кн. 1
Next
Upcoming SlideShare
Кери Артър Пазителката Райли Дженсън кн. 1
Next
Download to read offline and view in fullscreen.

Share

Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)

Download to read offline

Тя е ловуващ убиец... и разбива всяка граница... която знае...
От части вампир от части върколак, Райли Дженсън играе по собствени правила, дали ще е буреносният й любовен живот или работата й като пазител. Но когато Алфа мъжкарят на семейството твърди че тя е разрешила мистерията на изчезнало момиче, Райли може да почувства че капан се приближава към нея. защото работата идва с уловка: Ако Райли се провали, собствената й майка ще умре.
Сека коловете са вдигнати, ловът започна... и когато повече жени изчезват, Райли е разпокъсана между любовник който твърди че е предала работата си, сериен убиец който няма задръжки и клуб където хора и свръхестествени създания се смесват на собствен риск. Доверие в царство от съблазън и насилие като никое което тя може да си представи, Райли трябва да се бие за да спаси всичко на което държи. Но решаващият лов точно започна...

Related Books

Free with a 30 day trial from Scribd

See all

Related Audiobooks

Free with a 30 day trial from Scribd

See all

Пазителката Райли Дженсън: Обгърната от тъмнина – Кери Артър (Книга 5)

  1. 1. Глава първа Превод: Vampire Lady Редакция: Vampire Lady Единственият проблем от това да избягаш от всичко, бе всъщност бягането от всичко. Шест седмици мързелуване на самотен и разкошен Монитор Айлънд, с нищо за правене освен да ядеш, пиеш и похот от време на време за горещо секси парче, звучи като рай. А и си беше. Поне през първите три седмици. Но сега, когато петата седмица мина и замина, вълкът в мен бе гладен за компания от собственият ми вид. Върколаците по природа не са самотни души. Грижим се да живеем в глутници точно както животинските ни двойници. Глутницата ми сега може да се състои само от моят брат близнак Роан, любовника му Лиандър и моят любовник Келън, и те ми липсваха страшно много. Особено Келън. Той бе тук през първите три седмици, и резултата бе задълбочаване и укрепване на връзката ни. Аз може да съм напълно способна да се грижа за себе си, но бе напълно невероятно усещане да имам такъв голям, силен вълк да иска да се грижи за мен. В някои отношения, той ми напомняше на бившият ми. Тейлън бе луд като мартенски заек, но също и вълк който знаеше какво иска и който изминаваше огромни разстояния за да си го вземе. Келън бе по този начин, но е много по-грижовен от колкото Тейлън някога е бил. Като добавим това и факта че той бе страхотен любовник, а аз имам почти неустоим пакет. Поне според този вълк. Въпреки това, не очаквах наистина той да ми липсва толкова много. Не и след като бяхме само няколко месеца заедно – и особено считайки това че вероятно ще прекараме повече време разделени от колкото заедно през тези месеци. Разбира се, сега знам че голяма част от раздялата е заради Куин, енигматичният вампир който използва чувствата си към мен за да влезе по-надълбоко – дори когато ме използва за да постигне целите си да убие хората които са унищожили приятелят му от цял живот и негов създател. Дори сега, въпреки чувствата които имам към Келън, част от мен гладува да бъде с Куин. Вероятно винаги ще изпитвам този глад към него. Защото имах връзка в Куин, която никога не съм намирала с друг мъж. Дори с Келън. Но Куин бе вън от живота ми за сега – може би дори за постоянно – и не можех наистина да съжалявам за това. Никога не съм гледала на силата в някоя връзка, а главно това Куин направи когато използва вампирските си хитрини за да обуздае природата ми. Методите му може да бяха повече психически от колкото физически, но на края, резултата бе един. Всичко което притиска някого към път който те не биха избрали бе злоупотреба, без значение колко красива е ситуацията. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  2. 2. Това което имах нужда да направя бе да го забравя. Просто трябва да наредя живота си и да спра да си спомням всяка част в която е бил той. Въпреки че самата мисъл караше душата ми да ридае. Но последните две седмици сама ме караха да правя нищо друго освен да мисля за хората в живота ми и събитията през последните десет месеца. Всъщност се предполагаше че тук трябва да забравя за това. Потърках с ръка изморените си очи, след това се облегнах на оградата на малкият двор ограждащ предната част на малката ми красива вила. Бризът идващ от морето бе студен, закачайки късата ми коса и изпращайки тръпки по голата ми плът. За кратко се замислих дали да не отида да си взема риза, но на края реших да не се занимавам. Оставих погледа си да се рее по вълните, да наблюдава пяната оформяща се на белият пясък. Беше мирен звук, спокоен като самата нощ, което ме накара да се чудя кое по дяволите ме накара да се събудя всъщност. Всъщност имаше слаб шум идващ от някоя от другите вили които бяха наредени от тази страна на брега. Нито дори младоженците не лудееха, а бяха така нон-стоп от пристигането си преди пет дни. А казват че върколаците били издръжливи. Усмихнах се и откъснах листо от близкият евкалиптов храст, който покриваше парапета, след това завъртях листото към небето за дръжката, наблюдавайки го как се върти докато пада. Това което исках бе да се прибера у дома. Да си наредя живота и работата. Де прекарам повече време с Келън. Но имах по-малко от седмица останала ваканция, и въпреки ме бавно откачам от скука, не можех просто да си опаковам багажа и да напусна. Роан и Лиандър ми дадоха тази почивка като подарък за да ми помогнат да си почина и възстановя, и не можех – нямах право – да наранявам чувствата им като се върна по-рано. - Райли. Прошепнатото ми име се носеше из вятъра – повече искане от колкото слаб опит да ми се привлече вниманието. Изправих се бързо, погледът ми търсещ в нощта осветена от луната за някакъв знак от посетителя. Някаква подсказка от къде идва гласа. Трудна задача след като изглежда идва от всякъде и все пак от никъде. - Райли. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  3. 3. Още веднъж гласът се понесе из нощта, по-силен от преди, и мъжки от резонанса. Не беше глас който притежава някой от мъжете които обитаваха петте други вили в малкото заливче. Нито пък принадлежеше на хората от поддръжката, които се грижеха за вилите и работеха в главният курортен комплекс през един плаж. Но имаше още три други помещения разхвърлени из острова, и нямах много контакти с гостите или служещите там. Но дори ако е бил някой от тях, от къде знае името ми? И защо биха ме викали посред нощ? Беше странно и най-слабата мисъл че нещо странно става, развълнува кръвта във вените ми. Което бе малко тъжна реакция имайки предвид колко бях отегчена. Или може би колко пристрастена бях станала към вълната от адреналин като пазителка. По дяволите, бих се справила с убиването всеки ден, но не и с напрежението от преследването. Лова бе всичко за вълка, и без значение колко дълго го отричах, аз съм ловец – всяка частица от мен както и брат ми. Огледах нощта за момент. Вятърът шептеше из дърветата, воден от ничий друг глас освен от своят собствен. Не можех да усетя нищо и никой наблизо, но въпреки това имаше нещо. Електрична вълна от предупреждение премина през кожата ми, карайки малките косъмчета на ръцете ми да настръхнат. Завъртях се на петата си и тръгнах към стаята ми. Нямах нищо против да се разхождам по сатенени дрехи, но повечето хора отседнали на острова бяха хора, и хората стават малко критични за цялото нещо с голотата. Въпреки че тук в Куинсланд, начина на мислене бе доста занижен сравнение с Виктория. Разбира се времето в моят щат спира желанието да се по разсъблечеш, просто защото времето бе предсказуемо колкото и тигрова змия по време на размножителният период. Сложих си тениска с къс ръкав и чифт изсухлени къси гащи, след това се върнах към вътрешният двор. - Райли, ела. Гласът се завъртя около мен, богат и арогантен. Мъж който използва и вероятно злоупотребява със сила. А вълчата душа в мен трепна от командата на гласа, но не по начина по който подозирах. Не яростно, с гняв, а смирено. Сякаш тя не искаше да прави нищо друго освен да постави опашката между краката си и да се свие. И може да има само една причина затова. Гласът принадлежеше на човек от глутницата. И то не кой да е човек от глутницата, а Алфата. Вълкът който контролираше глутница като едно цяло. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  4. 4. Само дето гласът не принадлежеше на моята алфа, мъжът ръководел глутницата преди толкова време че никой вече не помни. Бих разпознала гласа на дядо си. Тогава какво по-дяволите ставаше? Намръщвайки се, слязох по стълбите които водеха към дърветата и навън към лунният пясък. Вятърът бе остър под прикритието на евкалипта, и пълен с мириса на морето. „ И нищо друго. Никакъв мускусен мъжки мирис, никаква следа от вълк. Нищо което да предполага че има друга бъдна и в кондиция душа навън по плажа. Тръпка премина през гръбнака ми. Може би си го въобразявах. Може би това не бе нищо повече от сън, и всеки момент щях да се събудя и да се смея на глупостта си. Все пак, нашата глутница ни бе заплашила да ни убие ако някога се свържем или се доближим до някой от тях. И дори майка ни не посмя да се въз противоречи на тази определена заповед. Не че очаквах да го направи. Въпреки че нямах съмнение в това че тя ни обича, тя винаги изглеждаше толкова спокойна колкото и останалите от глутницата когато видяха гърбовете ни. - Райли, ела. Отново заповедта се понесе из нощта, по-силна от преди. Затворих очите си, концентрирайки се върху звука, и опитвайки се да се открия от къде идва. След момент, се обърнах и започнах да вървя из плажа. Вилите имаха гъсти храсти от евкалипт и акации, силните миризми изпълващи нощта. Това нямаше значение. Не разчитах на усещанията ми за обоняние за да проследя тази определена следа, а на другите си усещания. Усещанията които бяха нови и някак си ненадеждни. Частта в мен която може да вижда души се надигна. Разбира се виждайки и чувайки душите на мъртвите хора не бе дарба която наистина исках. По дяволите, имах си достатъчно беди да се справям с живите мъртви без да се притеснявам за всъщност мъртвите изскачайки от някъде по всяко време по което искаха. Но както често ми се случва в живота в последно време, изглежда имах малки познания. Експерименталният наркотик за плодовитост, който насила ми бе даван от Тейлън не само изкара на преден план някои психически умения, но също и ги бе изопачил, просто за забавление. Ясновидството бе една от тези скрити дарби – поне от скоро. Виждайки мъртъвци да се разхождат из сенките не бе толкова съблазнителен обрат. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  5. 5. И дяволски се надявах това да е единственият обрат който наркотикът причинява. Не искам да бъда като другите мелези които бяха взимали наркотика. Не искам да се сдобивам със способността да се преобразявам във всякаква животинска или птича форма която си избера, просто защото докато така способност може да е слух, си има цена. Всеки един от другите бе загубил способността си да се превръща в човешката си алтернативна форма. Може да харесвам да съм вълк, но не бих искала да прекарам остатъка от живота си в нея форма. Или в някоя друга форма, за да сме ясни. Виждайки мъртъвци не е толкова зле за сравнение. До тази вечер, мъртъвците не са се свързвали с мен от голямо разстояние. Виждала съм ги само близо до телата си. Е, най-вече, замислих се, потръпвайки докато си спомнях риданията, нереални шепоти из кървавата арена на Стар. Не че бях напълно сигурна че чувам мъртвите сега, но беше странно че не можех да видя или помириша нещо друго. Сетивата ми бяха силни като на вълк. Ако някой бе наблизо, щях да разбера. Вървях из белият пясък докато не достигнах скалите на полуострова. Вятърът тук бе по-остър, морето по-бунтуващо се, удряйки тези скали и изпращайки бяла пяна към небето. Прилива наближаваше, така че щях да се намокря ако гласът иска от мен да се покатеря на следващият залив. Спрях и огледах хоризонта. Тази част от главният остров бе по-близо до остров Лайтхаус, най-големият от двата малки острова които бяха най-близо до Монитор. На него се намира Център за изследвания Монитор Айлънд, правителствено и тайно обединение които изследва морският живот и рифовете. Миналата седмица бях на обиколка и бях отегчена до сълзи. Да, рифовете бяха красиви. Десето хилядните корали които бяха сред тях. И със сигурност трябва да знаем защо изчезват. Но хей, просто не обичам науката. Вълците са ловци по природа, не природозащитници. Просто нямаме търпението за занимания които включват дълги часове бездействие. Усещане премина по кожата ми, остри като игли ужилвания. На когото и да принадлежеше гласа, бе близо. - Райли, обърни се. За първи път, спомените ми се раздвижиха. Познавах този глас в миналото. Обърнах се и изучих дърветата. Мъж стоеше сред тях. Въпреки че на пръв поглед изглеждаше огромен, по- внимателно изучаване разкри ефирен поглед върху ръцете и краката му. Сякаш с времето бе стигнал до крайни мерки, той нямаше силата да поддържа илюзията за плътност. Той бе висок, дългокрак, със силни ръце и притъпени черти. Не беше нито привличащ, нито грозен, но някак си бе смесица между двете. Но дори и да беше и най- Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  6. 6. грозният картоф на планетата, нямаше да има значение, защото усещането за аудитория и сила, които строяха от сивите му очи бе всичко което бе от значение за един вълк. И този вълк искаше да отстоява позицията си. Но аз не бях просто вълк, и другата част от душата му оголваше зъбите си и се готвеше за битка. Приклекнах и преместих погледа си към косата му. Плътна и червена. Със сигурност червената глутница. Със сигурност моята червена глутница. Но кой? Когато свалих погледа си към него, разпознаването ме връхлетя отново. Познавах тези очи, познавах студеното преимущество зад тях. Но проклета да бъда ако изкопая името. - Защо ме викаш? Въпреки че въпросът ме тих, гласът ми сякаш ехтеше из тихата вечер. Тръпка премина през гръбнака ми и не бях сигурна дали е заради студеният вятър покосяващ ръцете и краката ми или заради внезапното чувство за безпокойство пълзящо из душата ми. Развеселеност проблесна за кратко в полупрозрачните сиви дълбини. - Не ме помниш? - Има ли някаква причина поради която да те помня? Този път развеселеността докосна устните му. - Предполагах че ще помниш вълкът който те хвърли от планински склон. Шок ме заля изцяло. О, Боже, мой… Блейк. Вторият по командване в глутницата на дядо ми, и вълкът би убил Роан и мен ако можеше. Вълкът който почти успя когато ме хвърли от този склон. Уж за да научи Роан урок да не се опълчва на вторият командващ. Омраза последва шокът, завъртайки се плътно и остро. Стиснах юмруците си и открих себе си бореща се с вълната да ударя студената развеселеност от устните му. Но той не бе тук, не бе реален, и щях просто да изглеждам като глупак. Така че просто казах, с нисък и отровен глас: - Какво право имаш да ме викаш? - Правото ми е дадено от глутницата. - Глутницата Дженсън свали правата си над мен и Роан когато ни изритаха. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  7. 7. - Правата на глутницата никога не се премахват без значение от ситуацията. Веднъж член на глутницата, винаги такъв. - Ти ни заплаши че ще ни убиеш ако ни видиш отново. - Предупреждение което още е валидно. - Тогава защо по дяволите се свързваш с мен? Разкарай се и ме остави намира. Довери ми се, не искам да имам нищо общо с теб колкото и ти. Обърнах се на петата си и тръгнах към плажа. Част от мен може би бе любопитна да разбере защо той се свърза с мен, но любопитството нямаше шанс срещу старият гняв и болка които не исках да показвам по никакъв начин. - Ще изслушаш това което имам да ти казвам, Райли. - Разкарай се. – казах, поглеждайки към него. Дори когато вълкът в мен потрепери от смелостта ми. - Ще спреш и ще слушаш, млада вълчице. Гласът му бе остър и силен, сякаш ехтеше из дърветата. Спрях. Не можех да направя нищо по въпроса. ДНК ми трябваше да се подчини на Алфата ми. Трябва да се справя с огромно количество сила за да не спазя с това, а точно сега, изглежда че нямах никаква. Въпреки това се обърнах. Не го погледнах. - Защо по дяволите трябва да слушам? - Защото така искам. Изпръхтях леко. - Никога не съм била от тези които изслушват искания. Ти от всички хора би трябвало да знаеш това. - Толкова вярно. И това бе една от причина поради която ти и брат ти бяхте прокудени. – Развеселение премина из гласа му. – Дядо ви се притесняваше че ще го предизвикате. Изненада премина през мен и се завъртях. Той все още беше сред дърветата, в сенките. Може би уплашен че вятърът от плажа ще го отвее. - Защо дядо ми би се страхувал от това? Нито Роан или аз си бихме позволили илюзията че сме нещо повече от безпокойство за майка ни и глутницата. А безпокойството не управлява. – Особено ако бяха женски. Или гейове. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  8. 8. - Имаш характер да правиш неочакването, Райли. - Да, а аз имам белезите да докажа тази глупост. Той се изсмя леко. - Никога няма да си научиш мястото. О, научих го много добре. Просто не винаги подвивах опашка както би трябвало да направя. Сложих ръцете си на бедрата си и казах нетърпеливо: - Колкото и да обожавам да разкривам стари истории, супер студено е навън. Кажи ми какво искаш или се разкарай. Той ме изучи за минута, сивите очи изродско светли в мрака, фигурата му леко поклащайки се когато вятърът преминаваше през дърветата. - Глутницата има нужда от твоята помощ. - Моята помощ? – внезапният ми, невярващ на казаното смях имаше студен, грозен звук. – Това трябва да е шегата на века. - Няма нищо смешно в тази ситуация, повярвай ми. - Защо аз? Има стотици други хора които можеш да помолиш. Което не беше преувеличение. Глутницата Дженсън може да е една от най- малките червени глутници, и може би е най-бедният братовчед когато се стигне до богатство и статус на земята, но членовете на глутницата Дженсън можеха да бъдат открити във всички отдели на правителството и доста в легалната система, сигурна бях че тези членове на глутницата можеха да измислях нещо – някой – много по-влиятелен от мен. Освен, разбира се, ако кризата не е главно заради лична изгода. Въпреки всичко, тревогата надделя и бързо добавих: - Майка добре ли е? Усмивката на Блейк бе слаба. - Да. Изпраща ти любовта си. Абсурд за го правеше. Ние й бяхме първородните и любовта й към нас бе неоспорима, но веднъж напуснали глутницата, връзката се прекъсна. Блейк сигурно имаше одобрение от глутницата да се свърже с мен, но много се съмнявах тя да бе помолила да бъде оставена съобщение. Тя знаеше какво чувстваме към него. Тя не би ни наранила така. - Не можеш да ме привлечеш по този скапан начин, Блейк. Просто премини на въпроса. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  9. 9. Развеселение премина за кратко през очите му. - Имаме нужда от уменията ти като пазителка. Отново, изненада премина през мен. - От къде знаеш че съм пазителка? И защо би се занимавал със следенето на две изгонени и безполезни кученца? - Не сме го правили. Появи се докато правихме проучванията си. - Проучвания за какво? Премести тежестта си и фигурата му се разклати лека, ставайки толкова реална колкото е призрак. Която той не бе, така че как по дяволите се показваше така? - Една от внучките ми изчезва преди четири дни. Той имаше внучки? Боже Господи, това ме накара да се чувствам стара. Въпреки че от вълча гледна точка, аз все още бях млада. - Кой от синовете ти бе достатъчно невнимателен да изгуби дъщеря? Беше жестоко да се каже, но просто не можех да се сдържа. Блейк и синовете му бяха проклятието на съществуващото поколение – и причината поради която Роан и аз притежавахме толкова белези. Разбира се, ако просто си затварях устата и навеждах глава както се предполага, нещата може би щяха да са различни. Въпреки че много се съмнявах. Погледа му се стесни до малки прорези от опасно сиво. - Адриана е най-голямата дъщеря на Патрин. Картината на червен вълк с черни петна се появи в ума ми, и устната ми се изви в отговор. Патрин бе най-младият син на Блейк – само няколко години по-голям от Роан и мен. Да кажем че той се наслаждаваше на семейната традиция за прогонване на мелезите ще бъде откритието на века. - Колкото е голяма дъщерята? - Двадесет и три. Двадесет и три? Което означава че той е бил само на петнадесет когато е господствал над първата си? Похотлив нещастник. Обзалагам се че татко е бил толкова горд – особено присъщите плодовити проблеми на глутницата. - Ако е изчезнала, свържи се с полицията. Директората не се занимава с изчезвания. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  10. 10. - Ти го правиш ако има шаблон на изчезванията. И три други изчезнаха по същият начин както Адриана, Райли. Скръстих ръцете си и се опитах да игнорирам вълната от интерес. Не исках да се замесвам с Блейк или глутницата ни, защото може само да свърши зле – за мен, ако не за тях. - Все още това не е причина Директората да се включи. Има специални полицейски отдели за такива неща. Сигурна съм че имаш връзки които могат да ти дадат специално отношение. - Нещо лошо й се е случило. Патрин е отчаян да я открие. Беше ми на устните да кажа нещо умно – нещо от рода на „Сякаш ме е грижа?”, но си замълчах. Разбирах такавата отчаяност, знаех че може да те накара да направиш всичко, включително свързвайки се с прокуденик, точно както аз се бях почувствала когато Роан загази, и не бих го пожелала на никого. Нито на някой когото мразех. - Тогава се свържи с Директората. Дай им информацията. Нищо не мога да направя без официално нареждане така или иначе. Което бе просто детинска шега. Ако бях толкова предразположена, бих разследвала всичко. Пазителите бяха супер ченгетата, ловците-убийци в нечовешкият свят, и имахме пълното право да избираме какво да разследваме. Въпреки че ако направех разследване, и откриех нещо, трябваше да го докладвам на шефа си. А пълно разследване би станало само с официалното му одобрение. - Всичко което те моля е да направиш лично разследване. Ако почувстваш че няма какво да направи Директората, тогава ще пробвам други източници. Той звучеше твърде разумен и косъмчетата на врата ми настръхнаха. Блейк и причина просто не се връзваха, поне по спомените ми за този мъж. - Ти ми нареждаше до преди няколко минути. - Вероятно виждам грешката си в този начин. - И вероятно утре ще качат жена на Марс. – пристъпих от единият крак на другият. Не се доверявах на този нов и доказан Блейк повече от последният път, но щеше да заболи ако продължах. – Защо мислиш че изчезването й е случай за Директората? - Освен чувствата на Патрин за смъртна опасност ли имаш предвид? – Да. - Има образец за който Х спомена. Раздразнение премина през мен. - Е, кажи ми образеца. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  11. 11. - За начало, всички са били на ваканция на Остров Монитор. Затова ли се бе свързал с мен? Беше разследвал острова и бе намерил мен? Аз и моят късмет. - И? - И те изчезнаха седмица преди да се върнах у дома от острова. - Което означава че може островът да не е връзката. - Но ето че идва и този мъж. - Човек или не? - Човек. Той работи на острова, очевидно. Което не бе кой знае каква следа, имайки предвид че половината от хората работещи на острова бяха мъже от всички видове. - Като какъв работи? Блейк сви рамене и движението накара образа да потрепери. - Адриана каза че той работел като сервитьор. - Блейк, има поне пет бара в този залив. Ще бъде хубаво ако малко ми го опишеш. - Предполагам че името му е Джим Дентън. - Значи тя е „танцувала” с този Джим Дентън? Той се поколеба и раздразнение премина през очите му. - Така предполагам. Сдържах внезапна усмивка. Значи Адриана не е казвала всичко на татко и дядо. Браво на нея. Въпреки че съм изненадана че е застанала срещу закона на лудницата и е „танцувала” с човек. Но може би това е била цялата работа. - А другите? – И как се чувства глутницата за това че тя е „танцувала” с човек? Като добавим и това наблюдение. - Говорих с едно друго семейство. Те също споменаха дъщеря им да се е срещала с мъж който е работил на острова. - Срещала? Ами спала? - Това не мога да ти кажа. Но вероятно. - И жените са били вълчици? Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  12. 12. Той кимна. Е, ние върколаците сме склонни да се сближаваме – особено сега има закон в който работодателите ни не могат да ни дискриминират заради лунната жега. Въпреки че откривах за учудващо това че те заменяха човешките мъжкари с нечовешките. Има твърде много рискове в този вид избор – въпреки неоспоримият факт че вълците мелези съществуваха се предполага че има много които не се съгласяваха с моята гледна точка. - Това не означава че те спят с един и същи човек. – казах. – Както вече споменах, има повече от един мъж който работи на този остров. - Описанието му съвпада с този който имам от Адриана. Значи Адриана не би дала име на дядо си, но би дала описание? Някак си се съмнявах. Имаше нещо повече което става, което Блейк не ми казваше. - Ако си говорил само с едно семейство, от къде знаеш че има три липсващи жени? - Знам. – гласът му беше строг. – Ясновидството е наследство в глутницата, помниш ли? - Не вярвам някой да се е занимавал с това да съобщава подобно нещо на мелезите. – Което обяснява от къде идват не скритите ми ясновидски сили. Развеселение проблесна за миг в студените му сиви очи. - Контрол, предполагам. Омраза се надигна, горчивият й вкус ме караше да ми се повдига. - Това не е проблем на Директората, Блейк. Иди да преследваш някой друг, защото не се интересувам от това да ти помагам или нещо друго. Обърнах се и тръгнах, колкото се можеше по-бързо. Тази игла от предупреждение ми казваше че Блейк не е помръднал, и въпреки това гласът му ме достигна въпреки дистанцията толкова лесно, сякаш той стоеше зад мен. - Ще ни помогнеш, Райли. - Неучтивият отговор с който ти отвърнах по-рано все още важи. - Райли, спри. Мускулите ми се извиваха от нуждата да се подчинят, но вампирската ми половина нямаше такъв проблем. Всичко което можех да направя е да не изпадна в бяг от присъствието му, въпреки че ако свършеше работа бих вероятно го направила. - Райли, заповядвам ти да спреш сега или ще се изправиш пред последствията. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  13. 13. - Нищо не можеш да ми направиш, Блейк. Повече не. Знаех си че не трябва да изкушавам съдбата така. Наистина не трябваше. - Ако не спреш на секундата. – каза той нежно. – Ще убия майка ти. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  14. 14. Глава втора Превод: pearl Редакция: Vampire Lady Унижих се. Как не бих могла. Може да не бях виждала майка си, откакто бяхме изгонени от глутницата на шестнадесет, но това не означаваше, че не я обичах. Не означаваше, че исках да е мъртва. Тя беше моя майка, за бога. Обърнах се. -Повярвай ми, Блейк. Не искаш да бъдеш по този път. Много лошо нещо ще направиш. Усмивката му беше арогантна. Уверена. -Директората не може нищо да ми направи. Чувствам се в рамките на закона да налагам наказание на глутницата си, когато сметна за уместно. Ако член на глутницата умре по времето, когато получава наказание? – Той сви рамене. – Законът няма да се намеси, освен в случай че е докладвано за нещо повече от справедливо наказание. А никой от тази глутница да докладва. -Аз мога да го направя. Мога да разследвам. И вярвай ми, не би искал мен или Роан някъде близо до глутницата. Вече не сме беззащитни кутрета, които да подритваш. -А ние вече не сме западаща глутница, ако си спомняш. Укрепваме, забогатяваме. Имаме повече влияние. Да, и знаех точно как. Умението ми да разследвам ми предоставяше начин да науча повече от няколко тайни на глутницата. И ако сега тя е богата, това със сигурност не е чрез усилена работа и добро управление на парите. Тръснах глава. -Нямаш си и идея с кого се захващаш, Блейк. – Нямаше идея, с какво се захващаше. -Искам да се реши този проблем. Тогава ще оставя теб, доведения ти брат и майка ти намира. Пристъпих от един крак на друг, с нуждата да се боря и да изтрия този студен поглед на задоволство от лицето му. Двете желания, накараха мускулите ми да трепнат. -А Конър? Какво ще каже той за всичко това? Ухилването на Блейк беше алчно. -Победих дядо ти в битка, една година след като ти напусна. Праха му беше разпръснат през любимата му ловна пътека, както той пожела. Гледах го за момент, не сигурна какво да мисля. Какво да чувствам. Любовта не беше изгубена между дядо ни и нас, а беше обърнал гръб на конфликтите, които имахме с Блейк и неговото разбиране. Сега, когато ни подслони тримата, хранеше ни, увери се, че не ни липсваше нещо основно и никога не позволи игрите да отидат твърде далеч – с изключение на един път, когато Блейк ме хвърли от планината. И дори тогава ръцете му бяха вързани. Правилата на глутницата даваха правото на втория по командване да наказва, както намери за уместно – когато става дума за неподчинение. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  15. 15. И сега дядо ми бе мъртъв, убит в битка за водачество. Затворих очи и се опитах да се боря с кървавите картини в ума ми. Само веднъж съм виждала борба за надмощие в глутница и не беше приятно. Такива битки винаги се правеха във вълча форма и почти винаги завършваха със смъртта на стария водач. Такива бяха пътищата на нашите диви братовчеди и те винаги бяха също и наши. А законът го позволява, защото идва с титлата на религиозни вярвания и обичаи. Което беше просто друг начин да утвърдиш убийство, ако ме питате. За съжаление, вероятно никой никога нямаше да направи това. -Ако получиш списък с имена, прати ми го довечера – казах аз. – Мога да ги проверя чрез архивите на острова. -Вече го направих. -А аз възнамерявам да го повторя, защото може да видя нещо, което си изпуснал. – кръстосах ръце и се втренчих в безплътната форма. – Не искам да нападаш всяка моя стъпка, Блейк или ще имам пълната сила на Директората, да унищожа водача на глутницата. -Патрин иска постоянни доклади. -Не ми пука… Той ме спря с ръка. -Да, знам. Грубо. Погледнах сърдито към него. Той се беше втренчил в мен. За няколко секунди никой от нас не помръдна, тогава той въздъхна и прекара ръка през очите си. -Какъв е телефонният ти номер? Ще ти пратя списъка на имената и каквато друга информация имам. Дадох му номера и добавих: -Имаш ли скорошни снимки на Адриана? -Да. Ще ти пратя няколко. Поне с тях бих могла да разпитам наоколо дали някой си спомня за нея. Да видя дали си спомнят с кого се е срещала. -А семействата на другите жертви? Изпрати ми техните контакти, ако ги имаш. -Ще го направя. -Добре. Сега се разкарай да мога да поспя. Усмихна се на това. -Ще проверя утре вечер за развитие по докладите. -Чакам със затаен дъх. Тялото му избледня, разтваряйки се в тънка струйка от цветове, които бързо се разпръснаха от свежия вятър. Потреперих и скръстих ръце, втренчено претърсих дърветата за да бъда сигурна – наистина сигурна – че той си е тръгнал. Тога се обърнах и се отправих обратно към вилата си. Влезнала вътре извадих телефона си и набрах брат си. Беше посред нощ и най-вероятно спеше, но не ме интересуваше. Трябваше да говоря с него. Телефонът иззвъня няколко пъти преди слушалката да се вдигне и сънен глас да каже: -Ало? Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  16. 16. Не беше гласът на Роан, а на Лиандър. Не беше погледнал екрана – за което би трябвало да бъда доволна. Нито Лиандър нито Роан бяха красива гледка, когато се събудят в малките часове на нощта. -Хей,гримьорче, как си? Имаше дълго мълчание, тогава каза с глас премесен от умора и раздразнение: -Знаеш ли колко е часа? -Да. Трябва да говоря с Роан? -Той не е в настроение. -Не ме интересува какво е или как се чувства. – Любящата сестра, това съм аз. – Трябва да говоря с него. Роан измърмори нещо в далечината. Не ти трябваше много въображение да разбереш какво, но Лиандър ми каза така или иначе. -Той е прав. Можеш да бъдеш кучката на годината. -Абсолютно. Сега спри да го защитаваш и ми го дай. Направи го. -Ти си трън в задника, Райли. – каза Роан с крякащ глас и малко слети думи. – Защо, по дяволите, звъниш по това време? -Мислех, че ще искаш да знаеш за посетителя, който имах. Той направи пауза, след това каза: -Пак ли пиеш? -Не от предната вечер. -Тогава защо, по дяволите ще ми звъниш посред нощ заради посетител? Ако си толкова ужасно самотна, прибери се в къщи. -Името на посетителя беше Блейк. -Е и? -Като Блейк Дженсън. Бивш втори-по-командване, сега лидер на червената глутница Дженсън. Спря, после каза: -Мамка му. Строполих се на стола и прехвърлих крак през облегалката за ръцете. -Нещо, което бих казала по вече от веднъж. -Какво по дяволите, прави Блейк на Монитор Айлънд? -Не беше тук в тяло, само дух. -Какво? – чаршафите изшумоляха, когато Роан се премести. Лиандър измърмори нещо за кафе и брат ми изсумтя в съгласие преди да добави – Как може да бъде дух сам? -Предполагам е някаква форма на астрално пътуване. Каза, че ясновидството е наследство от глутницата, така че може би пътуването е част от това. -Може би. – не звучеше убедено. Дали беше заради това нещо с пътуването или заради здравия ми разум, кой да предположи. – Какво искаше този дух? -Помощта ми. -Добре, сега знам, че ме будалкаш. Прасетата ще полетят преди Блейк да поиска нашата помощ. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  17. 17. -По добре започни да къпеш тези летящи прасета, брат, защото съм напълно сериозна. Той издиша. -Каква помощ иска? -Дъщерята на Патрин е изчезнала. Смята, че е свързано с три други случая на изчезнали жени. Дори се е свързал с родителите на едната. Очевидно едната връзка между тях е, че са били на Монитор Айлънд за няколко дни преди да изчезнат. -Ако са изчезнали, нека ченгетата да се заемат. -Споменах, че не се занимаваме с изчезвания, но изглежда че той ме игнорира. -Тогава игнорирай го и ти. Няма какво повече да направи. Ние сме извън глутницата и отвъд неговия контрол. -Заплашва, че ще убие мама, ако не му помогнем. Роан не каза нищо за няколко дълги минути. Надигнах се и отидох до мини-бара, отворих го и измъкнах едно от шоколадовите блокчета, които хотела осигуряваше. Те бяха ужасно скъпи, но всичко на острова беше. -Нямаме отговорност за майка си. – Роан каза накрая – Тя си изми ръцете с нас, когато напуснахме. -Можеше да си измие ръцете, когато бяхме разкрити. Не го направи. Тя ни отгледа не само срещу желанието на глутницата, но и срещу волята на собствения си баща. Дължим й съществуването си, Роан. Ако не друго трябва да платим дълга си. Той измърмори нещо, което не можах добре да схвана, после чаршафите изшумоляха отново. Навярно Лиандър се беше върнал с кафето. Откъснах обвивката на шоколада със зъби и част от богатата гощавка. Беше ментово парче – не от любимите ми, но просяците не могат да избират. -Какво иска Блейк? -От нас, да намерим дъщерята на Патрин. -А другите? -Не мисля, че се интересува от тях, освен че биха могли да предоставят полезни връзки. Роан изхърка. -Не се е променил тогава. -Той е водач на глутницата сега, Роан. Има властта, за която винаги е копнял и си личи. -Копелето не би могъл да е по-арогантен. -Искаш ли да се обзаложим? -Не. – Направи пауза и трябва да беше пил от кафето, защото мляскане дойде по линията. – Щом ченгетата и липсващите не могат да ги намерят, какво го кара да мисли, че ние можем? -Знае, че сме пазители. -За някой, който никога не иска да ни вижда отново, знае ужасно много за нас. -Защото иска помощта ни, а възнамерява да я получи по един или друг начин. Роан въздъхна. -Така, какво звъниш да направя? Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  18. 18. -Ще ми изпрати снимка на Адриана, както и информацията, която има за другите изчезнали момичета. Ще ти дам копие. Имам нужда да видиш, какво можеш да намериш за местонахождението на Адриана през последната седмица. -Ще провериш ли твоя край? -Да. Все пак не очаквам някакви големи разкрития. Фактът, че всички са изчезнали след като се прибират в къщи, предполага да има някой друг фактор, освен острова. -Ти мислиш така. – Той се прозя. – Това ли е? -За сега. Наслаждавай се на остатъка от нощта, брат. -Благодаря, кучко. Ухилих се. -Сигурна съм, че Лиандър ще има желание да те приспи (да те разклати, за да заспиш). -Сигурен съм, че няма. Мога просто да повърна, по начина по който се чувства стомаха ми. Ще звънна утре, ако открия нещо. -Добре. Лека. Едва бях затворила, когато телефонът изписука да посочи входящо съобщение. От Блейк. Определено не си губеше времето. Препратих копие на целия файл на Роан, след това довърших остатъка от шоколада и се изправих. Големината на файла предполагаше, че съдържа значителна част информация и нямаше начин да мина през цялата на информация на екран на телефона. Нямах лаптоп с мен, но хотелът имаше бизнес център в главното лоби. Сграбчих друго шоколадово блокче от мини-бара и тръгнах към следващата цел. Лобито беше пусто. Освен, че имаше портиер на пост, вероятно в задната стая, който гълта кафе и гледа повторенията на мачовете. Минах покрай бизнес центъра и прокарах картата си ключ през процепа. Вратата изщрака и я натиснах да се отвори. Единствената светлина в стаята беше бледо синьото греене, идващо от мониторите на компютрите, което беше добре за мен. Можех да виждам перфектно в тъмнината, а ако светнех лампите, можех да привлека вниманието на портиера. А да се разправям за баналности в три сутринта не ми влизаше в плана. Бутнах мишката, за да светне екрана, после включих телефона си към USB порта и отворих файла. Бях права – беше огромен и пълен с различни коментари, снимки, скица на мъжа, с който Адриана предполагаемо се е срещала на острова и доклади на различни полицейски управления. Очевидно Блейк имаше няколко много сериозни връзки, щом беше възможна да получи всичко това. Преминавайки през файловете, разгръщах информацията. Не всички жени живееха в Мелбърн – една живееше в Баларат, регионален град в сърцето на Виктория, а другата в Ярауонг, град на границата между Виктория и Ню Саут Уелс. И въпреки това, което каза Блейк, всички четири жени са изчезнали по различно време след тяхното завръщане в къщи. Първата жертва изчезва близо до осмия ден, другите две – на третия и на петия. Адриана имаше най-краткия интервал – тя изчезва веднага. Никоя от жените не беше видяна от тогава, а нямаше никаква кредитна или банкова активност по сметките им. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  19. 19. Другите жени бяха забележително подобни на външен вид. Всички бяха високи и атлетични – вида, който биха могли да пробягат двадесет мили без капчица пот да развали грима им – и трите имах руси коси сини или зелени очи. Адриана беше изключение, косата й беше червена и очите й сиви, но не беше класически червеното на нашата глутница, повече като, тъмно-ягодово русо. Което предполагаше, че майката на Адриана не беше от червената глутница. Едно време това не би било възможно, но точно преди да бъдем изгонени от глутницата, дядо ни обърна многогодишната политика, забраняваща червената глутница да се чифтосва с други освен с членовете й – политиката възнамеряваше да поддържа така наречената чистота на глутницата, която той и предишните алфи са ценили толкова много – и накрая позволи смесване с други глутници и цветове. В усилие разбира се да осуети увеличените проблемни оплодителни резултати и намалената раждаемост. Това беше политиката, която Блейк позволи да продължи като глутницата сега беше благополучна. Облегнах се на стола и зяпнах екрана. Ставаше ли нещо там? Или Блейк тълкуваше по вече в самата ситуация, отколкото наистина беше? Добре, жените имаха подобни изчезвания, но единственото общо нещо, което имаха и четирите, беше факта че са прекарали време на този остров. Но много самотни жени минаваха през това място, защо биха били тези четири единствените изчезнали? И защо биха предпочели похитителите да извършат деянието, когато жените са на почивка далеч от семейство, приятели и техния обичаен график? Нямаше смисъл. Намръщих се и проверих файла по дати. Един път на месец за последните три. Адриана беше отново изключение, изчезнала две седмици след третата жена. Но това само по себе си не означаваше нищо. Хора изчезваха всеки ден, всеки час по света и много от тях с причини, по-големи от нечестна игра. Цъкнах отново на снимките и пак бях поразена от приликата им. И разликите на Адриана. Отпуснах пръстите си на бюрото, заинтригувана въпреки себе си. Колкото и да мразех човека, много се съмнявах Блейк да беше плачещ вълк. Не и когато той самият беше замесен. Нещо трябваше да излезе, без значение колко невероятно да изглежда, от четенето на тези файлове. Трябваше да разпитам родителите на другите жени, Блейк сигурно беше разпитвал вече една, но той имаше емоционална връзка с цялата бъркотия и вероятно не е слушал отговорите с критическо ухо. Беше тиранин, а не разследващ. Затворих файла и откачих телефона си от USB порта. Сега какво? Разтърках очи, след което погледнах часа. Близо четири.Би трябвало да опитам да спя, но адреналина още пулсираше по вените ми и тръпки преминаха, танцуваха, играещи по кожата ми. И не човешки вид танцуване даже. Защо не са разрешени вълчи клубове на острова, има 24-часови барове, пълни с музика – която в този час беше малко повече от старец на пиано. Може би нямаше да има много хора точно сега, но да отида в бар беше по-добра възможност, отколкото да се върна във вилата и да пия сама. Поне бих могла да говоря с бармана. Може и да разпознае снимките, които Блейк ми изпрати. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  20. 20. Бутнах телефона в джоба си, дръпнах стола и тръгнах. Стъпките ми отекваха, докато пресичах празното лоби, но портиерът все още не се появяваше да ме поздрави. Може би беше заспал в малкия си заден офис. Мека музика от пиано ме приветства, когато влезнах в полутъмния бар, но под звънкия шепот от разговори. Спрях на горното стъпало, позволявайки на очите си да се приспособят, докато гледах наоколо. Този частен бар беше един от малките, но беше точно на плажа и имаше цяла една стена, която можеше да се отвори. В хубави нощи постоянните клиенти биха се разположили на пясъка или се разхождали през вълните. Тази вечер стената беше затворена – вероятно защото синоптиците предричаха бури – но панорамния прозорец предлагаше малко препятствия на гледката. Изненадващо имаше най-малко дузина хора. Повечето бяха двойки, които се прегръщаха в удобните сепарета, ехтящи от останалите стени, но имаше поне пет други, които седяха сами и отпиваха питиета. Вероятно персонал, който сега приключваше, помислих като тропах по стълбите и минах покрай бара. Имаха онова „над-всичко” изражение, което работниците по цял свят придобиваха след дълга смяна. Барманът се тръгна от другия край на бара и ми прати някаква отегчителна усмивка – обикновеното му изражение, от това което бях виждала през времето ми на острова. -Закъсняхте, мис Дженсън. -Получих спешно телефонно обаждане от роднина на майка ми. – казах, скалъпвайки малко истината. – За съжаление братовчедка ми не се е обаждала повече от седмица и майката е паникьосана. -Майките имат склонност към това. – каза той. – Искате ли питие? -Само бира, благодаря. – изчаках докато ми налее питието и добавих – Братовчедка ми обикновено се среща с мъж тук. Майката изглежда мислеше, че ако открия мъжа ще отрия и дъщеря й. -Не знаеше ли, че е била тук? Разтърсих глава, скръстих ръце и се облегнах небрежно срещу него на бара. С ниско изрязаната си тениска, повечето от бюста ми беше на показ. Той се втренчи почти веднага, отклонявайки се надолу. Не исках да играя с него, но не можех открито да използвам няколко трика, които да задържат мислите му върху ценните ми качества, отколкото да направи връзка какво казвах. -Той беше висок, рус мъж със сиви очи и големи уши. Името му беше Джим. Джими Дентън, така мисля. Намръщи се и втренчения му поглед премина за кратко през моя. -Това съм аз. Огледах го от горе до долу. Беше пълен и на средна възраст и както изглеждаше добър човек, просто не можех да си представя някой млад и жизнен като Адриана, да иска да се среща с някой като него. Толкова странни неща се случваха, когато желанието на луната беше върху нас. -Ъм, нито си рус, нито с големи уши. Той скръцна. Това беше първото истинско изражение, което виждах. -Благодарност. Сигурна ли си, че майката на приятелката ти е дала правилното име? Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  21. 21. Добре, не, защото бях разчитала на доклада на Блейк и кой знае колко беше верен? Натиснах бутон на телефона си и изтеглих рисунката. -Това е скица на мъжа, който търся. -Не, съжалявам, не мога да си спомня да съм виждал някой да прилича на него и да работи тук.- сви рамене, втренчвайки се отново надолу върху циците ми. – Но мога да разпитам наоколо, да видя дали не е бил от временните работници, ако искаш. -Това би било чудесно. – натиснах друг бутон и извадих една от снимките на Адриана – Това е братовчедка ми. Показах му снимката. -Спомняш ли си да си я виждал изобщо? Изучаваше снимката за момент и после кимна. -Сега си я спомням. Вдигнах вежди при развеселеността в тона му. -Защо? -Обикаляше наоколо, задавайки толкова много въпроси. -Какъв вид въпроси? -За някои гости – няколко жени и мъж, ако помня правилно. Някои от персонала мислеха, че е частен детектив, други – репортер. Записваше си и такива неща. -Никой тук не е виждал бележките? Или чел нещо, което тя е писала до инцидента? -Това не съм забелязал. – млъкна, след това каза – Познаваш Джаред Донован, нали? Задържах усмивката си. Как можех да не познавам Джаред? Той се опитваше да влезе в панталоните ми през последните три дни. И ако някога имаше човек, който би ме изкушил да преразгледам старите втълпени предразсъдъци, това беше той. Висок, рус и атлетичен, с дълги силни пръсти и напълно порочна усмивка. Ако беше вълк, бих му скочила мигновено без да се колебая. Ако беше вероятно щях да флиртувам с него повече от разумното, толкова изкушаващ беше, просто не бих могла да мина през цялото това човешко нещо, за да си легна с него. -Познавам го. – казах след глътка бира – Защо? -Ами, той обича да си говори с всички хубави момичета, така че има голям шанс да е говорил с приятелката ти. Може да знае нещо повече от мен. Имам съпруга все пак. Имаше предвид вероятно, че е ограничен в легловия отдел, но Джаред, серийния флиртаджия не беше. Защо хората толкова се вълнуваха да се женят, ако негодуват към клетвите, които ги държат заедно и недостъпни? Беше странен начин да се прави. Поне като вълци нямахме такава тревога – когато направим клетва пред луната, ние сме заедно до живот. Без ако, но или може би. За това трябва да сме много сигурни, че сме намерили сродната си душа преди да се обвържем. - Джаред на работа ли е утре? -Мисля, че управлява лодката на изпитателната станция. -Отваря в 10 нали? Когато кимна, свалих щита и пуснах психическите си сили, бързо препускайки през мислите и спомените му, търсейки за тайни и лъжи. Имаше няколко странни Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  22. 22. петна, ако някой преднамерено беше замъглил някои спомени, но може и да беше причинено също от алкохола. Резултатите предполагат да изглеждат едни и същи. Ако някой е бил в ума на този човек, тогава е бил дяволски добър, защото не можах да намеря никаква друга след от него. И разбира се нямаше какво повече да се добави към информацията, която Джим вече ми каза. -С нещо друго да мога да помогна, мис Дженсън? – каза почти подскачайки от удара, когато се отдръпнах от мислите му. -Не. Но благодаря за помощта. Довърших си бирата и тогава без нищо – или някой – да ме разсее, се върнах обратно във вилата, опитвайки се да поспя. Дълго време мина, но накрая се унесох, сънувайки безплътни лица, които ме тласкаха от върховете на канари. Събудих се потна и по-малко отпочинала. След душа се облякох, избирайки стегнати шорти и друга ниско изрязана тениска, грабнах телефона си и портмонето и се отправих към хотела за закуска и малко разпитване на персонала. Изглежда никой не можеше да си спомни да е виждал член на персонала, който да прилича на скицата, изпратена ми от Блейк. Повечето си спомняха Адриана и както барманът спомена предната нощ, всички си мислеха, че тя е била нещо като репортер или частен детектив. А тя може и да е била, от всичко което знаех. Заниманията й отсъстваха от доклада на Блейк, но не исках да звъня и да питам. Колкото по-малко контакти имах с това копеле, толкова по-добре. Едно интересно нещо излезе от разпитването ми все пак. Въпреки твърдението на Блейк, че тя е въртяла някого на острова, никой от персонала не можеше да се сети да я е виждал изобщо с някого. Просто се е появила на острова, стояла няколко дни да разпитва всички, които работят тук и си заминала. Което определено прилича на репортер – като поведение. Така, че ако е била, как е разбрала за изчезванията? Семейството се отличаваше с проницателност, може би? И е дошла да разследва изчезванията на острова, а самата тя е станала жертва? Определено изглежда е било така. Но от къде се появи скицата на мъжа, представящ се за Джим Дентън? Имаше възможност да е бил мъжът, който другите жени са срещнали на острова и следователно връзката между изчезванията. Но ако това бе вярно, щеше поне един от персонала да си спомня за него. Но нямаше дори следа от разпознаване. Отпуснах се на стола и изучавах пяната на океана как пълзи към пясъка само на крачка от масата ми. Първото нещо като се прибера у дома беше да проверя дали мъжът, чието описание ми беше дал Блейк, се е срещал с другите жени. Ако беше така, значи накрая бях разкрила връзката между мъжа, другите жени и Адриана.Въпреки че все още нищо не обясняваше, защо никой тук не можеше да си го спомни. Погледнах към часовника си. Беше почти девет, така че имах да убивам само час, преди изследователския център да отвори врати. Поръчах си още идна чаша кафе, подкрепих се с някой и друг плод и Данишес и наблюдавах приятната вода, шумяща около стаята. Хормоните ми започнаха да стават неспокойни. Все едно се прибирах в къщи при мъжа, който ме интересуваше. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  23. 23. В десет тръгнах и прекосих до малката будка, където продаваха входни билети за изследователския център. Повечето от услугите на Монитор бях включени в пакетите, но за центъра и гмуркането се плащаше. Не бях забелязала, преди да отворя портмонето, за да взема пари, че шофьорската ми книжка липсваше. Всичките ми кредитни карти и пари си бяха все още тук, но книжката я нямаше. И без значение колко пъти преглеждах във всички джобове и процепи, не можех да видя дяволското нещо. Или я бях загубила или по някаква причина я бях оставила в къщи. Звъннах на Роан,оставяйки му съобщение да провери апартамента – и да използва системата на Директората да съобщи че липсва, ако не е там – тогава минах към портиера. Никаква книжка не е била предавана, каза той, но щеше да ме уведоми, ако се появи. Като нямаше какво правя, слязох на плажа, за да изчакам моята лодка, която щеше да ме заведе до острова. Вече имаше една възрастна двойка, която чакаше и въпреки, че ми пратиха поздравяваща усмивка докато се разхождах, те не казаха нищо твърде погълнати от компанията един на друг. Което беше мило, мислех си дали ще намеря някого с когото да остарея така. Лицето на Келън изведнъж се появи в ума ми и не можех да спра да се усмихвам. Част от мен вече беше убедена, че той е единственият. Другата част – която е била наранявана преди – се бореше да запази разстояние и да спечели още време. Разбира се винаги си представях, че намирането на сродна душа ще дойде като гръм от ясно небе – това би било несъмнено признаване от съдбата, което ще ни обезсили и двамата – но предполагам, че очаквах твърде много. Фактът, че обичах да бъда с Келън говореше за дълбочината на чувствата ми към него. По дяволите, дори факта че не гледах да откривам само добрите му страни, но също и лошите, предполагаше определено че бях на път да се влюбя. Дали беше любов на сродни души или просто дълбока и грижовна връзка, само времето щеше да покаже. Седнах на малкия вълнолом и гледах моторната лодка, растяща постепенно на хоризонта. Когато акустира още хора се присъединиха към малката ни група, повечето двойки, което ме накара безспорно да се чувствам не на място. Но това беше чувството, с което живеех половината си живот, благодарение на Блейк и проклетото му семейство. Та защо му помагах сега? Не беше заради заплахата. Вече не. Истината беше, че историята му заинтригува тази част от мен, която отдавна отричах. Ловците преследват – колко често брат ми е казвал това? И сега когато понасях, равняващото се на измяна и повтарящите се опити за покушение върху мен, напълно съзнавах ловеца в себе си. Но вълците бяха свободни и нямаше какво да ме спре сега. И осъзнавах дълбоко, че Блейк нямаше нужда от заплаха, за да ме накара да поема случая. Любопитството щеше да ме принуди да търся рано или късно. Любопитството никога нямаше да ме накара да го харесвам и за това се радвах, че идва да ме посети само в духовна форма. Предизвикването на водача на глутницата ми трябваше, колкото и дупка в главата, имах чувството че гнева може да ме накара да извърша нещо глупаво. Мисълта, че мога да го победя беше неуместна. Нямах нужда да се замесвам с миналото си повече, отколкото бях в момента. Пазителката Райли Дженсън Книга пета: Обгърната от тъмнина Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • VencislavaKaraivanova

    Mar. 28, 2020

Тя е ловуващ убиец... и разбива всяка граница... която знае... От части вампир от части върколак, Райли Дженсън играе по собствени правила, дали ще е буреносният й любовен живот или работата й като пазител. Но когато Алфа мъжкарят на семейството твърди че тя е разрешила мистерията на изчезнало момиче, Райли може да почувства че капан се приближава към нея. защото работата идва с уловка: Ако Райли се провали, собствената й майка ще умре. Сека коловете са вдигнати, ловът започна... и когато повече жени изчезват, Райли е разпокъсана между любовник който твърди че е предала работата си, сериен убиец който няма задръжки и клуб където хора и свръхестествени създания се смесват на собствен риск. Доверие в царство от съблазън и насилие като никое което тя може да си представи, Райли трябва да се бие за да спаси всичко на което държи. Но решаващият лов точно започна...

Views

Total views

667

On Slideshare

0

From embeds

0

Number of embeds

5

Actions

Downloads

17

Shares

0

Comments

0

Likes

1

×