SlideShare une entreprise Scribd logo
1  sur  205
Télécharger pour lire hors ligne
Глава първа
Превод: pokera336
Редакция: Vampire Lady
Падането от дърво не беше моята представа за забавление.
Птици безброй минават през това всяка година по целият свят, но те трябва да го
правят само веднъж и за тях е просто – успей или умри, опитвайки се.
Аз не съм птица или готова да умра. Не и лесно все пак. Аз бях дампир, рожба на
новосъздаден вампир, чиито умиращи семена някак са попаднали във върколака, който
го е убил и са създали живот, освен това костите ми са изключително силни. Да ме
бутнат от дърво не би ме убило както тези птичета. Но, за Бога, все още боли.
Имам предвид, че вълците не са направени да летят и мускулите, които използват
жените или вълците трудно се нагаждат към летене.
Не, че практически исках да съм птица. И не птицата, в която сега мога да се
превръщам. Имам предвид, чайка? Плъхът на морето? Защо това? Защо не нещо по-
величествено и страшно, като орел или сова? Нещо с повече оръжия, като нокти или
клюн за разкъсване?
Но не. Съдбата е избрала чайка. Сигурно е искала сега да ми се подиграва.
Разбира се сигурно мога да стана нещо друго. Наркотика, който попадна в
системата ми вероятно може да ме превърне и в нещо друго, но не бих рискувала.
Другите се превърнаха в толкова много неща, че загубиха способността си да стават
хора, но това не беше проблем, срещу който исках да се изправям. Особенно не и когато
вече изпитах момент на объркване след първата ми трансформация в чайки, когато
енергията не можеше да си спомни човешката ми форма първоначално.
Ужаси ме.
Толкова, колкото мразех да бъда чайка. Щях да остана в тази форма докато тялото
ми свикне с нея толкова колкото с формата на жена и вълк.
Може би тогава ще си играя пробвам други форми.
Може би.
- Райли, не можеш да останеш на земята завинаги. - дълбок глас измърмори над
мен. - Да се научиш да летиш е въпрос на оцеляване. И височина.
Аз промърморих нещо неприятно и се претърколих по гръб. Дузина различни
натъртвания се обадиха по гръбнакът, раменете и ръцете и ме върнаха към спомена за
дълга и приятна баня. Въпреки, че тя надали би помогнала за синините, които започва
да събирам.
Не че ваната беше в скорошните ми планове, ако зависеше от Хенри поне.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Той седеше на горните клони на много високо дърво. Неговата ярко червена
тениска контрастираше силно на зловещо жълтите цветчета, с които беше окичено
дървото. Неговата сребърна коса блестеше на светлината и лешниково кафявата му кожа
беше като кората на самото дърво.
Той не беше властна натура, по- скоро приятел на Джак. Той също се превръщаше
в сова и неговото семейство очевидно имаше далечно връзки с това на Джак. Бях
опитала по- деликатен подход да го разпитам, но засега Хенри се доказа като лош в
клюките.
Райли. - той каза строго.
Хенри. - имитирах го, повтаряйки властният му глас. - Скоро няма да ми остане
и сантиметър бяла кожа, ако продължаваме в същия дух.
Джак каза, че трябва да се научиш, колкото се може по- бързо.
Джак не е падал от дърво милиони пъти.
Той се засмя – дълбок, сърдечен смях, който разкри усмивка на лицето ми,
въпреки моята раздразнителност.
Само 20 за днес. На Джек му отне поне по 30 на ден и то за седмица преди да го
научи.
Джак може да е вампир сега, благодарение на кръвната церемония през която е
минал преди осем хиляди години, но той е роден със способността да се променя в сова
и има предимството да е от семейство на променящи се. Ако на него му е отнело
толкова време, небесата да са ми на помощ.
Аз повдигнах вежда и се надигнах в седяща позиция.
Ти си учил Джак?
Аз не съм толкова стар, малко вълче. Това е просто легенда, която се носи из
нашето гнездо. Някой сови се учат толкова бавно. - той се засмя отново. - Някой казват,
че затова е плешив. Той е загубил косата си защото се е приземявал прекалено често на
главата си.
Аз се ухилих.
 Радвам се, че разбрах, че не сме само ние, чайките.
Ти си прекарала по- голямата част от живота си като вълк. Естествено е да
намираш летенето за трудно. - той разклати въжето около краката си и го върза за
близкият клон. - Ела.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Ако беше лесно като катеренето, щях да бъда естествена. - изправих се и изохках
когато усетих няколко нови натъртвания. До вечерта ще бъда в цялата в синини. Не, че
наистина имаше значение. Не, че имаше някой при който да се прибера вече.
Болката се появи отново като стар призрак. Аз бързо спрях да мисля за Келън и
прибрах спомените в кутия с надпис „Не отваряй!“ . После се протегнах към въжето и
започнах да се катеря. Минаха два месеца, откакто се разделихме. Трябваше вече да го
преживявам. Трябваше вече да съм го преживяла.
Но не бях, нито съм сигурна, че ще го преживея някога. Аз го обичах, а той си
тръгна. Не защото бях инжектирана и полу, а защото бях пазител и не исках да се
откажа. И фактът, че не можех, благодарение на наркотика, а и разрушението в
организма ми тепърва започваше.
Той си тръгна. Стана поредният мъж, който не можеше да приема каква съм.
Поредният, който успя да смачка сърцето ми.
Бях получила достатъчно от т.н. „любов и връзки“ . И така от както се разделихме
не е имало друг. Разбира се това, че бях върколак подсигуряваше частта със секса в
моят живот. Но една седмица беше достатъчно за мен и за мъжете. Изглежда любовта и
аз никога нямаше да намерим златната среда и колкото и да ми се искаше идеалът за
бялата ограда нямаше да го запълня с капризи и мъже точно сега.
Шоколадът, кафето и сладоледът бяха много по- надеждни за добро прекарване и
никога не ме предаваха.
Трябва да благодаря на бързият вълчи метаболизъм, че не съм качила килограми
през последните месеци. Ако бях човек до сега да съм станала с размерите на къща.
Аз достигнах клонът на Хенри и внимателно преминах. Седнах и отпуснах
краката си. Ръцете ми бяха стегнати около дървото и не гледах надолу. От последното
ми падане от скала, благодарение на което спечелих формата на чайка, стомахът ми
потрепваше само от идеята за падане. Въпреки, че скачам без да си счупя кост, като
всеки път падам по лице на земята под мен няма да излекува лесно безпокойството ми.
Поех си дълбоко въздух и издишах.
Сега ми го обясни още един път.
Птицата не лети просто като маха с криле. - каза той търпеливо. - Задръж си
ръцете нагоре и се опитай да ги махаш много силно.
Изглеждах наистина абсурдно, но за щастие бяхме на територията на Хенри
хълмовете Данденог, тоест далеч от любопитни посетители.
Сега се опитай да ги завъртиш докато ги движиш. Става по- голямо движение на
въздухът докато ги въртиш, нали?
Аз кимнах, въпреки, че според мен разликата беше незабележима. Но може би
кожата ми беше станала безчувствена от толкова удари на земята.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Това е основният механизъм да си птица. По долното течение на вятъра ъгълът
трябва да е по- малък отколкото по горното. И не те движи само назад, а назад и надолу,
осигурявайки си движение напред и задържане.
Да, схванах го напълно. - изобщо не.
Той ме удари по ухото.
Достатъчно остроумничене, млада госпожице. Ти можеш да се справиш. Просто
имаш нужда да помислиш.
Всички клетки за мислене са прекалено натъртени или безчувствени. -
промърморих и се придвижих към края на клона, за да не може да ме удари по- силно.
Всеки би си помислил, че съм тийнейджър в училище. И тогава ме удряха по
ухото.
Мисли. - каза той. - Надолу, назад и после нагоре, а не първо нагоре и после
надолу.
Аз издишах и смених позиция, повиках източника на енергия който лежеше
дълбоко в душата ми, магията която ме превръщаше както във вълк, така и в чайка.
Енергията ме погълна, заобиколи ме, променяйки тялото ми, формата му, промени ме от
човек до чайка за секунда.
Върви. - каза Хенри.
Аз разтворих крила, затворих очи и скочих. Усетих познатото усещане за падане,
което пораждаше в мен паника, която заплашваше да ме превземе. Да ме вцепени.
Вместо това се концентрирах върху движението на крилете. Надолу, назад, надолу,
назад.
И учудващо вече не падах. Аз стиснах очи и надникнах. Земята се отдалечаваше
от мен. Аз летях!
Това е! - каза Хенри. - Ти го разбра, момичето ми!
Ухуууу! - звукът излезе като квакане, отколкото като истинска дума, но не ми
пукаше, аз летях. И беше толкова невероятно и силно и усещане.
За нещастие не продължи дълго. Може би съм била толкова погълната от
сензационното усещане, че съм забравила да махам с криле, защото изведнъж земята се
приближи и аз се търкалях из тревата отново.
Аз се върнах към човешка форма и.
Страхотна гадост.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Хенри се засмя. Беше добре, че не бях при него, защото вероятно щях да го
избутам от клона.
Не е смешно Хенри.
Не, истерично е. Най флегматичните се научиха поне да кацат до сега. Мисля, че
с Джак сте в една купа.
Аз се претърколих по гръб и погледнах към небето, което изглеждаше недостъпно
както винаги.
Ако всичко това ме направи плешива като него не бих била щастлива.
Ти летя Райли, дори за кратко. Скоро ще разбереш как става. - гласът му все още
звучеше развеселен.
Дори с моята координация? Или липса на ориентация?
Дори с тях.
Аз изсумтях и се надявах, че е прав. Когато погледнах към часовникът си видях,
че е почти 3. цялото това нещо с падането продължил 6 часа и ми е достатъчно за днес.
Разбира се падането в летенето ми беше най- малкият проблем. Чаках толкова
време да кажа на Джак за промяната и напоследък се възползваше от всяка
възможност да ми се скара. Според него разбитото сърце не е извинение за глупостта.
Започвам да мисля, че никога не се е влюбвал. Или е станало толкова отдавна, че е
забравил болката.
Мисля, че е достатъчно за днес, Хенри. Костите ми се чувстват малко смачкани.
Върви да се изкъпеш, а аз мисля да полетя малко и да раздвижа, някой от
болежките по крилата ми.
Ще се видим ли утре?
Ще ме видиш, момиче, ще ме видиш.
Той промени формата си, скочи от клона и се носеше ниско покрай мен докато не
се издигна в небето. Наблюдавах златисто- кафявият му силует докато не изчезна.
Докато го гледах не можех да спра промъкващата се завист. Искаше ми се да летя като
него, наистина, но започвах да се съмнявам, че някога ще стане.
С въздишка отидох до дървото и се облякох. Магията, която ни превръщаше не
винаги се грижеше добре за дрехите ни, затова за тези уроци махнах горните слоеве от
облеклото си и останах с долно памучно бельо и тениска. Разбира се това означаваше
повече синини и одрасквания, които бих избегнала с дънки и по- солидно горно. Но
както повечето вълци и променящи се, аз се лекувах много бързо. Дънките и другите
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
горни дрехи не бяха лесни за поправяне и заместване. Не и с брат, който непрекъснато
напряга семейният бюджет.
Взех купчината дрехи и се запътих към къщата на Хенри на дървото. Не, че беше
истинска къща на дърво, просто стара къща построена на кокили, така, че да се скрие
сред дърветата. Светлината в нея винаги беше слаба и винаги беше изпълнена с
евкалиптова миризма. Винаги се чуваха птичи песни. Обожавах я въпреки моят страх от
височини. Би трябвало да е рай за променящите се в птици.
Из качих се по стълбите и се насочих към банята, взех кратък горещ душ и се
облякох. Ресането на косата ми отне повече време от обикновено, тъй като последните
месеци расте много бързо. Сега червени слоеве минават под раменете ми. Единственият
проблем бяха листата върху, които падах.
Веднъж щом я изчистих от тях я вързах на опашка, взех си ключовете за колата и
излязох навън. Но едва стигнах до колата когато мобилният ми звънна.
Без съмнение знаех, че ще е Джак. И не беше усилващата се проницателност,
която ми го подсказа.
Беше опитът.
Джак имаше склонността винаги да ми се обажда, когато най- малко се нуждаех от
работа. Разрових се из неподредената ми чантичка, докато не намерих телефонът ми.
Даде ми седмица да се науча да летя. - казах вместо поздрав. - Минали са само 3
дена.
Е, кажи го на лошите. - гласът на Джак му звучеше уморен, колкото големи бяха
и сенките под очите му. - Копелетата са намерили да бъдат начини да създават проблеми
напоследък. Както някой пазители , които познавам.
Вече му се извиних стотици пъти , задето не му казах за птичата история, така че
,ако си мисли, че ще получи още едно няма да му провърви. Падането на земята безброй
пъти изби всяко усещане за съжаление от мен и колкото и да го харесвах, като шеф и
като вампир, той може да ми даде почивка поученията.
Е, какво имаш за мен този път?
Мъртъв бизнесмен на улица Колинс. На края на Париж.
Аз вдигнах вежди. Така нареченият Парижки край на улица Колинс беше
изпълнена с красиви стари сгради и мега богати компании и бизнесмени. Те трябваше
да са способни да наемат там. Не беше типът място, на което очакваш да бъдеш
повикан. Въпреки, че смъртта нямаше уважение към здравето или мястото.
Значи говорим за улична смърт или в сграда?
В сграда. Бил е намерен в офисът от секретарката. Няма следи от взлом и от
наранявания.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Замръзнах.
Значи, защо сме повикани тогава? Звучи по- скоро като за обикновени ченгета,
не е като за нас?
Наше е защото жертвата е Джерард Джеймс.
Който очевидно беше някой, който трябваше да познавам, не беше така.
Е?
Е, Джералд Джеймс беше глава на организацията за защита на нечовешките
права– партия, която ръководи няколко нехора кандидати в съседни щати за федерални
избори.
И неговата смърт е политическият горещ картоф, затова ченгетата са ни го
прехвърлили?
Именно.
Което означава, че натискът ще идва отвисоко да разрешим случаят бързо.
Чудесно.
Предполагам, че самият той не е човек?
Не. Той е .. бил променящ се в сова.
Има ли семейство в Мелбърн?
Възрастни родители, живеещи в Колбрун. Джералд е бил самодеен и има слухове
за договор преди няколко месеца.
Сигурно има хиляди хора, които искат да спрат нечовек да влезе в
правителството.
Слухът беше изследван и не излезе нищо.
Тогава защо сега е мъртъв във офисът си?
Повика ли почистващият екип?
Кол и неговият екип вече са там. Къде ще те чака пред сградата на „Мартин и
Плезанс“ след половин час.
Аз погледнах часовникът си. Почти 3:30 е, което означава, че дневните
задръствания вече са започнали.
Ще ми отнеме повече да стигна до там.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Не и ако побързаш.
Вълна от удоволствие мина през мен. Имам доказано минало с колите. Последната
кола, която притежавах я забих в едно дърво и още нямам спомени какво е станало.
Въпреки, че веднага след това попаднах в лечебницата на мадам, предполагам, че
инцидентът не е бил по моя вина. Но имам няколко предишни сблъсъка при шофиране
от тогава, оттук и моята изненада от заповедта на Джак. Егати, едва миналата седмица
той ми се кара, че още няколко подобни из цепки и бюджетът му отива на червено.
Ако ми заповядваш да карам бързо превозно средство, то трябва да е спешно.
Само не съсипвай колата повече, отколкото вече си го направила. - колебливо той
добави. - Или себе си.
Леле, благодаря за грижата, шефе.
Райли, просто млъкни и стигни до там. - каза то й и затвори.
Млъкнах и тръгнах.
Отне ми едни хубави 40 минути да стигна до града. Още 10 ми отне докато да
стигна до улицата. Може да имах разрешение да карам супер бързо, но точно с тази кола
нямах право на сирени. Въпреки, че може би с моята шофьорска история това не е
толкова добра идея.
Каде вече чакаше пред сградата. Беше седнал на колата си, краката му бяха
опънати напред а стегнатите му ръце бяха пред тялото му. Може да не бързам да се
обвързвам емоционално с някой точно сега, но все пак бях вълк и все още бях способна
да се наслаждавам на добре-изглеждащи мъже. Къде беше това и още много повече. Той
се превръщаше в кон и неговата окраска беше червеникаво- кафява, неговата коса е
наситено черна, а очите му са копринено кафяви. Той е добре възпитан, с широки
рамене, стегнати бедра и прекрасни дълги крака.
Аз издухах кичур коса, докато се опитвах да игнорирам вълнението на хормоните
си. Дори да бях на сексуална вълна Кейд пак ще е недосегаем. Джак беше
изключително ясен, в денят, в който Кейд завърши, че не иска колеги да стават
любовници.
Което не спря Кейд да флиртува, нито мен, но не стигахме по- далеч. Джак ми
беше достатъчно ядосан.
Извадих ключовете от стартера и излязох от колата. Той се изрази ясно като се
загледа в часовникът.
Това беше най- дългият половин час.
Джак очакваше чудеса. Нямаше кратък път или чрез летене, което още не съм
схванала, да стигна до града за половин час, поне не и от Данденонг. Тогава натиснах
копчето на дистанционното и се отдалечих.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Неговият поглед се плъзна по тялото ми с грижа, която ме изпълни с топлина и
желание. По много начини беше срам, че не можех да си играя с Кейд, защото той беше
единственият, който беше напълно безопасен. Колкото до двама ни, той не искаше нищи
повече от секс. Той не се интересуваше, че съм наполовина птица, че не можех да имам
деца, че съм пазител, че ДНК-то ми може да се променя за лошо, не за добро. Той не
настояваше да съм само с него, да стоя далеч от други мъже. Единственото, което
искаше беше да си прекара добре, докато можеше.
И наистина ми се искаше да стане, но просто не си заслужаваше адът, в който
щеше да се превърне животът ми, ако Джак разбереше. Бях го виждала ядосан няколко
пъти и не исках нещата да стигат отново до там. И да се изправиш срещу ядосаният
Джак не беше приятно нещо за гледане или дори да си около него.
Знаеш ли, колко скучно беше чакането? - каза той с мек и секси глас. - Нямаше
хубаво сцени за гледане.
Усмивка се оформи на устните ми.
Имаш предвид страстни.
Забавлението се изписа в крайчетата на очите му.
Обожавам страстта. Всичко е еднакво.
 Както и да е. Но отказвам да повярвам, е на улица пълна с офиси, сред
толкова секретарки и работници, не е имало нито едно хубаво момиче.
 Е, може би едно или две. Все пак в джоба ми има няколко телефона,
които трябва да проверя. - той вдигна ръката си и махна кичур коса от лицето ми.
Пръстите му бяха топли и тръпка на удоволствие мина през мен, но устоях на
желанието да се оставя в неговите грижи и отстъпих крачка назад.
Той стисна устни.
 Джак. - каза той тежко. - е голям дразнител.
 О, той може да бъде много повече от това, ако се замесим повече,
повярвай ми. - пристъпих настрана и го повиках. - Е, какво ти каза Джак за случая?
 Вероятно същото като на теб. Имаме променящ се, чиито политически
идеи са го направили прекалено скандален за обикновената полиция. - той отвори
стъклената врата и ме изчака да мина. - Предполагам, че си е довел опашка и е получил
сърдечен удар, докато и е разяснявал накратко официалностите.
Вдигнах вежда.
 На колко е?
 45.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Не, че някой би го нарекъл стар, особено за променящ се.
Имал ли е сърдечни проблеми преди?
Не, но е имал репутация на женкар приживе. И дори на най- здравият женкар
може да му дойде в повече, нашият човек не е бил от най- здравите.
Аз извадих баджа си и го показах на полицаите на смяна, като се запътихме към
асансьорите. Стъпките ни ехтяха по мраморният под. И изглежда звукът се усилваше от
високите тавани. Би трябвало да е ужасен звукът когато тук е пълно с хора от офисите.
 Но ако беше просто сърдечен удар, тогава нямаше да ни викат.
Кейд изсумтя меко и натисна бутона на асансьора.
Да, нямаше. Всеки път щом умре политик при съмнителни обстоятелства има
разследване, но този път искат да са сигурни, че не е убийство. Тъй като той е първият
нечовешки политик и така нататък.
През цялото време на ръкопляскане че е представил политическите заплахи за
които се е погрижил много добре, няма съмнение.
Без съмнение. Джерард Джймс не се е готвил да се сприятелява и се съмнявам,
че има много от тях, както на политическата сцена, така и извън нея. Не, че има
значение за тези, които са се интересували от патрията му.
Аз вдигнах вежда.
Подкрепяш ли партията за правата на нехората?
Да, по дяволите. - вратите на асансьора се отвориха. Той притисна гърба си към
врата и ме пусна първа. - Харесваше ми това, което се опитваха да постигнат.
Което беше?
Да ни позволят на нас, нехората, да участване в решенията, които биват взимани
за нас.
Да, сякаш хората някога ще поискат това. - натиснах бутонът за тринайсетия
етаж, който беше последен, после погледнах към Кейд. - Е, щом не е имал толкова
приятели, защо тогава е бил толкова популярен?
Защото всичко беше до имидж, а той беше добър в това. Може да е бил противно
копеле зад кулисите, но на политическата арена и в социалните среди беше спокоен и
приятелски настроен.
Значи ако е бил неприятен и плейбой, защо тогава човешките политици не са
направили скандал?
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
О, те се опитаха, не Джерард беше много добър в задкулисните машинации и
публично успя да ги обърне в своя полза.
Погледнах към екрана и видях, че сме изминали само три етажа.
Как?
Кейд предложи.
В повечето случай с дами той обръщаше нещата на расизъм, имайки предвид, че
повечето бяха хора.
Умно.
Но все пак задник. Въпреки, че не би ме спряло да гласувам за него. Искам по-
справедлив свят за децата ми и мисля, че той можеше да помогне за тази цел.
Е, нямаше правило което противоречеше на това. Ако имаше, нямаше да има
никой в парламента. Но може ли само един политик да направи толкова много? Някак
се съмнявах.
Погледнах нагоре към екранчето и показваше, че сме почти стигнали.
Как е Сабел, между другото?
Сабел беше негова кобила, която той беше успял да опази от хайката преди да
бъде примамен и хванат в развъдникът на луд. Така го срещнах и аз, бях хваната в
същият развъдник. Ние избягахме заедно и след това разбрах, че не е цивилно копеле, а
подмамен следовател.
Като Кейд, Сабел беше променяща се в кон, зашеметяваща, грациозна черна
кобила, чийто движения бяха грациозни и доказваха класата й. Виждала съм я на живо
само веднъж, но съм я гледала по телевизията. Жената беше феномен с шоу с рейтинг
до покрива и книги за билките, които все още са най- продаваните. Разбира се тя не
беше единствената кобила, която той сега имаше. Той беше събрал до сега поне още
седем, до колкото знам и непрекъснато се оглеждаше за още, който да добави към
стадото си. Явно на един жребец му трябваха колкото се може повече. Защо по дяволите
вълците бяха набелязани като луди за секс лунатици, за разлика от променящите се в
коне не можех да разбера. Знаех от надежден източник, че Кейд беше ненаситен за секс.
Сексът беше нещо, на което ние върколаците се наслаждавахме независимо от фазата на
луната.
Когато техните сърца не биваха разбивани, естествено.
Сабел е много бременна, много дебела и мърмореща задето трябва да напусне
нейната зелена конюшня, за да живее с мен. - неговата внезапна усмивка прерасна в
гордо мъжествено изражение. - Друга кобила вчера потвърди, че е бременна от мен
също.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Значи това ги прави пет. По дяволите всичко си е наред с плувците ти.
За нас е знак на мъжественост и сила не само големината на стадото, но и броят
на малките жребчета. Аз съм решил да направя най- голямото стадо в Мелбърн.
Фукльо. - асансьорът спря рязко и аз се хванах, за да се задържа. - Заплата ти
няма да е достатъчна, за да издържа всички.
И не трябва. Стадото работи като система за издържане. Всеки допринася за
другите.
Какво ще стане, ако ти умреш?
Той сви рамене.
Личната ми осигуровка ще се погрижи за тях, а тя е доста щедра.
Трябваше да знам, за да избегна цялото „умрял по време на мисия“ начин на
мислене. Което предполагам беше глупаво, дори животът на пазителите не беше
сравним с дълъг, освен ако не си вампир или неразрушим. Но ако нещо стане с мен не
мисля, че Роан ще се притеснява за пари, нито пък аз, ако ситуацията беше обратна.
Вратите на асансьора най- после се отвориха и Кейд ме изпроводи навън. Фоайето
беше празно, но чух гласове отдясно и един от тях беше познат. Насочих се натам.
Кол се огледа когато влязохме. Той беше висок , сивокос, превръщаше се във вълк,
имаше костеливо лице и остър характер, поне около мен, въпреки, че трябва да призная,
че вероятно го заслужавам. Обожавах да се закачам с него и още много повече над
приемливото. Разбира се не помагаше и това, че твърдеше, че твърдеше, че не е
заинтересован, въпреки че знаех със сигурност, че е. Макар променящите се във вълци
твърдяха, че са по- добри от нас върколаците, дори те не можеха да скрият миризмата на
възбудата.
О, чудесно. - каза той, въпреки, че гласът му беше тежък, светлосините му очи
блестяха от радост. - Красавицата и звярът пристигнаха.
Бих попитала кой е звярът, но се боя, че няма да харесам отговорът. - аз спрях и
огледах стаята- имаше огромно бюро, няколко дивана и машина за кафе с много опции.
Джералд Джеймс не бил земен в изборът си. - Къде е тялото?
Кол посочи друга врата.
В главният офис. Личната му асистентка го е намерила проснат на бюрото в 2.45
следобеда.
Това е доста късно начало, нали?
Той сви рамене.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Явно е било едно еднократно начало.
Може би защото е водил някой след почивката, някой с който не е искал да бъде
видян? В такъв случай офисът би бил последното място, за което ще очакваш да доведе
някой. Пресата определено ще наглежда офисът му.
От дълго време ли е мъртъв?
Трудно е да се каже. Разпадането се развива по- бързо ако е бил активен преди
смъртта си.
И бил ли е? Имам предвид активен?
Много. - каза той със сух глас. - По груби сметки бих казал, че е умрял някъде
около 6 тази сутрин.
Къде е детективката сега?
Долу на третия етаж в кафенето. Има полицайка с нея. Предполагам, че така
правят мързеливите ченгета след като ни го прехвърлиха.
Означава ли това, че няма нищо подозрително? - попита Кейд.
На пръв поглед да. - предположи Кол. - Но в тази работа не можеш да си сигурен
в нищо докато не изследваш всичко. И преди съм грешал.
Не. - казах аз, слагайки най- шокираното си лице. - Кажи ми, че не е така.
Усмивка се появи на лицето му променяйки го от обикновено към „о, боже мой“
тип.
Защо не си замъкнеш кльощавият си задник в офисът и не свършиш малко
работа за разнообразие?
Кльощав задник. - погледах към Кейд. - Мислиш ли, че задникът ми е кльощав?
Скъпа, мисля, че е достатъчно секси, за да го целуна, но ти няма да ми
позволиш.
Не, Джак няма да ти позволи. Той разваля купона, не аз. - погледнах навреме към
Кол, за да видя как си върти очите си и се хили. - Е, тогава какво правиш ти тук, като
тялото е в другата стая?
Събирам телесни течности. Изглежда нашето момче е имало нещо като
сексуален маратон снощи.
Банг, право в моята теория за нелегалната среща. Буквално.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Мога ли да я забия или какво? - Кейд каза самодоволно. - Сексуалният му
партньор наблизо ли е? Може да се наложи да говорим с нея. Или сега, ако е такъв
случаят.
Нея, бих казал. Има следи от женски парфюм и определено не е на секретарката.
Въпреки, че няма следа от взлом, все пак поисках да ни донесат охранителните записи.
- той се наведе и зави бюрото. - Която и да е била тя е имала достъп до кодовете на
охраната, защото когато е дошла секретарката е било заключено.
Може да е използвала неговите ключове. - все пак защо би избягала ако е
получил удар по време на секс. Не е против закона, но може би е политическа лудост.
Освен ако не е била жена на негов партньор, това със сигурност би обяснило бягството.
Кол ме погледна.
Ключовете все още са на бюрото.
О.
Да, това е странно. Той направи пауза и после добави със светнали очи. -
Вероятно затова Джак ви е пратил двамата.
Продължавай да се заяждаш и ще ти разваля местопрестъплението.
Най- вероятно ще го направиш. - неговото забавление посърна и той посочи към
главният офис. - Не докосвай вратата, още не съм свалил отпечатъци.
Правили са секс и на вратата?
 Очевидно да.
Аз погледнах към Кейд.
 Сигурен ли си, че този тип е бил върколак, а не променящ се?
Той се ухили и ме бутна с пръст по гърба към стаята.
Не. Той е просто твоят прекалил със секса политик.
Защо не могат да си го задържат в гащите?
Заради силата и достъпността.
Което не върви с публичността и опитите да спечели гласове.
Минах през втора врата, стъпвайки в огромно петно от кафе и изоставена чаша
пред вратата. Двамата мъже в отборът на Кол – променящ се в котка и в птица, чиито
имена не знаех и не изглеждаха заинтересовани да ми се представят, присъстваха.
Единият изучаваше столът, а другият внимателно снимаше.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Самият Джералд Джеймс беше проснат чисто гол на бюрото с широко разтворени
ръце и неговият блестящ задник беше блеснал точно срещу прозореца, за да може всеки
да го види. Или поне тези, които бяха в отсрещните офиси. Обзалагам се, че
засрамващите снимки ще са във вестниците утре на първа страница.
Миризмата на секс и страст беше във въздухът. Усещаше се и миризмата на
жасмин и портокал, както беше предположил Кол – женски парфюм. Но имаше още
нещо, което караше психическите ми способности да потръпват.
Не беше смърт, нещо подобно.
Аз замръзнах и погледнах към тялото, очаквайки енергията на мъртвеца да се
размеси с усещанията ми. Очаква неговата душа да излезе и да ми разкаже.
Не го направи.
Всъщност имаше странно чувство на празнота в тази стая. Сякаш някой тук преди
мен беше дошъл в стаята и беше изсмукал всичката топлина. Нямаше никакви останки
от живот.
Аз изтръпнах и потърках ръцете си. Ясновидството можеше да е досадно, ако ми
даваше само „Нещо не е наред“ . Кейд спря зад мен, топлината от тялото му
притискаше гръбнакът ми.
В тази стая има странно усещане.
Погледнах го. Кейд беше чувствителен към емоции, а не към души или смърт,
значи ако той чувстваше нещо странно, трябва да е много силно. И нещо много
различно от каквото и да съм усетила.
Той също владееше телекинеза, която се оказа доста ценна когато се биеше с
вампири, които естествено бяха по- бързи от него.
По какъв начин?
Той беше замръзнал и поглъщаше стаята преди да се върне в останалата част от
тялото си.
 Тук има силно усещане за екстази и страст.
 Би имало, ако са го правили на маси, стени, врати и на каквато и да е част от
мебел са видели.
Кадифеният му поглед беше наполовина отнесен и неговите устни бяха свити. Не
слушаше наистина, просто се концентрираше на това което усещаше.
Повече от това е. Сякаш е бил на високо и не е могъл да слезе.
Погледът ми се концентрира върху Джерард.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Наркотици? - определено няма да е първият път когато политик бива хванат да
използва нелегални субстанции. И може да обясни защо е дошъл тук и е оставил
мястото открито.
Не бих могъл да усетя надрусан, но усещам това. - той замръзна. - Има нещо
обвито във височина, нещо, което преди не съм усещал.
Какво имаш предвид?
Той се поколеба за момент, после погледът му се върна към моят.
 Нещо много старо, много силно и изключително смъртоносно е било в тази
стая.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Глава втора
Превод: sp_gc
Редакция: Vampire Lady
Изненадано повдигнах вежда.
- Ами, очевидно не е нещо мъртво, защото иначе бих го почувствала.
Моето ясновидство е настроено за души и мъртви неща, което вероятно е
причината да съм чувствителна към присъствието на вампири, дори когато тази ми
способност не е извадена от килера с помощта на ARC1-23.
Приближих се до тялото на Джерард и долових по-силен аромат на женски
парфюм. Уханията на жасмин и портокал бяха остри, но смесени и между тях имаше
нотки на люляк и рози. Намръщих се.
- Познавам този парфюм.
- Не мислех, че използваш парфюм – отговори Кейд почти автоматично.
Той пристъпи около мен, ноздрите му пламтяха, докато издърпваше гумени
ръкавици от кутията в ъгъла на бюрото.
- Така е, но онзи ден минах покрай магазина на Чанъл и една дама изпробваше
нещо, което миришеше точно като това.
Естествено, не се задържах наоколо, за да установя какво точно беше. Такова
голямо количество парфюм, идващ от такова малко пространство, направо щеше да
взриви обонятелните ми сетива. И следващите пъти, когато минавах през този магазин
го правех от безопасното разстояние от другия край на улицата. Грабнах някои
ръкавици и ги нахлузих. Кейд се навеждаше върху тялото, изучавайки врата на
Джерард.
- Какво откри?
- Белези от драскотини.
Придвижих се около бюрото, за да погледна. Лъскавите задни части на
Джерард заемаха видно място. Фитнесът и внимателното хранене очевидно не
присъстваха в дневния му ред. И все пак някои от най-властните мъже в историята са
били също и някои от най-непривлекателните, по отношение на физическите се
качества. В живота, тяхната власт бе това, което привличаше. В смъртта, властта не
винаги бе очевидна.
- Какъв вид драскотини?
- Мисля, че от котка. – Той посочи трите разреза, гравирани дълбоко във врата
на Джерард. – Раната мирише като нова.
Миризмата на кръв, обаче неясна, бе доказателство толкова близо до тялото.
Тихо се приведох по-близо и леко натиснах една от раните. Тя леко се отвори при
допира ми, показвайки колко дълбоко ноктите бяха проникнали в плътта.
- Раните не са се излекували, следователно той не е променил формата си
преди смъртта. – Хвърлих поглед към Кейд. – Мислиш ли, че е възможно партньорката
му да е била котешки шифтър.
- Ами, съмнявам се, че е имал котка за домашен любимец. Птиците шифтъри и
котешките любимци се отвращават едни от други.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Отново погледнах към раната.
- Тези разрези определено са от котешки нокти, а не човешки. Защо тогава тя
би била в котешка форма, ако са дошли тук да правят секс?
Развеселение проблесна в очите на Кейд и погледът му срещна моя.
- Може би той просто е искал малко да си поиграе с котенце, преди да се
залови с истинската работа.
- Тази игра на думи – казах тежко – не струва. Би било интересно да видим
записите от камерите и за да разберем дали са заснели влизането или излизането й в
която и да е нейна форма.
- Защо?
- Просто предчувствие. Тя не е съобщила за неговата смърт, не е била тук,
когато ЛА* (*ЛА – Лична асистентка) са я открили и мястото определено беше добре
заключено. Всичко това намирисва на потайност. Тогава защо тя би позволила да бъде
видяна как влиза в сградата?
- Допускайки, разбира се, че наистина имаме работа с жена.
Този парфюм определено изглеждаше женски, но при положение, че не
използвах такива неща, не можех изобщо да твърдя, че съм експерт.
- Имало ли е слухове, че Джерард е гей?
Кейд разклати глава.
- Но политиците са много добри в прикриването на тези неща. И позицията на
тялото е порнографска.
Погледът ми се плъзна от гръбнака му надолу до задните му части.
- Не и ако тя е била под него по времето на смъртта и просто го е преместила
достатъчно, за да се измъкне.
Той свали ръкавиците си и ги остави така, че да са му на разположение.
- Не мисля, че ще открием още нещо тук. Искаш ли да отидем към апартамента
му и да видим дали има нещо – или някой - там?
- Ти го направи. Аз ще поговоря с ЛА.
Той кимна и излезе от стаята. Погледнах за последно към Джерард, малко по-
дълго, за да видя дали душата му няма да излезе да си поиграе, след това свих рамене и
се насочих към външната стая.
- Тръгваш си толкова скоро? – Погледна Коул нагоре.
- Ще остана, ако искаш толкова много – усмихнах се аз.
- Страхувам се, че не искам.
- Лъжеш, човеко вълк.
Не го отрече, което беше добра промяна, но сините му очи все още бяха
студени. Той беше мъж, който не се поддаваше лесно на хормоналните влечения, не че
исках да стигна донякъде, поне не в точно този момент, но половината от забавлението
бяха самите опити. Не съм сигурна какво точно ще направя, ако наистина каже „да”.
Освен шока, който би причинило едно такова събитие, Джак беше този, който имаше
правото да произнесе тежката си дума.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Посочих с ръка в посоката към главния офис.
- Забеляза ли драскотините по врата му?
- Да.
- Искаш ли да ми изпратиш пълния анализ и резултатите от аутопсията, когато
са готови?
- Ще го направя.
- Благодаря. Отивам да си поговоря с ЛА. Между другото, как й е името?
- Роузи Енес. Можеш да я пуснеш да си върви след като свършите.
- Благодаря. Ще го направя.
Запътих се надолу, избирайки стълбите пред асансьора, тъй като исках да
избегна резките спирания, които караха стомахът ми да се бунтува.
Усетих миризмата на кафе веднага щом отворих вратата и си поех дълбоко
въздух. Не беше особено свеж аромат и леко намирисваше на изгоряло, но всяко кафе
ставаше за пиене след като сте пристрастени към тези неща като мен.
Огледах се за двете жени, забелязвайки синята полицейска униформа в
далечния ъгъл, и грабнах две кафета със сметана и две парчета шоколадов кекс. След
като вече бяха платени, добавих захар и прекосих стаята.
- Мога ли да ви помогна с нещо? – Попита полицайка със зелени очи, студени
колкото и гласа й.
- Райли Дженсън, Директората. – Оставих кафетата и кекса на масата, след
това издърпах значката от джоба си и й я показах.
Не изглеждаше впечатлена. Нито дори изненадана. Въпреки, че полицията
като цяло беше благодарна за нашето присъствие – особено като се има на предвид, че
не им се налагаше да се занимават с нечовешките крайности – все още се намираха
такива, които ни смятаха за малко повече от убийци с разрешително. Което в много от
случаите беше самата истина. Изглежда тази жена бе една от тях.
Или това, или просто не беше привлечена от очарователната ми личност или
способността ми добре-да-се-разбирам-с-хората.
- Не бях осведомена, че Директората има пазители в Дневна смяна. – Каза тя,
разглеждайки значката по-внимателно от нужното.
Все едно има някой, който съзнателно би фалшифицирал значка на пазител.
- Нова група, обявена преди няколко месеца. – Тикнах значката обратно в
джоба си и устоях на нуждата да й предложа да започне да чете вътрешните хроники
малко по-често. – Ще поема нещата тук за малко. Благодаря.
Тя подсмъркна и се изниза крадешком. Седнах на нейното място, ноздрите ми
пламнаха, щом долових аромата на Роузи. Тя миришеше на лавандула и евкалипт,
както и на човек. Побутнах кафе и парче кекс към нея.
- Ето. Изгледаш сякаш имаш нужда от това.
Тя игнорира кекса и уви ръце около стироопорната чаша, усмивката й бе
изморена и си личаха бръчки. Предположих – грешно, - че някой като Джерард Джеймс
би имал млада и атрактивна лична асистентка. Някоя, която хваща окото и е
работоспособна. От малкото, което научих от Кейд, той просто изглеждаше такъв тип.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Но Роузи трябваше да е в края на петдесетте си години- без грим и със сива
коса, подстригана късо по старомоден начин, изглеждаше дори и по-стара. Може би
подхранваше политическия си имидж с по-възрастна асистентка или просто тя бе адски
добра в работата си.
- Боя се, че трябва да ви попитам за този следобед и това, как сте открили
Джерард Джеймс. – Махнах капака на кафето си и леко го хвърлих в близкото кошче. –
Използвай колкото ти е нужно време. За никъде не бързаме.
Тя кимна, но няколко секунди не каза нищо. Просто седна с ръце, увити около
чашата с кафето си, и сведени надолу очи.
- Роузи? – казах нежно.
- О, да. – Тя подскочи леко. – Гласът и трепереше, но продължи. – Беше малко
след два и половина, когато пристигнах в офиса.
- Винаги ли започваш толкова късно?
- Не, но миналата вечер беше на благотворително събиране и ми даде свободна
сутрин. Щяхме да работим до късно, за да наваксаме.
- Значи офисът беше напълно заключен, когато дойде?
- Да.– Тя отпи от кафето си и добави – Аз също имам ключове, понеже
обикновено идвам преди него. Той обича – обичаше – да има готова чаша кафе веднага
щом пристигнеше.
- Кога започваше смяната му тогава?
- Не по-рано от три, но той по принцип подраняваше с петнадесетина минути.
– Тя се поколеба, в бледите й сини очи плуваха сълзи. – Влязох в офиса му, за да оставя
кафето, както винаги. И тогава видях…
Спря и си пое голяма глътка въздух. Ръцете й трепереха толкова силно, че
кафето й заплашваше да се разлее от чашата и да опари пръстите й. Протегнах се,
внимателно издърпах стироопорната чаша и я поставих на масата. Но не можех да не се
зачудя, дали силните й реакции се дължаха на шока или на нещо още по-лошо. Нещо,
което нямаше общо със секса, защото след всичко, което чух за Джерард Джеймс,
силно се съмнявах, че Роузи беше негов тип. Но това не значеше, че не е възможно тя
да е имала увлечение по него. Със сигурност нямаше да е първият случай, в който ЛА
си е паднала по шефа. Все пак са били заедно повече от десет години. Не много, в
цялата схема.
- Забеляза ли нещо необичайно или не на място?
Тя поклати глава.
- Само той върху бюрото. – Устната й потрепна и една самотна сълза се
изтърколи по бледата й буза. – Знаеш ли, беше голям шок да го видя по този начин.
- Знам. – Поколебах се. – Видяхте ли дрехите му някъде?
Аз със сигурност не бях, но може би групата на Коул вече ги бяха опаковали.
- Не, - отговори тя – но най-вероятно висят в банята. Той винаги беше чист и
спретнат.
Дори и в разгонен период? Трудно ми бе да го повярвам, но той все пак бе
политик. Те бяха доста различна от нас порода.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Каква функция изпълняваше той миналата нощ?
- Беше в Кристъл Палас в Св. Килда. Беше поканен да говори на някакво
благотворително събиране.
- Знаете ли кой го придружаваше?
Сумтенето й не беше за подценяване. За първи път открих нещо повече от
печал в изражението й.
- Алана Бърнс. Тя бе една от Проститутките Турак.
Устните ми се извиха от смях. Нямаше нужда да питам Роузи какво мислеше
за „Проститутките”, защото то много ясно се разбираше от хапливия й тон.
- Кои са те?
Тя размаха ръка е си приближи така че имаше опасност да бутне кафето.
Протегнах се и отново го преместих от пътя й.
- Има около дванайсет свободни или разведени дами Турак, които са на
разположение да изпълнят най-добрите функции. Само с най-възпитаните мъже,
разбира се.
- Значи са скъпи курви?
Тя се намръщи.
- Не. Не вземат пари, доколкото знам. Можете ли да си представите в какъв
скандал можеше да се забърка Господин Джеймс? Не, те са проста добре възпитани и
комуникативни мръсници, чисто и просто.
Усмихнах се, на се запитах дали е показвала тези свои чувства на шефа си.
Някак си подозирах, че не е.
- Той често ли излизаше с Алана?
- Няколко пъти, въпреки, че мисля, че тя започна да му омръзва.
- Защо? – Попитах след като отпих от кафето си.
Тя се поколеба.
- Като цяла предпочиташе да не задълбочава нещата.
И ако Алана е започнала да настоява, но без резултат, това можеше да обясни
убийството му. Зарязаните жени не винаги се задоволяваха с шоколад. Някои се
ядосваха – а други си го връщаха.
- Как зарязваше любовниците си обикновено?
- С цветя на следващия ден. По принцип аз ги поръчвах и затова знам, че
Алана му омръзваше. Каза ми да проверя цените на розите.
Добре, поне не я беше зарязал с нарциси.
- Но излязоха миналата нощ?
- Да, аз и се обадих следобеда, за да потвърдя датата, както правя винаги. Тя
беше в много раздразнително настроение. – Роузи подсмъркна. – Повечето от тези хора,
се мислят са прекалено добри, за да се занимават с обикновените хора.
И може би Проститутките не са били единствените с товар на раменете.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Алана ли е първата Проститутка, с която шефа ви се е срещал?
- Не. – Тя обви ръце около кафето и отново го придърпа към себе си. – Все му
повтарях, че някой ден ще се забърка в неприятности заради тях, но той харесваше
контактите, които те му предоставяха.
- Тогава с кого още се е срещал?
- Имаше няколко от тях. Беше с една за около година, но тя стана много
досадна и той се отказа.
Това означава, че най-вероятно е искала сериозно обвързване. Горката жена.
Чудя се дали е получила рози или просто й е била показана вратата.
- Как се казваше тя?
Роузи се начумери.
- Чери някоя. Трябва да я има в регистъра, но смятам, че е сменила адреса си,
така че информацията няма да е полезна. Води се на буквата „П”.
Този път не се сдържах и се разхилих. В Роузи определено имаше повече огън,
отколкото изглежда на пръв поглед.
- Има ли и информация за Алана? Трябва да говоря с нея.
- Да.
- Има ли още нещо, което можеш да ми кажеш? Нещо от полза?
Докато я питах, я достигнах телепатично и леко се свързах със съзнанието й. В
мислите й бе бъркотия от тъга и скръб за шефа й и притеснения за възрастта й и това
дали в действителност ще си намери друг шеф. Не можех да намеря нищо,
наподобяващо лъжи, полуистини или прикриване. Затова нежно се оттеглих.
Тя отпи от кафето и се намръщи.
- Като какво?
- Ами, разболявал ли се е напоследък? Получавал ли е някакви заплахи?
Случвало ли се е нещо необикновено през последните две седмици.
- Не, за всичко това.
- Тогава, за момента, не можеш да ми помогнеш с нищо друго. – Повиках
обратно ченгето и добавих: Ще накарам полицая да те заведе у дома, ако искаш.
Полицаят не изглеждаше много доволен, че ще бъде понижен на шофьор, но
Роузи бе облекчена.
- Това бе било прекрасно. Благодаря.
Взех кафето си и недояденото парче кекс, казах довиждане и излязох от там.
Изхрупах шоколадовия кекс, докато отново се качвах по стълбите и оставих пътечка от
трошици след себе си.
Коул вдигна поглед, щом влязох в офиса.
- Очакваш от мен просто да си легна с теб, а дори нямаш приличието да ми
донесеш една чаша кафе. Днешните жени. Толкова егоистични.
Изсмях се.
- Да, всичко опира до моите желания и предпочитания, приятелче, не твоите.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Развеселеност премина за кратко през сините му очи.
- Какво мога да направя за теб сега?
- Виждал ли си визитника?
- Второто чекмедже. – Той помахах с ръка към бюрото.
Оставих кафето си, сложих си ръкавици и отворих чекмеджето, изваждайки
визитник. Адресът на Алана наистина се водеше под буквата „П” като Проститутки.
Всъщност, имаше общо седем жени в списъка. Очевидно Джерард си е проправял път
през йерархията на Проститутките. Нахвърлих си набързо имената и адресите им, след
това отново взех кафето си и кимнах на Коул за довиждане. Почти бях излязла, когато
се сетих какво каза Роузи за дрехите, и спрях.
- Коул, откри ли вече дрехите на Джерард?
Той отговори без да вдига глава.
- Да, те са спретнато подредени в банята.
- Наистина?
Не можах да скрия изненадата си и той ме погледна с усмивка.
- Да. Подозирам, че нашето момче е чистник. И двамата полицаи са
необичайно спретнати.
- Предполагам, че няма нищо чисто в това, което са правили миналата нощ.
- Ами, да, но дори и политик не би мислил, че има нещо чисто в секса. – Той
направи пауза, за да вземе кичур коса и да го постави в торбичка. – Прозореца в банята
е счупен, което е странно.
Повдигнах вежда.
- Значи ако убиецът е котешки шифтър, може да е избягала от там.
- Ако изключим падането върху павета от петия етаж, да. – Раздразнение се
промъкна в гласа му. – Ще го включа в доклада си. Ако изобщо успея да го завърша,
това е.
Разбирах от намеци, като „това е”. Обърнах се и отново се насочих към
стълбите.
Щом влязох в колата, включих компютъра и въведох името на Алана,
проверявайки всичко, което имаме за нея. За мой късмет, нямаше абсолютно нищо.
Най-лошото нещо, което е правила в живота си, бе да плати със закъснение глоба за
шофиране с превишена скорост. Проститутките можеше и да бъдат трудни за обичане,
наслаждаващи се на живота жени, но изглежда тази като цяло нямаше проблеми със
закона.
Два пъти проверих дали адресът, който имахме, съвпадаше с този от
визитника, след това запалих колата и потеглих.
Да кажа, че Турак бе добро предградие, би било откритието на годината. Само
милионери или дори по-богати можеха да си позволят да живеят там, въпреки, че в
последно време по-заможните се местеха в по-модерните крайбрежни предградия като
Брайтън.
Единствения път, когато дойдох по свое желание в Турак, беше за да посетя
Дия – психоложка от ведомството на Директората, с която бяхме станали приятелки –
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
или да отида на шопинг за вдовици по улица Чапъл. Всъщност, купуването на нещо по-
скъпо от кафе бе немислимо – Директорат не ни плащаше чак толкова – и дори и
кафето бе прекалено скъпо в това предградие.
Силното изсвирване на клаксон върна вниманието ми към пътя и аз свих, за да
избегна насрещната кола. Игнорирайки доста оживените жестове на шофьора, включех
навигационната система на компютъра си и го оставих да ме води към Алана.
Оказа се, че не живее в един от озеленените блокове, които се намираха в края
на богатия Турак, и въпреки че апартамента бе близо до река Яра в края на шосе Куянг,
той все още струваше милиони. Най-малко.
Слязох от колата и погледнах нагоре към сградата. Беше само на три етажа и с
модерен дизайн, направена би от бетон и имаше много стъкла. Етажите не бяха
директно един върху друг, а под малък ъгъл, разкривайки пред всички гледка и
придавайки болен вид на сградата.
Не грозна, не чудесна, просто поредната сграда, която най-вероятно ще бъде
съборена и сменена с някоя по-голяма и внушителна през следващите двайсет години.
Напоследък така стояха нещата в Турак. Дори Дия бе получила оферта за красивата си
стара къща – очевидно планът бе да я съборят и да построят огромни апартаменти,
които да се продават по няколко милиона единия. За сега Дия устояваше на
изкушението, за което бях благодарна, защото много харесвах мястото. Беше топъл и
успокояващ за посещение дом, особено сравнен с минното поле, което беше моят
апартамент. Не бях добра домакиня. И брат ми не беше, въпреки че бе склонен да е
много по-подреден от мен.
Заключих колата и тръгнах. Телефонът ми звънна, когато започвах да изкачвам
стълбите и спрях на пърха, за да го изровя от чантичката си.
В момента, в който вдигнах, чух остър глас.
- Колко пъти съм ти казвала, че Директората не е личния ти център за
отговори.
Разсмях се, нямаше съмнение, че гласът бе на Селин, вампирката, която бе
заела мястото ми като свързващ пазител е главен асистент на Джак
- И как отново чувам сладкия ти глас, любима?
- Ухапи ме, момиче вълк.
Очевидно Джак не беше в стаята, защото иначе тя би била същинска сладост и
светлина. Тя отчаяно искаше да влезе в панталоните на Джак и предполагам, че се е
досетила, че да плюе любимия пазител на шефа й, докато той можеше да чуе, нямаше
да и помогне много.
Разбера се, досетих се, че почти нищо не би й помогнало, не само, че Джак
имаше правото да произнесе тежката си дума, но и с месеци се въздържаше от красиви
и знойни желаещи и се съмнявам, че скоро щеше да се предаде. Но чеше забавно да я
гледам как се опитва. И проваля.
- Сал, любима, нищо на този свят не би ме накарало да те ухапя. И за какво са
тези лични обаждания?
- Имам едно от Бен Уилсън. Казва, че е спешно и пита дали можеш веднага да
му се обадиш.
Намръщих се.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
- Бен Уилсън? Не познавам такъв.
- Той твърди друго.
Което не помогна много. Прехвърлих тежестта си от единия крак на другия и
загледах ултрависока жена, на ултрависоки червени токчета, която пристъпваше
неуверено. Носът ми се сбръчка. Миришеше на ром и цигарен дим.
- Това ли е всичко, което той каза?
- Не, каза нещо за помнене на Сянка, каквото и да означава това.
Името изникна. Бен беше Сянка, голям, черен вълк, който ръководеше
Нонпарейл, стриптийз бизнес, който обслужваше – със стриптийзьорки и коне –
партита на хора е не чак дотам хора. Срещнах го за кратко преди няколко месеца по
време на разследване и докато изпитвахме привличане един към друг, аз бях с Келън и
му бях обещала ма му остана вярна.
Това също ми се отрази и много добре.
Издишах въздух, отървах се от остатъците от душевна болка и казах:
- Той остави ли някакъв номер?
- Да. Но това е последни път, в който предавам лично съобщение.
- Не е лично. По работа е. – Което не беше лъжа, понеже в действителност си
нямах и на идея какво точно искаше Бен. Но се съмнявах, че е нещо лично. Не и след
всичкото онова време.
Тя изсумтя.
- Дори и за секунда не ти повярвах, момиче вълк. – Тя издърдори телефонен
номер. – Той каза също и че можеш да се свържеш с него в офиса, ако не отговаря по
мобилния.
- Ти си такова сладкишче, Сал.
- Знаеш къде можеш да си завреш това „ти си сладкишче” – каза тя и затвори.
Изсмях се тихичко. Джак ми беше казвал хиляди пъти да не се държа като
кучка край Сал, но да изкушавам тази жена беше прекалено забавно, за да го пропусна.
Набрах номера, който ми бе дала. Иззвъня няколко пъти и след това дълбок
глас каза:
- Бен Уилсън на телефона.
- Бен, Райли Дженсън е, отговарям на обаждането ти.
- Благодаря ти, че се обаждаш. – Имаше повече от просто облекчение в
дълбокия му тон. – Знам, че не ме познаваш или нещо такова, но имам нужда от помощ
и ти си единствения пазител, за който знам.
Е, поне бях права преди. Наистина беше бизнес. Не бях сигурна дали да съм
облекчена или разочарована, след това исках да се ударя за това че съм си помислила за
който и да е от двата варианта.
- Какъв вид помощ? – Казах малко по-остро, отколкото възнамерявах.
Той се поколеба.
- Един от стриптийзьорите ни бе убит.
Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка
Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)
Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)

Contenu connexe

Tendances

даринда джоунс чарли дейвидсън 4 - четвъртият гроб под краката ми
даринда джоунс  чарли дейвидсън 4 - четвъртият гроб под краката мидаринда джоунс  чарли дейвидсън 4 - четвъртият гроб под краката ми
даринда джоунс чарли дейвидсън 4 - четвъртият гроб под краката миHristina Petrova
 
даринда джоунс 2 книга вторият гроб отляво
 даринда джоунс 2 книга  вторият гроб отляво даринда джоунс 2 книга  вторият гроб отляво
даринда джоунс 2 книга вторият гроб отлявоHristina Petrova
 
джанин фрост среднощен ловец - 4 обречена на ранен гроб
джанин фрост   среднощен ловец - 4 обречена на ранен гробджанин фрост   среднощен ловец - 4 обречена на ранен гроб
джанин фрост среднощен ловец - 4 обречена на ранен гробkotkata68
 
Мистерията на изчезалия амулет (Карън мари Монинг)
Мистерията на изчезалия амулет (Карън мари Монинг)Мистерията на изчезалия амулет (Карън мари Монинг)
Мистерията на изчезалия амулет (Карън мари Монинг)tlisheva
 
Тайната на забравената книга (Карън Мари Монинг )
 Тайната на забравената книга (Карън Мари Монинг ) Тайната на забравената книга (Карън Мари Монинг )
Тайната на забравената книга (Карън Мари Монинг )tlisheva
 
О като оргазъм - (Алис Клейтън)
О като оргазъм - (Алис Клейтън)О като оргазъм - (Алис Клейтън)
О като оргазъм - (Алис Клейтън)tlisheva
 
Под повърхността на звяра - кн.2 (Лора Лей)
Под повърхността на звяра - кн.2 (Лора Лей)Под повърхността на звяра - кн.2 (Лора Лей)
Под повърхността на звяра - кн.2 (Лора Лей)tlisheva
 
даринда джоунс 1 книга първият гроб отдясно
 даринда джоунс 1 книга   първият гроб отдясно даринда джоунс 1 книга   първият гроб отдясно
даринда джоунс 1 книга първият гроб отдясноHristina Petrova
 
Божествени и прокълнати (Бри Деспейн )
 Божествени и прокълнати (Бри Деспейн )  Божествени и прокълнати (Бри Деспейн )
Божествени и прокълнати (Бри Деспейн ) tlisheva
 
Да целунеш звяра - кн.4 (Лора Лей)
Да целунеш звяра - кн.4 (Лора Лей)Да целунеш звяра - кн.4 (Лора Лей)
Да целунеш звяра - кн.4 (Лора Лей)tlisheva
 
джанин фрост среднощен ловец - 3 на ръба на гроба
джанин фрост   среднощен ловец - 3 на ръба на гроба джанин фрост   среднощен ловец - 3 на ръба на гроба
джанин фрост среднощен ловец - 3 на ръба на гроба kotkata68
 
Влюбени до доказване на противното (Сара Анджелини)
Влюбени до доказване на противното (Сара Анджелини)Влюбени до доказване на противното (Сара Анджелини)
Влюбени до доказване на противното (Сара Анджелини)tlisheva
 
Хотел Ривиера (Елизабет Адлър)
Хотел Ривиера (Елизабет Адлър)Хотел Ривиера (Елизабет Адлър)
Хотел Ривиера (Елизабет Адлър)tlisheva
 
Halfway to the grave - part
Halfway to the grave - partHalfway to the grave - part
Halfway to the grave - partmyhomebooks
 
лора лей 1.да изкушиш звяра
лора лей   1.да изкушиш звяралора лей   1.да изкушиш звяра
лора лей 1.да изкушиш звяраtlisheva
 
Пробуждането - кн.2 (Кели Армстронг)
Пробуждането - кн.2 (Кели Армстронг)Пробуждането - кн.2 (Кели Армстронг)
Пробуждането - кн.2 (Кели Армстронг)tlisheva
 
Да имаш за съсед порода - кн.6 (Лора Лей)
Да имаш за съсед порода - кн.6 (Лора Лей)Да имаш за съсед порода - кн.6 (Лора Лей)
Да имаш за съсед порода - кн.6 (Лора Лей)tlisheva
 
Хартиени градове ( Джон Грийн )
Хартиени градове ( Джон Грийн )Хартиени градове ( Джон Грийн )
Хартиени градове ( Джон Грийн )tlisheva
 
Вълкът на Елизабет - кн.3 (Лора Лей)
Вълкът на Елизабет - кн.3  (Лора Лей)Вълкът на Елизабет - кн.3  (Лора Лей)
Вълкът на Елизабет - кн.3 (Лора Лей)tlisheva
 
Изборът (Кийра Кас)
 Изборът (Кийра Кас) Изборът (Кийра Кас)
Изборът (Кийра Кас)tlisheva
 

Tendances (20)

даринда джоунс чарли дейвидсън 4 - четвъртият гроб под краката ми
даринда джоунс  чарли дейвидсън 4 - четвъртият гроб под краката мидаринда джоунс  чарли дейвидсън 4 - четвъртият гроб под краката ми
даринда джоунс чарли дейвидсън 4 - четвъртият гроб под краката ми
 
даринда джоунс 2 книга вторият гроб отляво
 даринда джоунс 2 книга  вторият гроб отляво даринда джоунс 2 книга  вторият гроб отляво
даринда джоунс 2 книга вторият гроб отляво
 
джанин фрост среднощен ловец - 4 обречена на ранен гроб
джанин фрост   среднощен ловец - 4 обречена на ранен гробджанин фрост   среднощен ловец - 4 обречена на ранен гроб
джанин фрост среднощен ловец - 4 обречена на ранен гроб
 
Мистерията на изчезалия амулет (Карън мари Монинг)
Мистерията на изчезалия амулет (Карън мари Монинг)Мистерията на изчезалия амулет (Карън мари Монинг)
Мистерията на изчезалия амулет (Карън мари Монинг)
 
Тайната на забравената книга (Карън Мари Монинг )
 Тайната на забравената книга (Карън Мари Монинг ) Тайната на забравената книга (Карън Мари Монинг )
Тайната на забравената книга (Карън Мари Монинг )
 
О като оргазъм - (Алис Клейтън)
О като оргазъм - (Алис Клейтън)О като оргазъм - (Алис Клейтън)
О като оргазъм - (Алис Клейтън)
 
Под повърхността на звяра - кн.2 (Лора Лей)
Под повърхността на звяра - кн.2 (Лора Лей)Под повърхността на звяра - кн.2 (Лора Лей)
Под повърхността на звяра - кн.2 (Лора Лей)
 
даринда джоунс 1 книга първият гроб отдясно
 даринда джоунс 1 книга   първият гроб отдясно даринда джоунс 1 книга   първият гроб отдясно
даринда джоунс 1 книга първият гроб отдясно
 
Божествени и прокълнати (Бри Деспейн )
 Божествени и прокълнати (Бри Деспейн )  Божествени и прокълнати (Бри Деспейн )
Божествени и прокълнати (Бри Деспейн )
 
Да целунеш звяра - кн.4 (Лора Лей)
Да целунеш звяра - кн.4 (Лора Лей)Да целунеш звяра - кн.4 (Лора Лей)
Да целунеш звяра - кн.4 (Лора Лей)
 
джанин фрост среднощен ловец - 3 на ръба на гроба
джанин фрост   среднощен ловец - 3 на ръба на гроба джанин фрост   среднощен ловец - 3 на ръба на гроба
джанин фрост среднощен ловец - 3 на ръба на гроба
 
Влюбени до доказване на противното (Сара Анджелини)
Влюбени до доказване на противното (Сара Анджелини)Влюбени до доказване на противното (Сара Анджелини)
Влюбени до доказване на противното (Сара Анджелини)
 
Хотел Ривиера (Елизабет Адлър)
Хотел Ривиера (Елизабет Адлър)Хотел Ривиера (Елизабет Адлър)
Хотел Ривиера (Елизабет Адлър)
 
Halfway to the grave - part
Halfway to the grave - partHalfway to the grave - part
Halfway to the grave - part
 
лора лей 1.да изкушиш звяра
лора лей   1.да изкушиш звяралора лей   1.да изкушиш звяра
лора лей 1.да изкушиш звяра
 
Пробуждането - кн.2 (Кели Армстронг)
Пробуждането - кн.2 (Кели Армстронг)Пробуждането - кн.2 (Кели Армстронг)
Пробуждането - кн.2 (Кели Армстронг)
 
Да имаш за съсед порода - кн.6 (Лора Лей)
Да имаш за съсед порода - кн.6 (Лора Лей)Да имаш за съсед порода - кн.6 (Лора Лей)
Да имаш за съсед порода - кн.6 (Лора Лей)
 
Хартиени градове ( Джон Грийн )
Хартиени градове ( Джон Грийн )Хартиени градове ( Джон Грийн )
Хартиени градове ( Джон Грийн )
 
Вълкът на Елизабет - кн.3 (Лора Лей)
Вълкът на Елизабет - кн.3  (Лора Лей)Вълкът на Елизабет - кн.3  (Лора Лей)
Вълкът на Елизабет - кн.3 (Лора Лей)
 
Изборът (Кийра Кас)
 Изборът (Кийра Кас) Изборът (Кийра Кас)
Изборът (Кийра Кас)
 

Similaire à Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)

Усукани (Ема Чейс)
Усукани  (Ема Чейс)Усукани  (Ема Чейс)
Усукани (Ема Чейс)tlisheva
 
разплата кели армстронг
разплата   кели армстронгразплата   кели армстронг
разплата кели армстронгAmanda Steel
 
лейни тейлър 1 създадена от дим и кост
лейни тейлър 1 създадена от дим и костлейни тейлър 1 създадена от дим и кост
лейни тейлър 1 създадена от дим и костtlisheva
 
Реквием за дявола (Джери Смит-Реди)
Реквием за дявола (Джери Смит-Реди)Реквием за дявола (Джери Смит-Реди)
Реквием за дявола (Джери Смит-Реди)tlisheva
 
Орденът на седемте.docx
Орденът на седемте.docxОрденът на седемте.docx
Орденът на седемте.docxGalina Angelova
 
Роден в грях - кн.3 (Кинли Макгрегър)
Роден в грях - кн.3 (Кинли Макгрегър)  Роден в грях - кн.3 (Кинли Макгрегър)
Роден в грях - кн.3 (Кинли Макгрегър) tlisheva
 
5.otkus prelesten mrak
5.otkus prelesten mrak5.otkus prelesten mrak
5.otkus prelesten mrakIvanna Ilieva
 
недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_
недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_
недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_S&M
 
иван мъглов играта
иван мъглов игратаиван мъглов играта
иван мъглов игратаIvan Maglov
 

Similaire à Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6) (11)

Усукани (Ема Чейс)
Усукани  (Ема Чейс)Усукани  (Ема Чейс)
Усукани (Ема Чейс)
 
Succubus 1-part
Succubus 1-partSuccubus 1-part
Succubus 1-part
 
разплата кели армстронг
разплата   кели армстронгразплата   кели армстронг
разплата кели армстронг
 
лейни тейлър 1 създадена от дим и кост
лейни тейлър 1 създадена от дим и костлейни тейлър 1 създадена от дим и кост
лейни тейлър 1 създадена от дим и кост
 
Реквием за дявола (Джери Смит-Реди)
Реквием за дявола (Джери Смит-Реди)Реквием за дявола (Джери Смит-Реди)
Реквием за дявола (Джери Смит-Реди)
 
Sm 14
Sm 14Sm 14
Sm 14
 
Орденът на седемте.docx
Орденът на седемте.docxОрденът на седемте.docx
Орденът на седемте.docx
 
Роден в грях - кн.3 (Кинли Макгрегър)
Роден в грях - кн.3 (Кинли Макгрегър)  Роден в грях - кн.3 (Кинли Макгрегър)
Роден в грях - кн.3 (Кинли Макгрегър)
 
5.otkus prelesten mrak
5.otkus prelesten mrak5.otkus prelesten mrak
5.otkus prelesten mrak
 
недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_
недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_
недялка иванова -_звездица_вдясно_от_луната_
 
иван мъглов играта
иван мъглов игратаиван мъглов играта
иван мъглов играта
 

Пазителката Райли Дженсън: Най-тъмната целувка – Кери Артър (Книга 6)

  • 1. Глава първа Превод: pokera336 Редакция: Vampire Lady Падането от дърво не беше моята представа за забавление. Птици безброй минават през това всяка година по целият свят, но те трябва да го правят само веднъж и за тях е просто – успей или умри, опитвайки се. Аз не съм птица или готова да умра. Не и лесно все пак. Аз бях дампир, рожба на новосъздаден вампир, чиито умиращи семена някак са попаднали във върколака, който го е убил и са създали живот, освен това костите ми са изключително силни. Да ме бутнат от дърво не би ме убило както тези птичета. Но, за Бога, все още боли. Имам предвид, че вълците не са направени да летят и мускулите, които използват жените или вълците трудно се нагаждат към летене. Не, че практически исках да съм птица. И не птицата, в която сега мога да се превръщам. Имам предвид, чайка? Плъхът на морето? Защо това? Защо не нещо по- величествено и страшно, като орел или сова? Нещо с повече оръжия, като нокти или клюн за разкъсване? Но не. Съдбата е избрала чайка. Сигурно е искала сега да ми се подиграва. Разбира се сигурно мога да стана нещо друго. Наркотика, който попадна в системата ми вероятно може да ме превърне и в нещо друго, но не бих рискувала. Другите се превърнаха в толкова много неща, че загубиха способността си да стават хора, но това не беше проблем, срещу който исках да се изправям. Особенно не и когато вече изпитах момент на объркване след първата ми трансформация в чайки, когато енергията не можеше да си спомни човешката ми форма първоначално. Ужаси ме. Толкова, колкото мразех да бъда чайка. Щях да остана в тази форма докато тялото ми свикне с нея толкова колкото с формата на жена и вълк. Може би тогава ще си играя пробвам други форми. Може би. - Райли, не можеш да останеш на земята завинаги. - дълбок глас измърмори над мен. - Да се научиш да летиш е въпрос на оцеляване. И височина. Аз промърморих нещо неприятно и се претърколих по гръб. Дузина различни натъртвания се обадиха по гръбнакът, раменете и ръцете и ме върнаха към спомена за дълга и приятна баня. Въпреки, че тя надали би помогнала за синините, които започва да събирам. Не че ваната беше в скорошните ми планове, ако зависеше от Хенри поне. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 2. Той седеше на горните клони на много високо дърво. Неговата ярко червена тениска контрастираше силно на зловещо жълтите цветчета, с които беше окичено дървото. Неговата сребърна коса блестеше на светлината и лешниково кафявата му кожа беше като кората на самото дърво. Той не беше властна натура, по- скоро приятел на Джак. Той също се превръщаше в сова и неговото семейство очевидно имаше далечно връзки с това на Джак. Бях опитала по- деликатен подход да го разпитам, но засега Хенри се доказа като лош в клюките. Райли. - той каза строго. Хенри. - имитирах го, повтаряйки властният му глас. - Скоро няма да ми остане и сантиметър бяла кожа, ако продължаваме в същия дух. Джак каза, че трябва да се научиш, колкото се може по- бързо. Джак не е падал от дърво милиони пъти. Той се засмя – дълбок, сърдечен смях, който разкри усмивка на лицето ми, въпреки моята раздразнителност. Само 20 за днес. На Джек му отне поне по 30 на ден и то за седмица преди да го научи. Джак може да е вампир сега, благодарение на кръвната церемония през която е минал преди осем хиляди години, но той е роден със способността да се променя в сова и има предимството да е от семейство на променящи се. Ако на него му е отнело толкова време, небесата да са ми на помощ. Аз повдигнах вежда и се надигнах в седяща позиция. Ти си учил Джак? Аз не съм толкова стар, малко вълче. Това е просто легенда, която се носи из нашето гнездо. Някой сови се учат толкова бавно. - той се засмя отново. - Някой казват, че затова е плешив. Той е загубил косата си защото се е приземявал прекалено често на главата си. Аз се ухилих.  Радвам се, че разбрах, че не сме само ние, чайките. Ти си прекарала по- голямата част от живота си като вълк. Естествено е да намираш летенето за трудно. - той разклати въжето около краката си и го върза за близкият клон. - Ела. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 3. Ако беше лесно като катеренето, щях да бъда естествена. - изправих се и изохках когато усетих няколко нови натъртвания. До вечерта ще бъда в цялата в синини. Не, че наистина имаше значение. Не, че имаше някой при който да се прибера вече. Болката се появи отново като стар призрак. Аз бързо спрях да мисля за Келън и прибрах спомените в кутия с надпис „Не отваряй!“ . После се протегнах към въжето и започнах да се катеря. Минаха два месеца, откакто се разделихме. Трябваше вече да го преживявам. Трябваше вече да съм го преживяла. Но не бях, нито съм сигурна, че ще го преживея някога. Аз го обичах, а той си тръгна. Не защото бях инжектирана и полу, а защото бях пазител и не исках да се откажа. И фактът, че не можех, благодарение на наркотика, а и разрушението в организма ми тепърва започваше. Той си тръгна. Стана поредният мъж, който не можеше да приема каква съм. Поредният, който успя да смачка сърцето ми. Бях получила достатъчно от т.н. „любов и връзки“ . И така от както се разделихме не е имало друг. Разбира се това, че бях върколак подсигуряваше частта със секса в моят живот. Но една седмица беше достатъчно за мен и за мъжете. Изглежда любовта и аз никога нямаше да намерим златната среда и колкото и да ми се искаше идеалът за бялата ограда нямаше да го запълня с капризи и мъже точно сега. Шоколадът, кафето и сладоледът бяха много по- надеждни за добро прекарване и никога не ме предаваха. Трябва да благодаря на бързият вълчи метаболизъм, че не съм качила килограми през последните месеци. Ако бях човек до сега да съм станала с размерите на къща. Аз достигнах клонът на Хенри и внимателно преминах. Седнах и отпуснах краката си. Ръцете ми бяха стегнати около дървото и не гледах надолу. От последното ми падане от скала, благодарение на което спечелих формата на чайка, стомахът ми потрепваше само от идеята за падане. Въпреки, че скачам без да си счупя кост, като всеки път падам по лице на земята под мен няма да излекува лесно безпокойството ми. Поех си дълбоко въздух и издишах. Сега ми го обясни още един път. Птицата не лети просто като маха с криле. - каза той търпеливо. - Задръж си ръцете нагоре и се опитай да ги махаш много силно. Изглеждах наистина абсурдно, но за щастие бяхме на територията на Хенри хълмовете Данденог, тоест далеч от любопитни посетители. Сега се опитай да ги завъртиш докато ги движиш. Става по- голямо движение на въздухът докато ги въртиш, нали? Аз кимнах, въпреки, че според мен разликата беше незабележима. Но може би кожата ми беше станала безчувствена от толкова удари на земята. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 4. Това е основният механизъм да си птица. По долното течение на вятъра ъгълът трябва да е по- малък отколкото по горното. И не те движи само назад, а назад и надолу, осигурявайки си движение напред и задържане. Да, схванах го напълно. - изобщо не. Той ме удари по ухото. Достатъчно остроумничене, млада госпожице. Ти можеш да се справиш. Просто имаш нужда да помислиш. Всички клетки за мислене са прекалено натъртени или безчувствени. - промърморих и се придвижих към края на клона, за да не може да ме удари по- силно. Всеки би си помислил, че съм тийнейджър в училище. И тогава ме удряха по ухото. Мисли. - каза той. - Надолу, назад и после нагоре, а не първо нагоре и после надолу. Аз издишах и смених позиция, повиках източника на енергия който лежеше дълбоко в душата ми, магията която ме превръщаше както във вълк, така и в чайка. Енергията ме погълна, заобиколи ме, променяйки тялото ми, формата му, промени ме от човек до чайка за секунда. Върви. - каза Хенри. Аз разтворих крила, затворих очи и скочих. Усетих познатото усещане за падане, което пораждаше в мен паника, която заплашваше да ме превземе. Да ме вцепени. Вместо това се концентрирах върху движението на крилете. Надолу, назад, надолу, назад. И учудващо вече не падах. Аз стиснах очи и надникнах. Земята се отдалечаваше от мен. Аз летях! Това е! - каза Хенри. - Ти го разбра, момичето ми! Ухуууу! - звукът излезе като квакане, отколкото като истинска дума, но не ми пукаше, аз летях. И беше толкова невероятно и силно и усещане. За нещастие не продължи дълго. Може би съм била толкова погълната от сензационното усещане, че съм забравила да махам с криле, защото изведнъж земята се приближи и аз се търкалях из тревата отново. Аз се върнах към човешка форма и. Страхотна гадост. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 5. Хенри се засмя. Беше добре, че не бях при него, защото вероятно щях да го избутам от клона. Не е смешно Хенри. Не, истерично е. Най флегматичните се научиха поне да кацат до сега. Мисля, че с Джак сте в една купа. Аз се претърколих по гръб и погледнах към небето, което изглеждаше недостъпно както винаги. Ако всичко това ме направи плешива като него не бих била щастлива. Ти летя Райли, дори за кратко. Скоро ще разбереш как става. - гласът му все още звучеше развеселен. Дори с моята координация? Или липса на ориентация? Дори с тях. Аз изсумтях и се надявах, че е прав. Когато погледнах към часовникът си видях, че е почти 3. цялото това нещо с падането продължил 6 часа и ми е достатъчно за днес. Разбира се падането в летенето ми беше най- малкият проблем. Чаках толкова време да кажа на Джак за промяната и напоследък се възползваше от всяка възможност да ми се скара. Според него разбитото сърце не е извинение за глупостта. Започвам да мисля, че никога не се е влюбвал. Или е станало толкова отдавна, че е забравил болката. Мисля, че е достатъчно за днес, Хенри. Костите ми се чувстват малко смачкани. Върви да се изкъпеш, а аз мисля да полетя малко и да раздвижа, някой от болежките по крилата ми. Ще се видим ли утре? Ще ме видиш, момиче, ще ме видиш. Той промени формата си, скочи от клона и се носеше ниско покрай мен докато не се издигна в небето. Наблюдавах златисто- кафявият му силует докато не изчезна. Докато го гледах не можех да спра промъкващата се завист. Искаше ми се да летя като него, наистина, но започвах да се съмнявам, че някога ще стане. С въздишка отидох до дървото и се облякох. Магията, която ни превръщаше не винаги се грижеше добре за дрехите ни, затова за тези уроци махнах горните слоеве от облеклото си и останах с долно памучно бельо и тениска. Разбира се това означаваше повече синини и одрасквания, които бих избегнала с дънки и по- солидно горно. Но както повечето вълци и променящи се, аз се лекувах много бързо. Дънките и другите Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 6. горни дрехи не бяха лесни за поправяне и заместване. Не и с брат, който непрекъснато напряга семейният бюджет. Взех купчината дрехи и се запътих към къщата на Хенри на дървото. Не, че беше истинска къща на дърво, просто стара къща построена на кокили, така, че да се скрие сред дърветата. Светлината в нея винаги беше слаба и винаги беше изпълнена с евкалиптова миризма. Винаги се чуваха птичи песни. Обожавах я въпреки моят страх от височини. Би трябвало да е рай за променящите се в птици. Из качих се по стълбите и се насочих към банята, взех кратък горещ душ и се облякох. Ресането на косата ми отне повече време от обикновено, тъй като последните месеци расте много бързо. Сега червени слоеве минават под раменете ми. Единственият проблем бяха листата върху, които падах. Веднъж щом я изчистих от тях я вързах на опашка, взех си ключовете за колата и излязох навън. Но едва стигнах до колата когато мобилният ми звънна. Без съмнение знаех, че ще е Джак. И не беше усилващата се проницателност, която ми го подсказа. Беше опитът. Джак имаше склонността винаги да ми се обажда, когато най- малко се нуждаех от работа. Разрових се из неподредената ми чантичка, докато не намерих телефонът ми. Даде ми седмица да се науча да летя. - казах вместо поздрав. - Минали са само 3 дена. Е, кажи го на лошите. - гласът на Джак му звучеше уморен, колкото големи бяха и сенките под очите му. - Копелетата са намерили да бъдат начини да създават проблеми напоследък. Както някой пазители , които познавам. Вече му се извиних стотици пъти , задето не му казах за птичата история, така че ,ако си мисли, че ще получи още едно няма да му провърви. Падането на земята безброй пъти изби всяко усещане за съжаление от мен и колкото и да го харесвах, като шеф и като вампир, той може да ми даде почивка поученията. Е, какво имаш за мен този път? Мъртъв бизнесмен на улица Колинс. На края на Париж. Аз вдигнах вежди. Така нареченият Парижки край на улица Колинс беше изпълнена с красиви стари сгради и мега богати компании и бизнесмени. Те трябваше да са способни да наемат там. Не беше типът място, на което очакваш да бъдеш повикан. Въпреки, че смъртта нямаше уважение към здравето или мястото. Значи говорим за улична смърт или в сграда? В сграда. Бил е намерен в офисът от секретарката. Няма следи от взлом и от наранявания. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 7. Замръзнах. Значи, защо сме повикани тогава? Звучи по- скоро като за обикновени ченгета, не е като за нас? Наше е защото жертвата е Джерард Джеймс. Който очевидно беше някой, който трябваше да познавам, не беше така. Е? Е, Джералд Джеймс беше глава на организацията за защита на нечовешките права– партия, която ръководи няколко нехора кандидати в съседни щати за федерални избори. И неговата смърт е политическият горещ картоф, затова ченгетата са ни го прехвърлили? Именно. Което означава, че натискът ще идва отвисоко да разрешим случаят бързо. Чудесно. Предполагам, че самият той не е човек? Не. Той е .. бил променящ се в сова. Има ли семейство в Мелбърн? Възрастни родители, живеещи в Колбрун. Джералд е бил самодеен и има слухове за договор преди няколко месеца. Сигурно има хиляди хора, които искат да спрат нечовек да влезе в правителството. Слухът беше изследван и не излезе нищо. Тогава защо сега е мъртъв във офисът си? Повика ли почистващият екип? Кол и неговият екип вече са там. Къде ще те чака пред сградата на „Мартин и Плезанс“ след половин час. Аз погледнах часовникът си. Почти 3:30 е, което означава, че дневните задръствания вече са започнали. Ще ми отнеме повече да стигна до там. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 8. Не и ако побързаш. Вълна от удоволствие мина през мен. Имам доказано минало с колите. Последната кола, която притежавах я забих в едно дърво и още нямам спомени какво е станало. Въпреки, че веднага след това попаднах в лечебницата на мадам, предполагам, че инцидентът не е бил по моя вина. Но имам няколко предишни сблъсъка при шофиране от тогава, оттук и моята изненада от заповедта на Джак. Егати, едва миналата седмица той ми се кара, че още няколко подобни из цепки и бюджетът му отива на червено. Ако ми заповядваш да карам бързо превозно средство, то трябва да е спешно. Само не съсипвай колата повече, отколкото вече си го направила. - колебливо той добави. - Или себе си. Леле, благодаря за грижата, шефе. Райли, просто млъкни и стигни до там. - каза то й и затвори. Млъкнах и тръгнах. Отне ми едни хубави 40 минути да стигна до града. Още 10 ми отне докато да стигна до улицата. Може да имах разрешение да карам супер бързо, но точно с тази кола нямах право на сирени. Въпреки, че може би с моята шофьорска история това не е толкова добра идея. Каде вече чакаше пред сградата. Беше седнал на колата си, краката му бяха опънати напред а стегнатите му ръце бяха пред тялото му. Може да не бързам да се обвързвам емоционално с някой точно сега, но все пак бях вълк и все още бях способна да се наслаждавам на добре-изглеждащи мъже. Къде беше това и още много повече. Той се превръщаше в кон и неговата окраска беше червеникаво- кафява, неговата коса е наситено черна, а очите му са копринено кафяви. Той е добре възпитан, с широки рамене, стегнати бедра и прекрасни дълги крака. Аз издухах кичур коса, докато се опитвах да игнорирам вълнението на хормоните си. Дори да бях на сексуална вълна Кейд пак ще е недосегаем. Джак беше изключително ясен, в денят, в който Кейд завърши, че не иска колеги да стават любовници. Което не спря Кейд да флиртува, нито мен, но не стигахме по- далеч. Джак ми беше достатъчно ядосан. Извадих ключовете от стартера и излязох от колата. Той се изрази ясно като се загледа в часовникът. Това беше най- дългият половин час. Джак очакваше чудеса. Нямаше кратък път или чрез летене, което още не съм схванала, да стигна до града за половин час, поне не и от Данденонг. Тогава натиснах копчето на дистанционното и се отдалечих. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 9. Неговият поглед се плъзна по тялото ми с грижа, която ме изпълни с топлина и желание. По много начини беше срам, че не можех да си играя с Кейд, защото той беше единственият, който беше напълно безопасен. Колкото до двама ни, той не искаше нищи повече от секс. Той не се интересуваше, че съм наполовина птица, че не можех да имам деца, че съм пазител, че ДНК-то ми може да се променя за лошо, не за добро. Той не настояваше да съм само с него, да стоя далеч от други мъже. Единственото, което искаше беше да си прекара добре, докато можеше. И наистина ми се искаше да стане, но просто не си заслужаваше адът, в който щеше да се превърне животът ми, ако Джак разбереше. Бях го виждала ядосан няколко пъти и не исках нещата да стигат отново до там. И да се изправиш срещу ядосаният Джак не беше приятно нещо за гледане или дори да си около него. Знаеш ли, колко скучно беше чакането? - каза той с мек и секси глас. - Нямаше хубаво сцени за гледане. Усмивка се оформи на устните ми. Имаш предвид страстни. Забавлението се изписа в крайчетата на очите му. Обожавам страстта. Всичко е еднакво.  Както и да е. Но отказвам да повярвам, е на улица пълна с офиси, сред толкова секретарки и работници, не е имало нито едно хубаво момиче.  Е, може би едно или две. Все пак в джоба ми има няколко телефона, които трябва да проверя. - той вдигна ръката си и махна кичур коса от лицето ми. Пръстите му бяха топли и тръпка на удоволствие мина през мен, но устоях на желанието да се оставя в неговите грижи и отстъпих крачка назад. Той стисна устни.  Джак. - каза той тежко. - е голям дразнител.  О, той може да бъде много повече от това, ако се замесим повече, повярвай ми. - пристъпих настрана и го повиках. - Е, какво ти каза Джак за случая?  Вероятно същото като на теб. Имаме променящ се, чиито политически идеи са го направили прекалено скандален за обикновената полиция. - той отвори стъклената врата и ме изчака да мина. - Предполагам, че си е довел опашка и е получил сърдечен удар, докато и е разяснявал накратко официалностите. Вдигнах вежда.  На колко е?  45. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 10. Не, че някой би го нарекъл стар, особено за променящ се. Имал ли е сърдечни проблеми преди? Не, но е имал репутация на женкар приживе. И дори на най- здравият женкар може да му дойде в повече, нашият човек не е бил от най- здравите. Аз извадих баджа си и го показах на полицаите на смяна, като се запътихме към асансьорите. Стъпките ни ехтяха по мраморният под. И изглежда звукът се усилваше от високите тавани. Би трябвало да е ужасен звукът когато тук е пълно с хора от офисите.  Но ако беше просто сърдечен удар, тогава нямаше да ни викат. Кейд изсумтя меко и натисна бутона на асансьора. Да, нямаше. Всеки път щом умре политик при съмнителни обстоятелства има разследване, но този път искат да са сигурни, че не е убийство. Тъй като той е първият нечовешки политик и така нататък. През цялото време на ръкопляскане че е представил политическите заплахи за които се е погрижил много добре, няма съмнение. Без съмнение. Джерард Джймс не се е готвил да се сприятелява и се съмнявам, че има много от тях, както на политическата сцена, така и извън нея. Не, че има значение за тези, които са се интересували от патрията му. Аз вдигнах вежда. Подкрепяш ли партията за правата на нехората? Да, по дяволите. - вратите на асансьора се отвориха. Той притисна гърба си към врата и ме пусна първа. - Харесваше ми това, което се опитваха да постигнат. Което беше? Да ни позволят на нас, нехората, да участване в решенията, които биват взимани за нас. Да, сякаш хората някога ще поискат това. - натиснах бутонът за тринайсетия етаж, който беше последен, после погледнах към Кейд. - Е, щом не е имал толкова приятели, защо тогава е бил толкова популярен? Защото всичко беше до имидж, а той беше добър в това. Може да е бил противно копеле зад кулисите, но на политическата арена и в социалните среди беше спокоен и приятелски настроен. Значи ако е бил неприятен и плейбой, защо тогава човешките политици не са направили скандал? Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 11. О, те се опитаха, не Джерард беше много добър в задкулисните машинации и публично успя да ги обърне в своя полза. Погледнах към екрана и видях, че сме изминали само три етажа. Как? Кейд предложи. В повечето случай с дами той обръщаше нещата на расизъм, имайки предвид, че повечето бяха хора. Умно. Но все пак задник. Въпреки, че не би ме спряло да гласувам за него. Искам по- справедлив свят за децата ми и мисля, че той можеше да помогне за тази цел. Е, нямаше правило което противоречеше на това. Ако имаше, нямаше да има никой в парламента. Но може ли само един политик да направи толкова много? Някак се съмнявах. Погледнах нагоре към екранчето и показваше, че сме почти стигнали. Как е Сабел, между другото? Сабел беше негова кобила, която той беше успял да опази от хайката преди да бъде примамен и хванат в развъдникът на луд. Така го срещнах и аз, бях хваната в същият развъдник. Ние избягахме заедно и след това разбрах, че не е цивилно копеле, а подмамен следовател. Като Кейд, Сабел беше променяща се в кон, зашеметяваща, грациозна черна кобила, чийто движения бяха грациозни и доказваха класата й. Виждала съм я на живо само веднъж, но съм я гледала по телевизията. Жената беше феномен с шоу с рейтинг до покрива и книги за билките, които все още са най- продаваните. Разбира се тя не беше единствената кобила, която той сега имаше. Той беше събрал до сега поне още седем, до колкото знам и непрекъснато се оглеждаше за още, който да добави към стадото си. Явно на един жребец му трябваха колкото се може повече. Защо по дяволите вълците бяха набелязани като луди за секс лунатици, за разлика от променящите се в коне не можех да разбера. Знаех от надежден източник, че Кейд беше ненаситен за секс. Сексът беше нещо, на което ние върколаците се наслаждавахме независимо от фазата на луната. Когато техните сърца не биваха разбивани, естествено. Сабел е много бременна, много дебела и мърмореща задето трябва да напусне нейната зелена конюшня, за да живее с мен. - неговата внезапна усмивка прерасна в гордо мъжествено изражение. - Друга кобила вчера потвърди, че е бременна от мен също. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 12. Значи това ги прави пет. По дяволите всичко си е наред с плувците ти. За нас е знак на мъжественост и сила не само големината на стадото, но и броят на малките жребчета. Аз съм решил да направя най- голямото стадо в Мелбърн. Фукльо. - асансьорът спря рязко и аз се хванах, за да се задържа. - Заплата ти няма да е достатъчна, за да издържа всички. И не трябва. Стадото работи като система за издържане. Всеки допринася за другите. Какво ще стане, ако ти умреш? Той сви рамене. Личната ми осигуровка ще се погрижи за тях, а тя е доста щедра. Трябваше да знам, за да избегна цялото „умрял по време на мисия“ начин на мислене. Което предполагам беше глупаво, дори животът на пазителите не беше сравним с дълъг, освен ако не си вампир или неразрушим. Но ако нещо стане с мен не мисля, че Роан ще се притеснява за пари, нито пък аз, ако ситуацията беше обратна. Вратите на асансьора най- после се отвориха и Кейд ме изпроводи навън. Фоайето беше празно, но чух гласове отдясно и един от тях беше познат. Насочих се натам. Кол се огледа когато влязохме. Той беше висок , сивокос, превръщаше се във вълк, имаше костеливо лице и остър характер, поне около мен, въпреки, че трябва да призная, че вероятно го заслужавам. Обожавах да се закачам с него и още много повече над приемливото. Разбира се не помагаше и това, че твърдеше, че твърдеше, че не е заинтересован, въпреки че знаех със сигурност, че е. Макар променящите се във вълци твърдяха, че са по- добри от нас върколаците, дори те не можеха да скрият миризмата на възбудата. О, чудесно. - каза той, въпреки, че гласът му беше тежък, светлосините му очи блестяха от радост. - Красавицата и звярът пристигнаха. Бих попитала кой е звярът, но се боя, че няма да харесам отговорът. - аз спрях и огледах стаята- имаше огромно бюро, няколко дивана и машина за кафе с много опции. Джералд Джеймс не бил земен в изборът си. - Къде е тялото? Кол посочи друга врата. В главният офис. Личната му асистентка го е намерила проснат на бюрото в 2.45 следобеда. Това е доста късно начало, нали? Той сви рамене. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 13. Явно е било едно еднократно начало. Може би защото е водил някой след почивката, някой с който не е искал да бъде видян? В такъв случай офисът би бил последното място, за което ще очакваш да доведе някой. Пресата определено ще наглежда офисът му. От дълго време ли е мъртъв? Трудно е да се каже. Разпадането се развива по- бързо ако е бил активен преди смъртта си. И бил ли е? Имам предвид активен? Много. - каза той със сух глас. - По груби сметки бих казал, че е умрял някъде около 6 тази сутрин. Къде е детективката сега? Долу на третия етаж в кафенето. Има полицайка с нея. Предполагам, че така правят мързеливите ченгета след като ни го прехвърлиха. Означава ли това, че няма нищо подозрително? - попита Кейд. На пръв поглед да. - предположи Кол. - Но в тази работа не можеш да си сигурен в нищо докато не изследваш всичко. И преди съм грешал. Не. - казах аз, слагайки най- шокираното си лице. - Кажи ми, че не е така. Усмивка се появи на лицето му променяйки го от обикновено към „о, боже мой“ тип. Защо не си замъкнеш кльощавият си задник в офисът и не свършиш малко работа за разнообразие? Кльощав задник. - погледах към Кейд. - Мислиш ли, че задникът ми е кльощав? Скъпа, мисля, че е достатъчно секси, за да го целуна, но ти няма да ми позволиш. Не, Джак няма да ти позволи. Той разваля купона, не аз. - погледнах навреме към Кол, за да видя как си върти очите си и се хили. - Е, тогава какво правиш ти тук, като тялото е в другата стая? Събирам телесни течности. Изглежда нашето момче е имало нещо като сексуален маратон снощи. Банг, право в моята теория за нелегалната среща. Буквално. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 14. Мога ли да я забия или какво? - Кейд каза самодоволно. - Сексуалният му партньор наблизо ли е? Може да се наложи да говорим с нея. Или сега, ако е такъв случаят. Нея, бих казал. Има следи от женски парфюм и определено не е на секретарката. Въпреки, че няма следа от взлом, все пак поисках да ни донесат охранителните записи. - той се наведе и зави бюрото. - Която и да е била тя е имала достъп до кодовете на охраната, защото когато е дошла секретарката е било заключено. Може да е използвала неговите ключове. - все пак защо би избягала ако е получил удар по време на секс. Не е против закона, но може би е политическа лудост. Освен ако не е била жена на негов партньор, това със сигурност би обяснило бягството. Кол ме погледна. Ключовете все още са на бюрото. О. Да, това е странно. Той направи пауза и после добави със светнали очи. - Вероятно затова Джак ви е пратил двамата. Продължавай да се заяждаш и ще ти разваля местопрестъплението. Най- вероятно ще го направиш. - неговото забавление посърна и той посочи към главният офис. - Не докосвай вратата, още не съм свалил отпечатъци. Правили са секс и на вратата?  Очевидно да. Аз погледнах към Кейд.  Сигурен ли си, че този тип е бил върколак, а не променящ се? Той се ухили и ме бутна с пръст по гърба към стаята. Не. Той е просто твоят прекалил със секса политик. Защо не могат да си го задържат в гащите? Заради силата и достъпността. Което не върви с публичността и опитите да спечели гласове. Минах през втора врата, стъпвайки в огромно петно от кафе и изоставена чаша пред вратата. Двамата мъже в отборът на Кол – променящ се в котка и в птица, чиито имена не знаех и не изглеждаха заинтересовани да ми се представят, присъстваха. Единият изучаваше столът, а другият внимателно снимаше. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 15. Самият Джералд Джеймс беше проснат чисто гол на бюрото с широко разтворени ръце и неговият блестящ задник беше блеснал точно срещу прозореца, за да може всеки да го види. Или поне тези, които бяха в отсрещните офиси. Обзалагам се, че засрамващите снимки ще са във вестниците утре на първа страница. Миризмата на секс и страст беше във въздухът. Усещаше се и миризмата на жасмин и портокал, както беше предположил Кол – женски парфюм. Но имаше още нещо, което караше психическите ми способности да потръпват. Не беше смърт, нещо подобно. Аз замръзнах и погледнах към тялото, очаквайки енергията на мъртвеца да се размеси с усещанията ми. Очаква неговата душа да излезе и да ми разкаже. Не го направи. Всъщност имаше странно чувство на празнота в тази стая. Сякаш някой тук преди мен беше дошъл в стаята и беше изсмукал всичката топлина. Нямаше никакви останки от живот. Аз изтръпнах и потърках ръцете си. Ясновидството можеше да е досадно, ако ми даваше само „Нещо не е наред“ . Кейд спря зад мен, топлината от тялото му притискаше гръбнакът ми. В тази стая има странно усещане. Погледнах го. Кейд беше чувствителен към емоции, а не към души или смърт, значи ако той чувстваше нещо странно, трябва да е много силно. И нещо много различно от каквото и да съм усетила. Той също владееше телекинеза, която се оказа доста ценна когато се биеше с вампири, които естествено бяха по- бързи от него. По какъв начин? Той беше замръзнал и поглъщаше стаята преди да се върне в останалата част от тялото си.  Тук има силно усещане за екстази и страст.  Би имало, ако са го правили на маси, стени, врати и на каквато и да е част от мебел са видели. Кадифеният му поглед беше наполовина отнесен и неговите устни бяха свити. Не слушаше наистина, просто се концентрираше на това което усещаше. Повече от това е. Сякаш е бил на високо и не е могъл да слезе. Погледът ми се концентрира върху Джерард. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 16. Наркотици? - определено няма да е първият път когато политик бива хванат да използва нелегални субстанции. И може да обясни защо е дошъл тук и е оставил мястото открито. Не бих могъл да усетя надрусан, но усещам това. - той замръзна. - Има нещо обвито във височина, нещо, което преди не съм усещал. Какво имаш предвид? Той се поколеба за момент, после погледът му се върна към моят.  Нещо много старо, много силно и изключително смъртоносно е било в тази стая. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 17. Глава втора Превод: sp_gc Редакция: Vampire Lady Изненадано повдигнах вежда. - Ами, очевидно не е нещо мъртво, защото иначе бих го почувствала. Моето ясновидство е настроено за души и мъртви неща, което вероятно е причината да съм чувствителна към присъствието на вампири, дори когато тази ми способност не е извадена от килера с помощта на ARC1-23. Приближих се до тялото на Джерард и долових по-силен аромат на женски парфюм. Уханията на жасмин и портокал бяха остри, но смесени и между тях имаше нотки на люляк и рози. Намръщих се. - Познавам този парфюм. - Не мислех, че използваш парфюм – отговори Кейд почти автоматично. Той пристъпи около мен, ноздрите му пламтяха, докато издърпваше гумени ръкавици от кутията в ъгъла на бюрото. - Така е, но онзи ден минах покрай магазина на Чанъл и една дама изпробваше нещо, което миришеше точно като това. Естествено, не се задържах наоколо, за да установя какво точно беше. Такова голямо количество парфюм, идващ от такова малко пространство, направо щеше да взриви обонятелните ми сетива. И следващите пъти, когато минавах през този магазин го правех от безопасното разстояние от другия край на улицата. Грабнах някои ръкавици и ги нахлузих. Кейд се навеждаше върху тялото, изучавайки врата на Джерард. - Какво откри? - Белези от драскотини. Придвижих се около бюрото, за да погледна. Лъскавите задни части на Джерард заемаха видно място. Фитнесът и внимателното хранене очевидно не присъстваха в дневния му ред. И все пак някои от най-властните мъже в историята са били също и някои от най-непривлекателните, по отношение на физическите се качества. В живота, тяхната власт бе това, което привличаше. В смъртта, властта не винаги бе очевидна. - Какъв вид драскотини? - Мисля, че от котка. – Той посочи трите разреза, гравирани дълбоко във врата на Джерард. – Раната мирише като нова. Миризмата на кръв, обаче неясна, бе доказателство толкова близо до тялото. Тихо се приведох по-близо и леко натиснах една от раните. Тя леко се отвори при допира ми, показвайки колко дълбоко ноктите бяха проникнали в плътта. - Раните не са се излекували, следователно той не е променил формата си преди смъртта. – Хвърлих поглед към Кейд. – Мислиш ли, че е възможно партньорката му да е била котешки шифтър. - Ами, съмнявам се, че е имал котка за домашен любимец. Птиците шифтъри и котешките любимци се отвращават едни от други. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 18. Отново погледнах към раната. - Тези разрези определено са от котешки нокти, а не човешки. Защо тогава тя би била в котешка форма, ако са дошли тук да правят секс? Развеселение проблесна в очите на Кейд и погледът му срещна моя. - Може би той просто е искал малко да си поиграе с котенце, преди да се залови с истинската работа. - Тази игра на думи – казах тежко – не струва. Би било интересно да видим записите от камерите и за да разберем дали са заснели влизането или излизането й в която и да е нейна форма. - Защо? - Просто предчувствие. Тя не е съобщила за неговата смърт, не е била тук, когато ЛА* (*ЛА – Лична асистентка) са я открили и мястото определено беше добре заключено. Всичко това намирисва на потайност. Тогава защо тя би позволила да бъде видяна как влиза в сградата? - Допускайки, разбира се, че наистина имаме работа с жена. Този парфюм определено изглеждаше женски, но при положение, че не използвах такива неща, не можех изобщо да твърдя, че съм експерт. - Имало ли е слухове, че Джерард е гей? Кейд разклати глава. - Но политиците са много добри в прикриването на тези неща. И позицията на тялото е порнографска. Погледът ми се плъзна от гръбнака му надолу до задните му части. - Не и ако тя е била под него по времето на смъртта и просто го е преместила достатъчно, за да се измъкне. Той свали ръкавиците си и ги остави така, че да са му на разположение. - Не мисля, че ще открием още нещо тук. Искаш ли да отидем към апартамента му и да видим дали има нещо – или някой - там? - Ти го направи. Аз ще поговоря с ЛА. Той кимна и излезе от стаята. Погледнах за последно към Джерард, малко по- дълго, за да видя дали душата му няма да излезе да си поиграе, след това свих рамене и се насочих към външната стая. - Тръгваш си толкова скоро? – Погледна Коул нагоре. - Ще остана, ако искаш толкова много – усмихнах се аз. - Страхувам се, че не искам. - Лъжеш, човеко вълк. Не го отрече, което беше добра промяна, но сините му очи все още бяха студени. Той беше мъж, който не се поддаваше лесно на хормоналните влечения, не че исках да стигна донякъде, поне не в точно този момент, но половината от забавлението бяха самите опити. Не съм сигурна какво точно ще направя, ако наистина каже „да”. Освен шока, който би причинило едно такова събитие, Джак беше този, който имаше правото да произнесе тежката си дума. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 19. Посочих с ръка в посоката към главния офис. - Забеляза ли драскотините по врата му? - Да. - Искаш ли да ми изпратиш пълния анализ и резултатите от аутопсията, когато са готови? - Ще го направя. - Благодаря. Отивам да си поговоря с ЛА. Между другото, как й е името? - Роузи Енес. Можеш да я пуснеш да си върви след като свършите. - Благодаря. Ще го направя. Запътих се надолу, избирайки стълбите пред асансьора, тъй като исках да избегна резките спирания, които караха стомахът ми да се бунтува. Усетих миризмата на кафе веднага щом отворих вратата и си поех дълбоко въздух. Не беше особено свеж аромат и леко намирисваше на изгоряло, но всяко кафе ставаше за пиене след като сте пристрастени към тези неща като мен. Огледах се за двете жени, забелязвайки синята полицейска униформа в далечния ъгъл, и грабнах две кафета със сметана и две парчета шоколадов кекс. След като вече бяха платени, добавих захар и прекосих стаята. - Мога ли да ви помогна с нещо? – Попита полицайка със зелени очи, студени колкото и гласа й. - Райли Дженсън, Директората. – Оставих кафетата и кекса на масата, след това издърпах значката от джоба си и й я показах. Не изглеждаше впечатлена. Нито дори изненадана. Въпреки, че полицията като цяло беше благодарна за нашето присъствие – особено като се има на предвид, че не им се налагаше да се занимават с нечовешките крайности – все още се намираха такива, които ни смятаха за малко повече от убийци с разрешително. Което в много от случаите беше самата истина. Изглежда тази жена бе една от тях. Или това, или просто не беше привлечена от очарователната ми личност или способността ми добре-да-се-разбирам-с-хората. - Не бях осведомена, че Директората има пазители в Дневна смяна. – Каза тя, разглеждайки значката по-внимателно от нужното. Все едно има някой, който съзнателно би фалшифицирал значка на пазител. - Нова група, обявена преди няколко месеца. – Тикнах значката обратно в джоба си и устоях на нуждата да й предложа да започне да чете вътрешните хроники малко по-често. – Ще поема нещата тук за малко. Благодаря. Тя подсмъркна и се изниза крадешком. Седнах на нейното място, ноздрите ми пламнаха, щом долових аромата на Роузи. Тя миришеше на лавандула и евкалипт, както и на човек. Побутнах кафе и парче кекс към нея. - Ето. Изгледаш сякаш имаш нужда от това. Тя игнорира кекса и уви ръце около стироопорната чаша, усмивката й бе изморена и си личаха бръчки. Предположих – грешно, - че някой като Джерард Джеймс би имал млада и атрактивна лична асистентка. Някоя, която хваща окото и е работоспособна. От малкото, което научих от Кейд, той просто изглеждаше такъв тип. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 20. Но Роузи трябваше да е в края на петдесетте си години- без грим и със сива коса, подстригана късо по старомоден начин, изглеждаше дори и по-стара. Може би подхранваше политическия си имидж с по-възрастна асистентка или просто тя бе адски добра в работата си. - Боя се, че трябва да ви попитам за този следобед и това, как сте открили Джерард Джеймс. – Махнах капака на кафето си и леко го хвърлих в близкото кошче. – Използвай колкото ти е нужно време. За никъде не бързаме. Тя кимна, но няколко секунди не каза нищо. Просто седна с ръце, увити около чашата с кафето си, и сведени надолу очи. - Роузи? – казах нежно. - О, да. – Тя подскочи леко. – Гласът и трепереше, но продължи. – Беше малко след два и половина, когато пристигнах в офиса. - Винаги ли започваш толкова късно? - Не, но миналата вечер беше на благотворително събиране и ми даде свободна сутрин. Щяхме да работим до късно, за да наваксаме. - Значи офисът беше напълно заключен, когато дойде? - Да.– Тя отпи от кафето си и добави – Аз също имам ключове, понеже обикновено идвам преди него. Той обича – обичаше – да има готова чаша кафе веднага щом пристигнеше. - Кога започваше смяната му тогава? - Не по-рано от три, но той по принцип подраняваше с петнадесетина минути. – Тя се поколеба, в бледите й сини очи плуваха сълзи. – Влязох в офиса му, за да оставя кафето, както винаги. И тогава видях… Спря и си пое голяма глътка въздух. Ръцете й трепереха толкова силно, че кафето й заплашваше да се разлее от чашата и да опари пръстите й. Протегнах се, внимателно издърпах стироопорната чаша и я поставих на масата. Но не можех да не се зачудя, дали силните й реакции се дължаха на шока или на нещо още по-лошо. Нещо, което нямаше общо със секса, защото след всичко, което чух за Джерард Джеймс, силно се съмнявах, че Роузи беше негов тип. Но това не значеше, че не е възможно тя да е имала увлечение по него. Със сигурност нямаше да е първият случай, в който ЛА си е паднала по шефа. Все пак са били заедно повече от десет години. Не много, в цялата схема. - Забеляза ли нещо необичайно или не на място? Тя поклати глава. - Само той върху бюрото. – Устната й потрепна и една самотна сълза се изтърколи по бледата й буза. – Знаеш ли, беше голям шок да го видя по този начин. - Знам. – Поколебах се. – Видяхте ли дрехите му някъде? Аз със сигурност не бях, но може би групата на Коул вече ги бяха опаковали. - Не, - отговори тя – но най-вероятно висят в банята. Той винаги беше чист и спретнат. Дори и в разгонен период? Трудно ми бе да го повярвам, но той все пак бе политик. Те бяха доста различна от нас порода. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 21. - Каква функция изпълняваше той миналата нощ? - Беше в Кристъл Палас в Св. Килда. Беше поканен да говори на някакво благотворително събиране. - Знаете ли кой го придружаваше? Сумтенето й не беше за подценяване. За първи път открих нещо повече от печал в изражението й. - Алана Бърнс. Тя бе една от Проститутките Турак. Устните ми се извиха от смях. Нямаше нужда да питам Роузи какво мислеше за „Проститутките”, защото то много ясно се разбираше от хапливия й тон. - Кои са те? Тя размаха ръка е си приближи така че имаше опасност да бутне кафето. Протегнах се и отново го преместих от пътя й. - Има около дванайсет свободни или разведени дами Турак, които са на разположение да изпълнят най-добрите функции. Само с най-възпитаните мъже, разбира се. - Значи са скъпи курви? Тя се намръщи. - Не. Не вземат пари, доколкото знам. Можете ли да си представите в какъв скандал можеше да се забърка Господин Джеймс? Не, те са проста добре възпитани и комуникативни мръсници, чисто и просто. Усмихнах се, на се запитах дали е показвала тези свои чувства на шефа си. Някак си подозирах, че не е. - Той често ли излизаше с Алана? - Няколко пъти, въпреки, че мисля, че тя започна да му омръзва. - Защо? – Попитах след като отпих от кафето си. Тя се поколеба. - Като цяла предпочиташе да не задълбочава нещата. И ако Алана е започнала да настоява, но без резултат, това можеше да обясни убийството му. Зарязаните жени не винаги се задоволяваха с шоколад. Някои се ядосваха – а други си го връщаха. - Как зарязваше любовниците си обикновено? - С цветя на следващия ден. По принцип аз ги поръчвах и затова знам, че Алана му омръзваше. Каза ми да проверя цените на розите. Добре, поне не я беше зарязал с нарциси. - Но излязоха миналата нощ? - Да, аз и се обадих следобеда, за да потвърдя датата, както правя винаги. Тя беше в много раздразнително настроение. – Роузи подсмъркна. – Повечето от тези хора, се мислят са прекалено добри, за да се занимават с обикновените хора. И може би Проститутките не са били единствените с товар на раменете. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 22. - Алана ли е първата Проститутка, с която шефа ви се е срещал? - Не. – Тя обви ръце около кафето и отново го придърпа към себе си. – Все му повтарях, че някой ден ще се забърка в неприятности заради тях, но той харесваше контактите, които те му предоставяха. - Тогава с кого още се е срещал? - Имаше няколко от тях. Беше с една за около година, но тя стана много досадна и той се отказа. Това означава, че най-вероятно е искала сериозно обвързване. Горката жена. Чудя се дали е получила рози или просто й е била показана вратата. - Как се казваше тя? Роузи се начумери. - Чери някоя. Трябва да я има в регистъра, но смятам, че е сменила адреса си, така че информацията няма да е полезна. Води се на буквата „П”. Този път не се сдържах и се разхилих. В Роузи определено имаше повече огън, отколкото изглежда на пръв поглед. - Има ли и информация за Алана? Трябва да говоря с нея. - Да. - Има ли още нещо, което можеш да ми кажеш? Нещо от полза? Докато я питах, я достигнах телепатично и леко се свързах със съзнанието й. В мислите й бе бъркотия от тъга и скръб за шефа й и притеснения за възрастта й и това дали в действителност ще си намери друг шеф. Не можех да намеря нищо, наподобяващо лъжи, полуистини или прикриване. Затова нежно се оттеглих. Тя отпи от кафето и се намръщи. - Като какво? - Ами, разболявал ли се е напоследък? Получавал ли е някакви заплахи? Случвало ли се е нещо необикновено през последните две седмици. - Не, за всичко това. - Тогава, за момента, не можеш да ми помогнеш с нищо друго. – Повиках обратно ченгето и добавих: Ще накарам полицая да те заведе у дома, ако искаш. Полицаят не изглеждаше много доволен, че ще бъде понижен на шофьор, но Роузи бе облекчена. - Това бе било прекрасно. Благодаря. Взех кафето си и недояденото парче кекс, казах довиждане и излязох от там. Изхрупах шоколадовия кекс, докато отново се качвах по стълбите и оставих пътечка от трошици след себе си. Коул вдигна поглед, щом влязох в офиса. - Очакваш от мен просто да си легна с теб, а дори нямаш приличието да ми донесеш една чаша кафе. Днешните жени. Толкова егоистични. Изсмях се. - Да, всичко опира до моите желания и предпочитания, приятелче, не твоите. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 23. Развеселеност премина за кратко през сините му очи. - Какво мога да направя за теб сега? - Виждал ли си визитника? - Второто чекмедже. – Той помахах с ръка към бюрото. Оставих кафето си, сложих си ръкавици и отворих чекмеджето, изваждайки визитник. Адресът на Алана наистина се водеше под буквата „П” като Проститутки. Всъщност, имаше общо седем жени в списъка. Очевидно Джерард си е проправял път през йерархията на Проститутките. Нахвърлих си набързо имената и адресите им, след това отново взех кафето си и кимнах на Коул за довиждане. Почти бях излязла, когато се сетих какво каза Роузи за дрехите, и спрях. - Коул, откри ли вече дрехите на Джерард? Той отговори без да вдига глава. - Да, те са спретнато подредени в банята. - Наистина? Не можах да скрия изненадата си и той ме погледна с усмивка. - Да. Подозирам, че нашето момче е чистник. И двамата полицаи са необичайно спретнати. - Предполагам, че няма нищо чисто в това, което са правили миналата нощ. - Ами, да, но дори и политик не би мислил, че има нещо чисто в секса. – Той направи пауза, за да вземе кичур коса и да го постави в торбичка. – Прозореца в банята е счупен, което е странно. Повдигнах вежда. - Значи ако убиецът е котешки шифтър, може да е избягала от там. - Ако изключим падането върху павета от петия етаж, да. – Раздразнение се промъкна в гласа му. – Ще го включа в доклада си. Ако изобщо успея да го завърша, това е. Разбирах от намеци, като „това е”. Обърнах се и отново се насочих към стълбите. Щом влязох в колата, включих компютъра и въведох името на Алана, проверявайки всичко, което имаме за нея. За мой късмет, нямаше абсолютно нищо. Най-лошото нещо, което е правила в живота си, бе да плати със закъснение глоба за шофиране с превишена скорост. Проститутките можеше и да бъдат трудни за обичане, наслаждаващи се на живота жени, но изглежда тази като цяло нямаше проблеми със закона. Два пъти проверих дали адресът, който имахме, съвпадаше с този от визитника, след това запалих колата и потеглих. Да кажа, че Турак бе добро предградие, би било откритието на годината. Само милионери или дори по-богати можеха да си позволят да живеят там, въпреки, че в последно време по-заможните се местеха в по-модерните крайбрежни предградия като Брайтън. Единствения път, когато дойдох по свое желание в Турак, беше за да посетя Дия – психоложка от ведомството на Директората, с която бяхме станали приятелки – Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 24. или да отида на шопинг за вдовици по улица Чапъл. Всъщност, купуването на нещо по- скъпо от кафе бе немислимо – Директорат не ни плащаше чак толкова – и дори и кафето бе прекалено скъпо в това предградие. Силното изсвирване на клаксон върна вниманието ми към пътя и аз свих, за да избегна насрещната кола. Игнорирайки доста оживените жестове на шофьора, включех навигационната система на компютъра си и го оставих да ме води към Алана. Оказа се, че не живее в един от озеленените блокове, които се намираха в края на богатия Турак, и въпреки че апартамента бе близо до река Яра в края на шосе Куянг, той все още струваше милиони. Най-малко. Слязох от колата и погледнах нагоре към сградата. Беше само на три етажа и с модерен дизайн, направена би от бетон и имаше много стъкла. Етажите не бяха директно един върху друг, а под малък ъгъл, разкривайки пред всички гледка и придавайки болен вид на сградата. Не грозна, не чудесна, просто поредната сграда, която най-вероятно ще бъде съборена и сменена с някоя по-голяма и внушителна през следващите двайсет години. Напоследък така стояха нещата в Турак. Дори Дия бе получила оферта за красивата си стара къща – очевидно планът бе да я съборят и да построят огромни апартаменти, които да се продават по няколко милиона единия. За сега Дия устояваше на изкушението, за което бях благодарна, защото много харесвах мястото. Беше топъл и успокояващ за посещение дом, особено сравнен с минното поле, което беше моят апартамент. Не бях добра домакиня. И брат ми не беше, въпреки че бе склонен да е много по-подреден от мен. Заключих колата и тръгнах. Телефонът ми звънна, когато започвах да изкачвам стълбите и спрях на пърха, за да го изровя от чантичката си. В момента, в който вдигнах, чух остър глас. - Колко пъти съм ти казвала, че Директората не е личния ти център за отговори. Разсмях се, нямаше съмнение, че гласът бе на Селин, вампирката, която бе заела мястото ми като свързващ пазител е главен асистент на Джак - И как отново чувам сладкия ти глас, любима? - Ухапи ме, момиче вълк. Очевидно Джак не беше в стаята, защото иначе тя би била същинска сладост и светлина. Тя отчаяно искаше да влезе в панталоните на Джак и предполагам, че се е досетила, че да плюе любимия пазител на шефа й, докато той можеше да чуе, нямаше да и помогне много. Разбера се, досетих се, че почти нищо не би й помогнало, не само, че Джак имаше правото да произнесе тежката си дума, но и с месеци се въздържаше от красиви и знойни желаещи и се съмнявам, че скоро щеше да се предаде. Но чеше забавно да я гледам как се опитва. И проваля. - Сал, любима, нищо на този свят не би ме накарало да те ухапя. И за какво са тези лични обаждания? - Имам едно от Бен Уилсън. Казва, че е спешно и пита дали можеш веднага да му се обадиш. Намръщих се. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com
  • 25. - Бен Уилсън? Не познавам такъв. - Той твърди друго. Което не помогна много. Прехвърлих тежестта си от единия крак на другия и загледах ултрависока жена, на ултрависоки червени токчета, която пристъпваше неуверено. Носът ми се сбръчка. Миришеше на ром и цигарен дим. - Това ли е всичко, което той каза? - Не, каза нещо за помнене на Сянка, каквото и да означава това. Името изникна. Бен беше Сянка, голям, черен вълк, който ръководеше Нонпарейл, стриптийз бизнес, който обслужваше – със стриптийзьорки и коне – партита на хора е не чак дотам хора. Срещнах го за кратко преди няколко месеца по време на разследване и докато изпитвахме привличане един към друг, аз бях с Келън и му бях обещала ма му остана вярна. Това също ми се отрази и много добре. Издишах въздух, отървах се от остатъците от душевна болка и казах: - Той остави ли някакъв номер? - Да. Но това е последни път, в който предавам лично съобщение. - Не е лично. По работа е. – Което не беше лъжа, понеже в действителност си нямах и на идея какво точно искаше Бен. Но се съмнявах, че е нещо лично. Не и след всичкото онова време. Тя изсумтя. - Дори и за секунда не ти повярвах, момиче вълк. – Тя издърдори телефонен номер. – Той каза също и че можеш да се свържеш с него в офиса, ако не отговаря по мобилния. - Ти си такова сладкишче, Сал. - Знаеш къде можеш да си завреш това „ти си сладкишче” – каза тя и затвори. Изсмях се тихичко. Джак ми беше казвал хиляди пъти да не се държа като кучка край Сал, но да изкушавам тази жена беше прекалено забавно, за да го пропусна. Набрах номера, който ми бе дала. Иззвъня няколко пъти и след това дълбок глас каза: - Бен Уилсън на телефона. - Бен, Райли Дженсън е, отговарям на обаждането ти. - Благодаря ти, че се обаждаш. – Имаше повече от просто облекчение в дълбокия му тон. – Знам, че не ме познаваш или нещо такова, но имам нужда от помощ и ти си единствения пазител, за който знам. Е, поне бях права преди. Наистина беше бизнес. Не бях сигурна дали да съм облекчена или разочарована, след това исках да се ударя за това че съм си помислила за който и да е от двата варианта. - Какъв вид помощ? – Казах малко по-остро, отколкото възнамерявах. Той се поколеба. - Един от стриптийзьорите ни бе убит. Пазителката Райли Дженсън Книга шеста: Най-тъмната целувка Това е Фен превод и принадлежи на преводаческият екип във форума http://vampire-ladies.forumotion.com