2. Ние сме такива, каквито сме, точно
защото сме различни от другите.
3. Исторически преглед
Хиперкинетичният
синдром :
- “минимална мозъчна
увредя”;
- - “минимални мозъчни
дисфункции (ММД)”;
- - “хиперактивен детски
синдром”;
- “нарушение с дефицит
на внимание”;
4. Класификация: Хиперкинетичен
синдром - DSM-IV-2000 г. и МКБ-10
• Хиперактивност;
• Импулсивност;
• Невнимание;
• Проблеми в
следването на
правилата и
инструкциите;
• Екстремно
непостоянство в
отговорите към
ситуациите;
5. Още малко за Вниманието:
• Вниманието е базисен когнитивен
процес, който обслужва интегрирането
на ситуацията в смислено и действено
преживяване.
• Устойчивост на вниманието.
6. Силни страни на ХАДВ:
Способност да се види голямата картина и
внимание към детайлите.
Креативност и изобретателност.
Поемането на рискове може да произведе
важни открития.
Способност да се обработва информацията и
да се осъществяват по-широки наблюдения.
Високо ниво на енергия.
Добри умения за преговаряне.
Интуитивност и реактивност.
Способност за хипер-фокус.
7. Известни хора със Синдром на дефицит на
вниманието с или без хиперактивност
8. НАСОКИ ЗА РАБОТА – ПОСЛАНИЯ,
НУЖДИ, ПРАВИЛА И ЦЕННОСТИ
Има 5 основни възпитателни нужди:
1) Кохерентност с възрастните;
2) Добронамереност;
3) Структура;
4) Сътрудничество;
5) Смисъл в живота;
9. Правила и Ценности
СТРУКТУРАТА
ПРАВИЛАТА, които
могат да бъдат предмет на
преговори:
не могат да бъдат предмет на
преговори:
Детето се научава да мисли,
защото прави избор; да става
автономно.
Детето се научава да има доверие,
да си има доверие, да се изгражда.
Правилата, които могат да бъдат
предмет на преговори, често се
изразяват с „или/или”.
Договорът е друга форма на
преговаряне.
10. Последствия и Дисциплина
Последствията ...
учат детето на отговорност, на последователност;
свидетелстват за уважението и доверието, които
възрастният има към детето си и към самия себе си;
се отнасят до действията на детето, а не към
личността му;
се отнасят към настоящето или към бъдещето, а не
към миналото;
позволяват на учителя да не дава
квалификации;
са формулирани с твърдост и
любезност, а не под влияние на
гнева.
11. Дисциплина: една по-положителна дума, отколкото си мислим, и
която е от същия произход като „ученик” („disciple”).
Наказание (фр. punition)
– от латинската дума
„удрям”.
Дисциплина (discipline) –
от латинската дума
„научавам”
Води след себе си страх,
желание за отмъщение.
Води след себе си
отговорността, поемане на
отговорност за изборите си.
Често без връзка с
извършеното.
Пряко последствие от даден
избор.
Често създава чувство за
несправедливост.
Води след себе си желанието
за сътрудничество
Йерархична връзка, връзка
на власт.
Всички се подчиняват на
едни и същи правила –
демокрация.
Научава се да избягва
наказанията.
Учи се от грешките си.
12. Насърчения и избор на
подкрепители:
Насърчителните изречения започват с
думите: „виждам”, „чувам”, „наблюдавам” и
завършват с добавена ценност. Пример:
„Когато наблюдавам как ти учи, се чувствам
горда от усилията, които полагаш, за да
успееш.
Избиране на подкрепителите и
критериите за подкрепление:
Типичните подкрепители в класната стая включват
похвалите, привилегиите и осезаемите награди.
13. Социални подкрепители и предпочитани
дейности
(Славин, Р., Педагогическа психология, изд. Наука и изкуство, С., 2004, с.463
от Vernon F.Jones & Louise S. Jones, Comprehensive Classroom Management (4th ed.), p.363.
Copyright 1995 by Allyn and Bacon. Адаптирано с разрешение.)
Похвали:
„Умно.”
„Продължавай да работиш така добре.”
„Добро мислене.”
„Високо оценявам помощта ти.”
„Това показва, че си вложил много труд.”
„Ето сега вече си го схванал.”
„Наистина внимаваш.”
„Това е интересна теза.”
„Трябва да покажеш това на баща си.”
„Ти правиш така, че това изглежда лесно.”
„Беше много мило от твоя страна.”
„Харесва ми как си започнал домашната си работа.”
„Много съм доволен от това.”
14. Социални подкрепители и предпочитани
дейности
Близост:
Вървене заедно;
Игра с ученика ;
Седене заедно;
Съвместна работа след училище;
Обядване заедно;
Лицеви изражения:
Усмихване;
Заинтересован поглед;
Намигване;
Смях;
Кимане в знак на съгласие;
15. Социални подкрепители и предпочитани
дейности
Предпочитани дейности:
Ученикът да е пръв в някаква дейност.
Изпълняване на поръчки. Капитан на отбора.
Сядане на място, което ученикът желае.
Гледане на филм.
Разказване на шега пред класа.
Игра с магнит или други уреди от часовете.
Изпълняване на художествен проект, свързан с ученето в
училище по природни науки.
Избиране на игра за междучасието.
Четене с приятел.
Спечелване на допълнителна или по-дълга почивка.
Получаване на свободно време за използване на библиотека.
Помагане на учителя. Посещение на друг клас.
Ученикът да бъде питан какво иска да прави.
Планиране на излет на класа или проект.
16. Конкретни предложения за учителя,
който има ученици с ХАДВ:
(Fachin,1996; Smith, 1998): Славин, Р., Педагогическа психология, изд. Наука и изкуство, С., 2004, с.493)
Уверете се, че учениците разбират всички
правила и процедури в класната стая.
Обмислете внимателно къде ще седят тези
ученици, за да предотвратите разсейването
и да ги държите близо до вас.
Придържайте се към принципите на
ефективно управление на класа.
Разберете, че определени поведения, макар
и нежелателни, не са замислени като
бунтарски – възможно е учениците да не са
в състояние да контролират поведението си.
17. Конкретни предложения за учителя,
който има ученици с ХАДВ: 2
Позволете на хиперактивните ученици да бъдат
активни.
Въздържайте се от прилагане на система за
управление на поведението, която почива
предимно на използването на наказания или
заплахи.
Групирайте учениците с ХАДВ мъдро, отчитайки
целта на групата и другите ученици, които ще
членуват в нея.
Подгответе учениците за всякакви типове
преходи, които се осъществяват през деня в
училище.
18. Конкретни предложения за учителя,
който има ученици с ХАДВ: 3
Научете учениците как да управляват собственото си
поведение – това включва себенаблюдение,
самооценка, самоподкрепяне и самообучение.
Поддържайте непрекъсната връзка с родителите на
учениците, като използвате дневни отчетни карти или
други инструменти, за да им давате информация.
Използвайте тетрадки за домашни задачи.
Работете съвместно с персонала, грижещ се за
специалното обучение, за да разработите
поведенчески и педагогически планове за справяне с
проблемите с вниманието.
Editor's Notes
Матанова В., Е. Тодорова. Ръководство за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците. Институт за психично здраве и развитие, С., 2013, с. 81
(Fachin,1996; Smith, 1998): Славин, Р., Педагогическа психология, изд. Наука и изкуство, С., 2004, с.493