SlideShare une entreprise Scribd logo
1  sur  15
Тодор Христов Живков е български политик
от Българската комунистическа партия.
В продължение на 35 год. (в периода от 1954
до 1989 г.) е партиен лидер на водещата
управляваща партия БКП - първи секретар, по-
късно генерален секретар на Централния
комитет на Българската комунистическа
партия (1954 - 1989).
Правителствен ръководител (председател на
Министерския съвет, 1962 - 1971) и държавен
глава (председател на Държавния съвет, 8 юли
1971 - 17 ноември 1989) на Народна република
България. Често неофициално е наричан
Тошо, бай Тошо и Тато.
На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар
на Централния комитет на БКП на мястото
на дотогавашния партиен лидер на длъжност
генерален секретар Вълко Червенков. По-
късно (1981) неговата длъжност първи
секретар е преименувана на генерален
секретар.
Той е министър-председател на България в 70-то
(1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства -
втори по продължителност период на този пост в
българската история след Станко Тодоров. От
приемането на Конституцията през 1971 г. до края
на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е.
фактически държавен глава.
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911
г. в тогавашното село (днес град) Правец,
Орханийско. Син е на Маруца и Христо
Живкови. Има брат Георги Живков и сестра
Цветанка Живкова.
От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива
военната си служба като трудовак в Шеста
рота на Първа пехотна работна дружина в
София. Завършва (1939) прогимназия в
Правец и 6-ти (днес 10-ти) клас на
гимназията в Ботевград.
От 1939 г. се установява в
София и завършва
средното полиграфическо
училище, след което
постъпва на работа като
букволеяр в Държавната
печатница в София. От юли
1938 г. до ноември 1942 г.
временно пребивава в
селата Дъскот, Лесичево,
Говедарци, където е
разпределена като
участъков лекар неговата
съпруга Мара Малеева.
През 1929 г. става член на БКМС, а
през 1932 г. е приет за член на
Българската комунистическа
партия (БКП), от т.нар.
„Кофарджиев набор“. Секретар е
на II партиен РК на БКП в София и
на ОК на БКП в София (1934-35 и
1941-42). Нелегалното име на
Тодор Живков е Янко.
От м. юни 1943 г. по решение на
Софийския ОК на БКП е определен за
сътрудник на Щаба на Първа Софийска
въстаническа оперативна зона.
Пълномощник на ОК на БКП за
партизанския отряд "Чавдар".
Съобщава решението на Щаба на Първа
Софийска въстаническа оперативна зона
за прегрупирането на отряда в
Партизанската бригада „Чавдар“
с командир Добри Джуров.
На 6 септември 1944 г. според
неговите спомени оглавява
оперативно бюро за охрана на
демонстрациите и трамвайната
стачка в столицата.[ На 9
септември 1944 г. поздравява
партизанско подразделение
влязло в гр. София.
От септември до ноември 1944 г. е
политически ръководител на Щаба на
Народната милиция и става трети
секретар в ОК на БКП в София. През
1945 г. е кандидат-член на ЦК на
БКП. От януари 1948 г. е първи
секретар на Градския комитет на БКП
в София, както и председател на
Градския комитет на Отечествения
фронт.
На Петия конгрес на БКП е избран за
член на ЦК на БКП (декември 1948);
постоянно е преизбиран в състава на
ръководния орган до 8 декември 1989
г., когато е изваден от неговия състав.
През януари 1950 г. става секретар на
ЦК на БКП, а през ноември е избран и
за кандидат-член на Политбюро.
От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на
Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата
на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия
конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи
секретар на ЦК на БКП (до април 1981).
Същинската власт в партията обаче получава
след инициирания от него Априлски пленум на ЦК
на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя
началото на развенчаването на култа към
личността на Вълко Червенков, в съзвучие с
решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката
на Никита Хрушчов.
От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на
БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на
ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г.
пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор
Живков. Освобождавайки Живков от функциите му,
пленумът изказва и благодарност за неговата дейност
дотогава.
На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.)
той е порицан и изключен от партията.

Contenu connexe

Tendances

Краищенско-Средногорска област
Краищенско-Средногорска областКраищенско-Средногорска област
Краищенско-Средногорска областMilena Petkova
 
Пенчо Славейков
Пенчо СлавейковПенчо Славейков
Пенчо СлавейковDiana Genova
 
Светът на възрожденските българи
Светът на възрожденските българиСветът на възрожденските българи
Светът на възрожденските българиIliana Ilieva-Dabova
 
100 godini nezavisima Bulgaria
100 godini nezavisima Bulgaria100 godini nezavisima Bulgaria
100 godini nezavisima BulgariaPoli Rangelova
 
васил левски
васил левскивасил левски
васил левскиIskra Nikolova
 
емилиян станев.Ppt
емилиян станев.Pptемилиян станев.Ppt
емилиян станев.PptVаlentina Bikova
 
презентация на слънчевата система
презентация на слънчевата системапрезентация на слънчевата система
презентация на слънчевата системаdanielpp2003
 
гъбите в българия
гъбите  в българиягъбите  в българия
гъбите в българияNadia Ropleva
 
Кръговрат на азота и въглерода
Кръговрат на азота и въглеродаКръговрат на азота и въглерода
Кръговрат на азота и въглеродаmtrad
 
17. Слънчева система - ЧП, 4 клас, Булвест
17. Слънчева система - ЧП, 4 клас, Булвест17. Слънчева система - ЧП, 4 клас, Булвест
17. Слънчева система - ЧП, 4 клас, БулвестVeska Petrova
 
българската възрожденска култура
българската възрожденска културабългарската възрожденска култура
българската възрожденска култураIliana Ilieva-Dabova
 
Климат на България. Климатични области
Климат на България. Климатични областиКлимат на България. Климатични области
Климат на България. Климатични областиIliana Ilieva-Dabova
 
16. Слънцето и Луната - ЧП, 4 клас, Булвест
16. Слънцето и Луната - ЧП, 4 клас, Булвест16. Слънцето и Луната - ЧП, 4 клас, Булвест
16. Слънцето и Луната - ЧП, 4 клас, БулвестVeska Petrova
 

Tendances (20)

Любен Каравелов (1834 -1879)
Любен Каравелов (1834 -1879)Любен Каравелов (1834 -1879)
Любен Каравелов (1834 -1879)
 
българия червена книга
българия червена книгабългария червена книга
българия червена книга
 
Краищенско-Средногорска област
Краищенско-Средногорска областКраищенско-Средногорска област
Краищенско-Средногорска област
 
Veliki Preslav
Veliki PreslavVeliki Preslav
Veliki Preslav
 
Пенчо Славейков
Пенчо СлавейковПенчо Славейков
Пенчо Славейков
 
Светът на възрожденските българи
Светът на възрожденските българиСветът на възрожденските българи
Светът на възрожденските българи
 
Час по родолюбие
Час по родолюбиеЧас по родолюбие
Час по родолюбие
 
100 godini nezavisima Bulgaria
100 godini nezavisima Bulgaria100 godini nezavisima Bulgaria
100 godini nezavisima Bulgaria
 
васил левски
васил левскивасил левски
васил левски
 
емилиян станев.Ppt
емилиян станев.Pptемилиян станев.Ppt
емилиян станев.Ppt
 
презентация на слънчевата система
презентация на слънчевата системапрезентация на слънчевата система
презентация на слънчевата система
 
гъбите в българия
гъбите  в българиягъбите  в българия
гъбите в българия
 
Христо Ботев. Презентация.pdf
Христо Ботев. Презентация.pdfХристо Ботев. Презентация.pdf
Христо Ботев. Презентация.pdf
 
Кръговрат на азота и въглерода
Кръговрат на азота и въглеродаКръговрат на азота и въглерода
Кръговрат на азота и въглерода
 
17. Слънчева система - ЧП, 4 клас, Булвест
17. Слънчева система - ЧП, 4 клас, Булвест17. Слънчева система - ЧП, 4 клас, Булвест
17. Слънчева система - ЧП, 4 клас, Булвест
 
българската възрожденска култура
българската възрожденска културабългарската възрожденска култура
българската възрожденска култура
 
Иван Вазов
Иван ВазовИван Вазов
Иван Вазов
 
Климат на България. Климатични области
Климат на България. Климатични областиКлимат на България. Климатични области
Климат на България. Климатични области
 
презентация 01
презентация 01презентация 01
презентация 01
 
16. Слънцето и Луната - ЧП, 4 клас, Булвест
16. Слънцето и Луната - ЧП, 4 клас, Булвест16. Слънцето и Луната - ЧП, 4 клас, Булвест
16. Слънцето и Луната - ЧП, 4 клас, Булвест
 

Todor jivkov

  • 1.
  • 2. Тодор Христов Живков е български политик от Българската комунистическа партия. В продължение на 35 год. (в периода от 1954 до 1989 г.) е партиен лидер на водещата управляваща партия БКП - първи секретар, по- късно генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1954 - 1989).
  • 3. Правителствен ръководител (председател на Министерския съвет, 1962 - 1971) и държавен глава (председател на Държавния съвет, 8 юли 1971 - 17 ноември 1989) на Народна република България. Често неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато.
  • 4. На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на Централния комитет на БКП на мястото на дотогавашния партиен лидер на длъжност генерален секретар Вълко Червенков. По- късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар.
  • 5. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства - втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава.
  • 6. Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село (днес град) Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги Живков и сестра Цветанка Живкова. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва (1939) прогимназия в Правец и 6-ти (днес 10-ти) клас на гимназията в Ботевград.
  • 7. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.
  • 8. През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е Янко.
  • 9. От м. юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда в
  • 10. Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров. На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата.[ На 9 септември 1944 г. поздравява партизанско подразделение влязло в гр. София.
  • 11. От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, както и председател на Градския комитет на Отечествения фронт.
  • 12. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948); постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро.
  • 13. От юли 1951 до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).
  • 14. Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.
  • 15. От 4 април 1981 г., избран от Дванадесетия конгрес на БКП, до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На състоялия се на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП, е приета оставката на Тодор Живков. Освобождавайки Живков от функциите му, пленумът изказва и благодарност за неговата дейност дотогава. На следващ пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) той е порицан и изключен от партията.