Христо Смирненски

1. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ. ФОТОАРХИВ
Христо Смирненски.
.
Художник – Иван Д. Христов

2. Някогашният Кукуш –
родният град на Христо Смирненски.

3. Родната къща на Христо Смирненски.
Художник – Александър Денков.
Поп Анастас Кръстев – Владимир Попанастасов –
дядо на Смирненски по майчина Пепо (1883-1913) – вуйчо на
линия. Смирненски, поет и сатирик

4. Христо Смирненски сред семейството си – 1917 г. Седнали: Елисавета и
Димитър.
Прави: Надежда, Христо, Тома и Антон.
Смирненски (седналият вляво) с брат си Тома и братовчедите си Сашо и
Борис Настеви [1914-1915].
Смирненски със съученика си Тома Имов (1915 г.).

5. Домът, в който Смирненски със семейството си
живее под наем от 1916 до 1923 г.,
по-късно превърнат в музей
Спалнята на сем. Измирлиеви,
писателски кабинет за Тома и Христо.

6. Вътрешният двор на къщата-музей “Хисто Смирненски”.
Кухнята, която служи и за сладкарска
работилница на бащата
Димитър Измирлиев.
Гюмчето, което Измирлиеви донасят от
изгорения Кукуш.

7. Ученическа книжка и Свидетелство на Христо Смирненски за завършен
втори курс на Държавното средно техническо училище за учебната 1914-1915
г.
Смирненски – ученик в техническото училище.
Редактори и сътрудници на сп. “Смях и сълзи”, 1917 г.
Смирненски е в средата на първия ред.

8. Смирненски (на първия ред третият отдясно наляво)
с юнкери от трета рота.
Юнкер във Военното училище (1917-1918 г.).
Смирненски (на първия ред третият отляво) сред съвипускници от Военното
училище.

9. Юнкер във Военното училище (1917-1918 г.).
Смирненски (крайният вдясно) с приятели от Военното училище.

10. Във военното училище
1917 – 1918 г.
Снимка на Смирненски на прозореца на Военното училище (1918 г.),
изпратена до братовчед му Сашо Настев.

11. Зрелостното свидетелство на Христо Смирненски.
Студентската книжка на Христо Смирненски.
Страници от ръкописното албумче на Смирненски “Микроскопична
енциклопедия”, илюстрирано от Тома Григоров.

12. Христо Смирненски (1918 г.);
Първата сбирка на Смирненски “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза”,
1918 г.
Аспарух Чичеклиев, Борис Понев и Христо Смиреннски,
Плевен, 1918 г.
Смирненски на излет с приятели, 1920 г.

13. Христо Смирненски и художникът Александър Добринов, 1921 г.
Смирненски (горе вдясно) със сестра си Надя, брат си Тома и приятели на
екскурзия край водопада до с.Костенец, 1921 г.
Приятелите Борис Понев, Аспарух Чичеклиев, Христо Смирненски и Боян
Мирчев, 1921 г.

14. Смирненски – студент, 1918 г.
Хумористични издания, в които Смирненски сътрудничи.

15. Христо Ясенов и Крум Кюлявков,
основатели и първи редактори на
списание “Червен смях”.
Димитър Полянов – от бр.16 той
става главен редактор на списание
“Червен смях”.

16. Факсимилета от оригиналите на стихотворенията
“Аз исках”, “Младост”, “Тълпите” и “Ний”.

17. Пенка Михайлова, наричана от Смирненски Лорелай –
първото младежко увлечение на поета.
Евгения (Женя) Дюстабанова, любимата на Смирненски
Женя Дюстабанова;
Писмо до Женя (без дата) с рисунки на Смирненски
върху пощенския плик.

18. Кориците на първото и второто издания на стихосбирката
“Да бъда ден!” (1922 г.)
Рецензия на Желязко Терпешев за стихосбирката “Да бъде ден!” – сп.”Младеж”,
бр.16, 16 септември 1922 г.

19. Издания, на които сътрудничи активно Христо Смирненски.

20. Братът на поета – Тома Измирлиев, Виена, 1923 г.
Шарж на Тома Измирлиев от Александър Жендов.
Къщата в Горна баня,
където болният поет
живее от
29 април до
12 юни 1923 г.
Стаята на Смирненски в
Горна Баня.

21. Ръкопис на непубликувания приживе отговор на Смирненски
на критиците-отрицатели на неговата поезия.
Страница от предсмъртните бележници на Христо Смирненски.

22. Погребението на Христо Смирненски, 18 юни 1923 г.
Изданието “Зимни вечери” (1924 г)
с илюстрации на Александър Жендов.

23. Александър Жендов – илюстрации към
“Зимни вечери” (1924 г.).

24. Съчиненията на Христо Смирненски в три тома под редакцията на Тодор Боров
и Тома Измирлиев (1923-1933 г.).
„Приказка за стълбата“ – художник Борис
Ангелушев;
Публикация на „Приказка за стълбата“ с
илюстрация от Александър Жендов.

25. Илия Бешков, „Из героите на Смирненски“.
Пламен Вълчев, „Децата на града“, 1984 г.