1. 1
Разработил: Научен консултант:
Стефка Комитова доц. дпн Маргарита Терзиева
ПНУП с английски език
КРАТКА БИОГРАФИЯ
Алън Александър Милн (Alan Alexander
Milne) е роден на 18.01.1882 година в Лондон.
Той е най-малкият син на Джон Винс Милн и
Сара Мария Милн. Детството си прекарва в
Лондон, където баща му бил директор на
подготвителното училище Henley . Растял с
двамата си по-големи братя, Дейвид Барет
Милн и Джон Кенет Милн, сред книги и много
игри на открито.
Алън винаги е бил близо до баща си. В своята автобиография споделя:
“Баща ми и майка ми винаги са казвали, че не трябва да има фаворити в
семейството. Тримата трябва да бъдем третирани еднакво: да получим равна
любов и равни възможности. На практика нещата не стояха точно така. Нямаше
съмнение, че Бари (Дейвид Барет) беше най-скъп на майка ни, аз бях слабост
на баща ни, а бедният Кен (Джон Кенет) заемаше второ място в сърцата
им.”(7) Алън осъзнава тази несправедливост, двамата много се обичат и Кен
остава най-близкия приятел на Алън до смъртта си (1929 година). Отношенията
Стефка Комитова
2. 2
на Алън Милн с Бари са съвсем различни. Самият той смята, че от ранна
детска възраст е чувствал, че брат му не е добър човек. Особено много се
влошават отношенията между тях след смъртта на баща им. Алън остава
близък на Кони (съпругата на Бари), но с брат си отказва да говори дори и след
молбата за помирение, отправена от Бари, в момента, когато е на смъртно
легло.
Още на 8 години и половина Алън Милн
описва своята Тридневна разходка из гората
Ашдаун, която три десетилетия по-късно ще
стане сцена на популярните му истории.
Първата му публикация се появява във вестника
на частното начално училище Henley House,
където Алън учи. Там преподава съвсем
младият тогава Хърбърт Уелс, от когото малкото
момче черпи вдъхновение. Години по-късно
Алън Милн описва Уелс като “великолепен
писател и приятел”(7). По това време Алън
проявява и другия си талант – математиката.
Той прави подробни и безпогрешни отчети за
изразходването на съвсем малките суми, които
получава от роднините.
Когато навършва единайсет години (1893), Алън държи изпит за
традиционната кралска стипендия за “умни момчета от незаможни семейства” в
колежа към Уестминстърското абатство. След Уестминстърската школа, той
продължава образованието си в колежа Тринити, Кеймбридж. Постъпва в
колежа със стипендия по математика. “Там става известен като математика
футболист, а сам определя себе си като оптимист. Разсмива всички или поне ги
кара да се усмихват, съзнавайки колко чудесен и чудат е света”.(1) Според
самия Милн причината да отиде в Кеймбридж е академичното литературно
списание “Granta”. Две години подред двамата с Кен изпращат стихотворения,
които подписват с общо име AKM (Алън Кен Милн). Когато Кен се оттегля от
това литературно партньорство, Алън продължава да изпраща материали.
Стефка Комитова
3. 3
Милн разказва следното: “Търсех един брой на списанието. Моят приятел
застана пред мен с един екземпляр на “Granta” и каза: “Ти трябва да отидеш в
Кеймбридж и да редактираш това.” Аз казах доста твърдо: “Ще го направя”.(7)
По това време заедно с брат си Кен, с когото са състуденти, пише
приблизително следната максима за нежната половина на света: “Всички
жени са красиви (и млади), но някои са по-красиви (и по-млади) от
останалите, а кандидат-студентките трябва да бъдат най-красиви и
най-млади”(1). Но докато Кен се сгодява още като второкурсник, Алън се
колебае цели десет години. Оженва се за Дороти Дафни де Селинкорт през
1913 година и им се рaжда син – Кристофър (21.08.1920).
През 1914 година Първата световна война разбива Европа. Aлън Милн е
пацифист по натура. Той пише: “Войните са най-глупавото и детинско нещо на
света.”(6). Все пак чувства, че трябва да направи нещо. Вярвайки, че “тази
война е против войните”(6), той заминава доброволец на 10.02.1915 година. По-
късно военната му служба е прекъсната поради заболяване. Милн е известен и
като един от най-яростните критици на П. Г. Удхаус. Когато Удхаус е заловен от
нацистите в окупирана Франция, той е пратен в Германия и излежава
едногодишна присъда. След това започва хумористично радиопредаване
относно интернирането си, което се излъчва от Берлин. Макар обект на хумора
му да са нацистите, той е критикуван от Милн за този своего рода акт на измяна
спрямо родината, чрез своеобразното съюзяване с окупаторите. В отговор
Удхаус пише в по-късни свои работи пародии на поеми за Кристофър Робин.
През целия си живот Милн е силно лоялен към приятелите и семейството
си. Шарлот Отен пише: “Милн е лоялен към приятелите си, към семейството
си, към брат си Кен, когото подкрепя финансово по време на негово тежко
заболяване. Той продължава да подкрепя семейството на Кен и след смъртта
му”(7).
През 1953 година Милн претърпява инсулт. Умира в английския град
Хартфийлд (Hartfield), Източен Съсекс на 31.01.1956 г.
Стефка Комитова
4. 4
ТВОРЧЕСТВО
Погрешно е да се смята, че Алън Милн пише само за деца. Той е есеист,
драматург, романист. През 1934 г. написва книгата си “Достоен мир” ("Peace
With Honour"), с която изобличава войната. Пише стихотворения, между които
“Вечери”, “Сменят стражата в Бъкингамския дворец”, “Коледата на крал
Джон”. Публикува ги в книгите “Когато бяхме малки” и “Сега сме на шест
години”. Адаптира за сцената романът “Шумът на върбите” на Кенет Греъм
(Жабчо от Жабин дом).
За старта в професията му помага учителят и приятел Х. Уелс, който
вече е публикувал „Невидимият човек” и „Войната на световете” и
междувременно е преживял разочарование от брака. След много успешни и
доста смешни статии и критики в “Пънч”, Алън Милн събира поредица
злободневни скечове в първия си роман “Любовници в Лондон”. Едва 24-
годишен е назначен за помощник на главния редактор в “най-прочутия
хумористичен вестник на света”.
Мечо ПУХ (Winnie the Pooh) Алън Милн става световноизвестен с двата
си приказни романа : “Мечо Пух “ (1926) и “Къщичка в къта на Пух” (1928). За
първи път Мечо Пух (Winnie the Pooh) се появява на страниците на вестник
“London Evening News” (“Вечерни новини”) в навечерието на Коледа през 1925 г.
със заглавието “ДЕТСКА ПРИКАЗКА ОТ А. А. МИЛН”.
Стефка Комитова
5. 5
Кой е Мечо Пух?
По време на Първата световна война войски от
Унипег (Манитоба, Канада) са били транспортирани в
Източна Канада на път към Европа, където е трябвало
да се присъединят към Втора пехотна канадска
бригада. Когато влакът спрял на Бяла река , Онтарио,
лейтенант Хари Коулбърн купува малка черна женска
мечка от местен трапер. Нарича я Унипег. Мечо се
превръща в талисман на бригадата. През 1919 година
той официално е заведен от Хари в Лондонския
зоопарк, където се превръща в популярна атракция.
Вдъхновението за написването на “Мечо Пух” Алън Милн черпи от своя
син Кристофър, който е и герой в книгата. Любимата играчка на Кристофър
било едно протрито мече, което носело името Мечо Пух в чест на прочутото
мече Уини от Лондонския зоопарк. Всъщност историята му впечатлила малкото
момче. То дори започнало да влиза в клетката на мечето, за да го храни, а
Милн наблюдавал случващото се между сина му и малкото животинче.
Впоследствие плюшеното мече Едуард било прекръстено на Уини, а Пух дошло
от друго любимо същество – лебед.
Героите:
В защита на творческата си
свобода А. Милн пише: “Човек не
може да живее само с хляб”(7).
Открива я край гората Ашдаун в
Съсекс, където семейството му
купува малкото селско имение
Кочфорд. Там се заселват всички
приятели на Мечо Пух, които също
Стефка Комитова
6. 6
като него са подарени на
Кристофър Робин. Само Бухала и
Зайо са истински горски животни.
“Те живеят като хората, но често им
се чудят – така както Милн се
опитва да види света през очите на
сина си и го оставя да влезе в онази
роля на „баща на човека”, която
понякога разкрива същността на
нещата”. (1)
Мечо Пух
Мечо Пух е плюшено мече, което е любима играчка на Кристофър Робин.
Оригиналът, заедно с другите играчки на детето, е изложен в Donnell Library
Center Central Children's Room в Ню Йорк. “Рожденият ден” на Мечо Пух не е
известен. Смята се, че е подарък на Кристофър Робин за първия му рожден
ден.
Получава името си изведнъж, след като Едуард поисква едно ново
“галено, прекрасно име, име, което да вълнува и да е измислено само за
него”.(5) Малкото мече получава името на лебеда, който Кристофър е нарекъл
така. Когато момчето се сбогува с птицата, взема името обратно, тъй като
мисли, че вече няма да му трябва. Другата част от името е взета от малкото
мече в Лондонския зоопарк.
Мечо Пух е най-известното мече на Земята. То живее в дънера на един
стар дъб в Голямата (Стоакровата) гора и най-много обича наблизо да има
гърненце с мед. А когато няма... започват приключенията! То е мече “Без
Никакъв Мозък''(2), но с огромно сърце, което открива Северния полюс, отива
на лов и почти хваща една невестулка, може да се чувства певец, измисля
играта “Пухопръчки” ("Poohsticks"). От всичко най-много обича меда и
дълбокомъдрено заключава: „Има само едно нещо, което е по-хубаво от
гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.“ Често създава песнички, които
първо си тананика, а после много иска да изпее на приятелите си. Има
различни имена. Наричат го Мечо Пух или Пух, но никога – просто Мечо. Да
Стефка Комитова
7. 7
имаш име, обясняват на Кристофър Робин още в началото на книгата, означава
то да е изписано със златни букви над вратата и ти да живееш "под него".
Прасчо
Прасчо е може би най-близкият приятел на Мечо Пух. Той е мъничък,
почти миниатюрен, едва 10 инча висок и може да се пъхне в джоба на
Кристофър, или пък в торбичката на Кенга, вместо нейното бебе. Живее в
буково дърво, южно от къщата на Пух. Той прави компания на Кристофър,
докато е на училище. Може да чете и пише достатъчно, за да пише кратки
бележки. Всеки вторник Прасчо прекарва деня си в къщата на Кристофър
Робин. Първото нещо, което Прасчо си мисли, когато се събуди сутрин е "Чудя
се какво ще се случи вълнуващо днес?"(5).
Интересен факт е, че историите за Мечо Пух са табу в някои ислямски
страни заради Прасчо.
Кенга и Ру
Кенга е единственият герой в книгата от женски пол. Тя е майка на
бебето-кенгуру Ру, за което се грижи всеотдайно. За никой в гората не е
Стефка Комитова
8. 8
известно откъде идват Кенга и Ру. Обяснението на Кристофър Робин е
лаконично : “По Обикновения Начин”(2). Кенга притежава чувство за хумор и не
се сърди след като открива, че бебето й е заменено с Прасчо. В резултат на
плана на играчките обаче, Прасчо се оказва изкъпан. Кенга и Ру остават в
гората и всеки вторник Кенга прекарва със “своя голям приятел” Пух, а Ру –
“при своя голям приятел” Зайо.
Йори
Йори (Ийори) е магаренце, което често изпада в мрачни настроения.
Понякога си мисли тъжно: „Защо?“, понякога мисли: „Закъде?“, понякога —
„Колко всъщност?“, а понякога не е много сигурно за какво мисли. Казва:
“Благодаря, че ме забеляза и мен.” Когато Пух го пита как е, Йори отговаря
мъдро: “Не много как.” Обитателите на Стоакровата гора обичат Йори, отнасят
се мило с него. Кристофър Робин се грижи опашката на магаренцето да е на
мястото си и да не е замръзнала, Прасчо и Пух построяват къщичка за Йори в
Къта на Пух, защото са загрижени за него, макар че вземат прътите за нея от
къщичката, която Йори вече си е направил.
Тигърчо се появява във втората част на историята изненадващо. Първо
се среща с Мечо Пух, който пък никога не е виждал такова животно. Най-
прекрасното нещо за Тигърчо е, че: “Аз съм само един.”(5) След дълго търсене
се оказва, че любимата му храна е лекарството за усилване на Ру. Налага се да
бъде укротяван.
Стефка Комитова
9. 9
Зайо
Зайо е едно от двете реални животни в историята. Смята себе си за
умен, защото той и Бухала имат мозък, а другите само пух. Често има грижи с
многобройните си роднини, които му се налага да търси. Пух много обича да
разговаря със Зайо, защото не употребява дълги и мъчни думи като Бухала, а
казва просто: “Какво ще кажеш, да обядваме ли вече?”(5)
Бухала
Бухала е най-умното животно в Стоакровата гора. Той, също като Зайо, е
истинско животно. Помага на останалите със съвети, дори и без да са му ги
искали. Изказва мислите си с високопарно – “Атмосферните условия са много
неблагоприятни напоследък”, което означава “Вали.”. Не отказва да помисли и
помогне на другите. Умее да пише. Често разказва истории, свързани с
неговите роднини.
Стефка Комитова
10. 10
Кристофър Робин
Това е момчето, за което се появяват
първоначално историите за Мечо Пух, в които е и
герой. Кристофър Робин е за всички най-добър
приятел. Често му се налага да извежда другите от
сложни ситуации. Помага на Пух да събере мед,
спасява Ру и Тигърчо, когато попадат в клоните на
високите дървета в гората, поставя падналата опашка
на Йори, прави прием в чест на приятеля си Пух.
Това, което му харесва да прави най-много е “Нищо”.
Според Кристофър “Нищо” означава просто да отидеш
някъде, да слушаш всички неща, които не можеш да
чуеш и да не се притесняваш.
За книгата и героите
Героите са жизнерадостни, сътворяват недоразумения, създават
собствен свят, в който всичко става бързо ясно, макар и с наивни или
половинчати обяснения. Сюжетен център са действията на Мечо Пух. Както
поясняват авторите на американския сборник „Класици на детската
литература“, Мечовите приключения са забавни за малки и големи и заради
„концентричните кръгове, в които Милн е поставил героите си според техните
познания: по-големите животни разбират неща, които по-малките не разбират,
Кристофър Робин разбира неща, които повечето животни не разбират, а
разказвачът и читателят пък разбират неща, които Кристофър Робин не
разбира, тъй че всеки може да се смее в захлас на по-неукия“.(5)
Според Валери Стефанов “Алън Милн използва различни рамки на
действителност и разчита изключително много на тяхното игрово разминаване
и припокриване”(3). Тъй като героите са играчки, те изграждат “свят на
играчките”. Оживяват и препращат към един втори свят – “свят на животните”.
На трето място – като персонажи, животните-играчки препращат към света на
Стефка Комитова
11. 11
самия разказ. Разказът пък е приказката, разказвана на Кристофър Робин, в
която самият той е герой и е единственият човек в Голямата гора.
Можем да говорим и за един друг свят – този на приятелството. Героите
всеки ден откриват нови неща, помагат си, обичат се (“Пух няма много ум и
може да извърши някоя глупост, а аз толкова го обичам”). Те се намират в
страшната Голяма гора, където дебнат заплашителни и свирепи създания.
Някои са по-предпазливи, други по-малко, но проявяват грижа един за друг
винаги.
Дали плюшените първообрази определят характерите на говорещите
животни, или те са отражение на авторовите мисли (това онова ли е, или онова
– това)? Все пак в градината на Кочфърд наистина имало стар орех с хралупа
в стъблото, достатъчна да побере 5-годишно момче с неговото мече. Йори пък
бил протрит на врата от игра, поради което главата му била “тъжно” увиснала и
затова е винаги мрачен. Кенга едва ли е чак толкова деспотична, колкото са я
изкарвали привърженици на Фройд. Тигърът се присъединява – по-точно внася
смут – в компанията две години по-късно с втората и последна част на
историята “Къщичка в къта на Пух”.
Най-популярен като че ли се оказва образът на Пух като даоист (според
Бенджамин Хоф, “Даото на Пух”).Той притежава способността да осмисля, да
се учи от и да съдейства на онова, което просто се случва. Това е ключът към
хармонията в живота според китайските философи и оттам към истинското
щастие. Простичките неща са заредени с естествена сила, която лесно се
изгубва или става опасна, ако се усложнят. Мечо Пух не е арогантен, нито
потаен, нито горделив като Зайо, фуклив като Тигъра или високомерен като
Бухала; наслаждава се на живота и помага на другите, без да се прави на
герой. И обича всички, защото всеки има право на това. Бенджамин Хоф
извежда чрез него хармонията на даоизма. Всеки от героите е малък модел на
човешките типажи и характери – треперливият Прасчо, тъжният Йори, важният
Бухльо... И оптимистичният Пух, който притежава умението да бъде щастлив и
най-много обича хапване и приключения с приятели в чуден “ден за
тананикане”.
Стефка Комитова
12. 12
Илюстраторът
Ърнест Шепард, един от най-
прочутите илюстратори на книги,
известен най-вече с работата си по
„Мечо Пух“ на Милн
Художникът Ернест Шепард се занимавал
основно с политически карикатури. Милн
обаче бил впечатлен от уменията му и го
избрал за илюстратор на книжката.
Оригинална илюстрация
Художникът не харесвал "мечето с много малко ум"
и смятал за своя голяма грешка илюстрирането на книгата. Авторът на
политически карикатури бил избран лично от Милн да работи върху творбата
му, но двамата така и не се сближили. За образа Шепърд се вдъхновявал не от
играчката на Кристофър Робин, а от Гроулър, плюшеният любимец на своя син
Греъм.
“Извеждане”
Книгите на Алън Милн за Мечо Пух са от онези, които са за цял живот –
любими от детството до старини. Героите не просто те забавляват, а и учат на
простички, но всъщност много важни неща. Книги и за малки, и за големи – с
повече общуване и по-малко екшън. Може би на тези неща се дължи
дълголетието и успеха на Пух и неговите приятели. След излизането си,
книгите за Мечо Пух стават известни по целия свят и любими на малки и
Стефка Комитова
13. 13
големи. Показателен е фактът, че любимият детски герой на поколения
читатели предизвиква редица литературни анализи и философски есета.
Днес книгите с героя на Алън Милн са преведени на над
40 езика (включително и латински) и всяка година Пух и
приятелите му донасят над 5 милиарда долара печалба на
компанията "Уолт Дисни", която държи авторските му права,
благодарение на не толкова известния Стивън Слезингър,
който още през 1930 г. закупува правата за разпространение
на рекламни материали и записи на „Мечо Пух" от автора му. .
Слезингър дори създава първата оригинална плюшена
играчка "Мечо Пух", както и първия пъзел с лика на жълтото
мече.
Според списание "Форбс" Мечо Пух е най-популярният детски герой.
“Мечо Пух”от А. А. Милн – Популярни цитати:
“Колкото повече, толкова повече!”
“Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед ... и това са
две гърненца с мед.”
“Понякога седя и си мисля, ... а понякога просто си седя.”
“Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и
да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да
напишеш Вторник просто не е нужно.”
“Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден,
така че никога да не живея без теб.”
Стефка Комитова
14. 14
“Нямам грижа вей ли, или сняг вали, щом тумбакът ми е пълен с мед!
Нямам грижа дали мръзне, или се топи, щом муцуната ми е потънала във
мед!”
"Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има
бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има
бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш
такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела."
После мисли още дълго и си каза:
"А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш
мед!"
“...има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав,
отколкото когато вече си започнал”.
“Малко Внимание, малко Мисъл за другите – и всичко би изглеждало
иначе!” – Йори”.
Литература:
1. Мелнишка, М & Пипева, М. Глупаво мое мече. ЛИК, 6, 2006
2. Милн, А. А. Мечо Пух. Издателство “Лъчезар Минчев”, София, 1992
3. Стефанов, В. За едно (не) разбирателство в “Мечо Пух”. Литературен
вестник, 22, 2001
4. Терзиева, М. & И. Соколов. Английска и англоезична литература за
деца и юноши. Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2004
5. http://www.chitanka.info
6. http://www.just-pooh.com
7. http://www.pooh-corner.org
8. http://www.slovo.bg
Стефка Комитова
